В политиката всичко е въпрос на контраст, а контрастът, очертан между Байдън и Тръмп, определено не е в полза на Байдън
Байдън вече не е в час и изглежда по-скоро тъжно, отколкото президентски
Взе да изгрява слънце на “Тръмп авеню”. Напоследък покрай президента само добри новини. И от юридическа, и от политическа, и от фондонабирателна гледна точка, екипът на Тръмп е във възход. Това е добър знак, както за Америка, така и за света.
Доналд Тръмп с всеки изминал ден изглежда по-вероятно да се завърне триумфално в Белия дом. Разбира се, сега не е времето за отпускане и успокояване, сега е време за натискане на педала на газта до край. Ако не изскочи някой черен лебед и ако не бъде допусната някоя сериозна грешка в последната минута, то Доналд Тръмп ще запише името си, за пореден път, в историята като едва втория американски президент, служил в Белия дом в два непоследователни мандата. Единственият друг, постигал такова нещо е 22-я и съответно 24-ти президент Гроувър Кливланд.
Първата добра новина дойде след дългоочаквания дебат между Тръмп и Байдън. Както имах възможност да кажа от страниците на „Труд news“ миналата седмица, този дебат беше ключов. Той оформя коловоза, по който фактическата кампания ще се конструира в следващите седмици и дори месеци. Байдън се съгласи на този дебат, защото екипът му вижда, че той е в доста неизгодна ситуация. Валят социологически данни, които показват, че Байдън е много вероятно да изгуби изборите, ако те се проведат днес. Затова от екипа на настоящия президент калкулираха, че една негова победа в дебата ще го върне в мача преди влакът Тръмп да е набрал инерция, която ще е трудно, ако не и невъзможно да бъде спряна. За съжаление на демократите обаче, Байдън катастрофира в този дебат.
Беше тежък криндж да гледаш страданието на Байдън в този дебат. Тръмп го попиля, и то без да полага видими усилия. Байдън на моменти изглеждаше така, сякаш не е съвсем наясно къде се намира. Експресните данни след дебата показаха, че масово зрителите (над 50 милиона!) са отчели, че Тръмп е победил мащабно. И докато Байдън беше разсеян, говореше тихо и несвързано, губеше си мисълта и се взираше неловко дълго в пространството, Тръмп изглеждаше президентски, спокойно, ведро и с бистър ум и реч. В политиката всичко е въпрос на контраст, а контрастът, очертан между Байдън и Тръмп, определено не е в полза на Байдън. Паниката, която настъпи в либералните среди, е знак, че демократите едва сега осъзнаха, че вървят към загуба на изборите. От месеци консервативните гласове в обществото говорят, че Байдън е сенилен и възрастта очевидно му тежи. Демократите отхвърляха това като партийни нападки и отказаха да погледнат истината в очите. По време на дебата им се наложи да осъзнаят истината - Байдън вече не е в час и изглежда по-скоро тъжно, отколкото президентски.
Впрочем, един важен щрих да уточним. Вероятността демократите да издигнат друг кандидат е минимален. Писал съм още преди месеци отново от страниците на „Труд news“, че демократите са в лоша позиция, защото не могат да откажат на действащия президент да се кандидатира отново, въпреки че за всеки разбиращ е ясно, че той няма да се справи със задачата. Но тогава това бяха политически аргументи. Днес върху тях се наслагват и юридически. В много щати би било невъзможно Байдън да се оттегли, дори и да иска, особено след като мине конгреса на Демократическата партия. Отделно, самата партия няма никакъв правен инструментариум да оттегли Байдън от бюлетината. Това може да стори само той. Смяната на коня насред състезанието обаче е отново гаранция за провал. Това ще е признание за многото управленски грешки на Байдън. А и не виждам кой би бил луд от евентуалните претенденти да се включи в мача на полувремето. Който и да влезе, дори и хипотетично, на мястото на Байдън, той ще приключи с политическата си кариера. А, още нещо. Само хора, които не познават Америка, могат да говорят, че Мишел Обама е сериозен претендент за поста на Байдън. Това се говори само в нашите крайчета на света, никой не коментира такова нещо сериозно в Америка, та е хубаво да не разводняваме важната ситуация с такива нелепи внушения.
Освен политическата победа, заради загубата на Байдън в дебата, се случиха и няколко важни юридически неща. Първо, Върховният съд излезе с ключово решение, касаещо имунитета на президента. С него стана ясно едно обстоятелство, което беше известно на всички, които сме изкушени от американската правна и политическа система, а именно - президентът се ползва с абсолютен имунитет по въпросите, касаещи функциите му на президент. С други думи, няма как да се водят всички тези дела, с които демократите заляха Тръмп. Най-малкото е необходимо всеки съд да извърши първо преценка по това дали даденото действие, което се прави опит да е обект на криминално преследване, е извършвано в лично или в институционално качество. Ако е извършвано в лично качество, спор няма, може да се повдига обвинение. Извършвано ли е обаче в служебно качество, тогава никакво дело не може да се образува. Това са азбучни постулати.
Причината за това решение на съда не е по политически или фенски подбуди към Тръмп. Решението е принципно. Няма как президентската институция да не се ползва с имунитет при изпълнение на служебните си задължения. Липсата на имунитет от наказателно преследване ще ликвидира президентската институция като такава, защото всеки президент ще се страхува да предприеме каквото и да е управленско действие, защото би могъл да попадне под ударите на Темида при следваща администрация. При нарушения на Конституцията е предвидена процедурата по импийчмънт на президента. Няма друг механизъм за юридическо носене на отговорност. Обратното би било жестоко нарушение на баланса на властите и би превърнало Америка от държава с разделение на властите в държава с хегемония на съда. От друга страна, решението на съда на практика ще направи измислените дела срещу Тръмп напълно несъстоятелни. Много е трудно съдът да отсее кои действия са извършвани в лично, и кои в служебно качество. Президентската институция е еднолична, разделянето u на две - на физическото лице, което упражнява властта и на институцията, представлявана от физическото лице, е почти непосилна задача. Не е случайно, че дори по бутафорния процес в Ню Йорк за неправилно осчетоводяване на фактури, политизираният съдия Мърчан обяви, че присъдата по делото ще се чете не през юли, а чак през септември (ако се чете въобще), защото съдът трябва да опита да отсее служебното от личното качество на президента.
Като към политическите и юридически победи добавим огромните потоци от политически дарения, които вървят към Тръмп - в момента кампанията му разполага с десетки милиони повече от тази на Байдън - то картината става още по-добра. Все пак, не бива да се успокояваме още, нищо не е решено, докато всичко не е решено. Но към днешна дата ситуацията изглежда все по-добра за Тръмп. на оттам и за Америка, и за света.