След 20 ноември, когато е церемонията по встъпването в длъжност на Доналд Тръмп, се очакват сериозни промени
Само по себе си вече е успех, че в седмиците след изборите в САЩ за пръв се заговори по-сериозно за прекратяване на огъня
След 20 януари, когато е церемонията по встъпването в длъжност на новоизбрания американски президент Доналд Тръмп, се очакват сериозни промени. Той обеща мащабна реорганизация на държавния апарат, най-голямата в американската история операция по депортиране на незаконни мигранти, промяна на екологичните разпоредби, налагането на по-тежки мита при вноса на неамерикански стоки и още по-твърда политика спрямо Китай, който беше определен като основна заплаха за Америка – както от него, така и от близки до него лица, които вече са предложени от Тръмп и се очаква да заемат ключови постове в кабинета му.
Републиканците постигнаха пълна доминация, като спечелиха и мнозинството в Сената, и в Долната камара. Сенатът на САЩ е от съществено значение за успешното реализиране на намеренията на новия президент, защото утвърждава назначения, както и ключови законодателни инициативи.
Извън вътрешнополитическите въпроси целият свят очаква и действията на Тръмп относно Китай, войната между Израел и палестинците (включително и подкрепящите ги Хамас, Хизбула и Иран), както и войната в Украйна. Последният въпрос в най-голяма степен засяга и отношенията на САЩ с Русия, в определена степен и тези с Европа.
Именно това – бързо приключване на конфликта, обеща да направи Тръмп, ако бъде избран за президент. През последната година тези негови думи породиха различни интерпретации – някои видяха зад тях индиректна подкрепа за Русия, защото според анализатори, идеите на новоизбрания американски президент включвали териториални отстъпки, които трябва да направи Украйна. Други прозряха сериозна решителност да бъде притиснат Владимир Путин, включително и чрез възможността за още по-голяма категоричност, включваща допълнителни финансови инжекции от страна на САЩ, както и позволение да се използват техни оръжия за атаки срещу Русия.
Всъщност това вече се случи, като с едно от последните си решения администрацията на отиващия си Джо Байдън позволи на Украйна да използва американски оръжия с далечен обсег на действие срещу Русия, последваха и атаки с балистични ракети ATACMS, които са с обсег на действие приблизително до 300 км. Малко след това дойде и реакция от Тръмп, който разкритикува администрацията на действащия президент заявявайки, че подобни действия ще доведат до ескалация на конфликта.
Би било редно да се разграничи отношението на Тръмп към Украйна, в частност към Зеленски. От една страна, американският президент нееднократно е подчертaвал, че Русия трябва да прекрати войната, която води, но мнението му за украинския президент не е положително. Още през октомври той отправи обвинения срещу Володимир Зеленски, че не е положил достатъчно усилия за предотвратяване на войната, вече и не намира и решение за изход от нея, а по време на цялата си кампания Тръмп го наричаше “най-големия търговец на Земята", който с всяко идване до САЩ е успявал да получи милиарди долари военна помощ. Имаше и пъти, в които предложи Украйна да направи отстъпки в името на постигането на мир.
Относно искането на Зеленски страната му да се присъедини като член в НАТО, това става все по-малко вероятно. Не само САЩ, но и други страни имат своите сериозни резерви – Германия и Унгария например. Съвсем наскоро Тръмп номинира и Ричард Гренел за свой пратеник за специални мисии, който също е на мнение, че разрешението на администрацията на Джо Байдън да позволи на Украйна да удари в Русия с ATACMS ще доведе до ескалация на конфликта, считан е и за противник на идеята Украйна да се присъедини към НАТО.
В началото на месеца се състоя и тристранна среща в Париж между Тръмп, френския президент Еманюел Макрон и Зеленски, продължила 35 минути, което само по себе си говори, че на нея не са детайлно обсъждани възможни варианти за прекратяване на бойните действия. След нея украинският президент заяви, че е признателен на новоизбрания президент на САЩ заради силната му решимост да спре войната, но тези думи не могат да бъдат тълкувани нито като категорична подкрепа за Украйна, нито като някаква гаранция, още повече, че за пореден път, Тръмп написа в Truth Social, че двете враждуващи страни трябва да започнат преговори, както и че украинският лидер Володимир Зеленски вече имал желание за "сделка", която да сложи край на войната.
Именно на тази среща американският президент каза, че не подкрепя присъединяването на Украйна към НАТО, макар Киев да продължава да счита, че членството в пакта е основният аргумент, който може да им гарантира напълно сигурността и да спре Русия, а от друга страна – това е и факторът, който може да убеди украинците да направят определени отстъпки.
Какъв точно е планът на Тръмп, още не е ясно, а спекулациите продължават. Очаква се в края на януари, когото официално встъпи в длъжност, да разкрие повече от намеренията си. Според номинирания от него за специален представител на САЩ за Украйна Кийт Келог, едно от първите вероятно стъпки на новоизбрания президент е да покани Володимир Зеленски и Владимир Путин във Вашингтон и там да се проведат преговори.
Макар Тръмп да се изказа срещу разрешението на администрацията на Байдън Украйна да нанася удари по-дълбоко в Русия с американско далекобойно оръжие, не обяви дали ще го отмени, което говори, че има вероятност да го използва при бъдещи преговори. При евентуален отказ на украинците да седнат на масата за преговори, козът на президента ще е да намали или дори изцяло да спре американската помощ. При отказ на руснаците, ще се случи обратното – повече финанси и оръжия за Украйна.
Възможността за американски мироопазващи сили е малка, Тръмп вече е казвал, че САЩ биха подкрепили това, обаче с европейски войски. Но без значение какви по народност, фронтовата линия е около 1500 км, което в някаква степен обрича на неуспех подобно начинание.
След срещата си със Зеленски на 7 декември Тръмп акцентира, че украинският президент иска да сключи мир. Вероятно тази позиция на украинците е вследствие и на все по-засилващите се сигнали, идващи от САЩ, че предоставянето на многомилиардна военна помощ на Украйна е лоша стратегия. Както каза и Майкъл Уолц, когото Доналд Тръмп планира да назначи за свой съветник по въпросите на националната сигурност, добавяйки, основният въпрос е как да прекратим войната.
Основният акцент в последните изказвания на Зеленски вече са гаранциите за страната му, че след няколко години например, руснаците няма да решат пак да нахлуят в Украйна. Макар от руска страна да изглежда, че няма сериозна промяна в позициите им – преди броени дни говорителят на Кремъл - Дмитрий Песков, беше категоричен, че условията на Русия остават непроменени от юни, когато Путин поиска украинците да се изтеглят от Донбас, Херсон и Запорожие, войната все по-осезаемо оказва влияние и на икономиката им, засилва се и негодуванието сред хората – въпреки че медийното затъмнение е сериозно.
Само по себе си вече е успех, че в седмиците след изборите в САЩ, за пръв се заговори по-сериозно за прекратяване на огъня и възможност за преговори. Тепърва предстои сериозно пренареждане на фигурите на шахматната дъска, но за всички е все по-ясно, че война до безкрай не е опция за нито една от двете страни – Украйна няма да издържи без чужда помощ, а Русия ще затъне във все по-сериозна международна изолация, която неминуемо оказва сериозен отрицателен ефект върху страната. И именно сега, с идването на власт на Тръмп, изглежда най-подходящият момент да бъде сложен край на войната.