Надпреварата във въоръжаването - ново начало. Версия XXI век

Европа е изплашена, че отново се превръща в заложник на руско-американския военен пинг-понг

Преди дни Генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг направи няколко изявления във връзка с излизането на САЩ и Русия от Договора за ракетите със среден и малък обсег (ДРСМО). В него се казва, че на Русия е даден шестмесечен срок да се върне към договора. Второто заявление е, че не се предвижда разполагане на нови ядрени оръжейни системи с наземно базиране в Европа и, че отговорът на НАТО ще бъде премерен и отбранителен, защото «не искаме нова оръжейна надпревара».

В тези заявления няма нищо друго освен изразяване на глас на най-големите страхове от европейските държави и безсилието да се управлява процеса. По първата точка нито една европейска страна членка на НАТО

не може да повлияе на Русия

защото не е участничка в този договор, а нито ще може да окаже влияние на САЩ да си изтеглят 3-ти и 4-ти позиционни раойни на Противоракетната отбрана (ПРО) от Европа - нещо, което би спряло програмата на Русия за преодоляването й, част от която се явява и спорната ракета 9Н729 или наземния вариант на «Калибър».

По втората част от изказването вече имаше противоположно изявление на германския министър на отбраната Урсула фон дер Лайен, която заяви, че не изключва възможността за разполагане на нови ядрени оръжия в Европа в отговор на заплахата от руски ракети. Освен това в районите на военните си бази в Европа, САЩ и в момента разполагат с атомни авиационни бомби В-61. Такива са дислоцирани в Германия в базата в Райнланд-Пфалце, в Клайне-Брогел в Белгия, Холандия, Италия и Турция.

Охраната на складовете за ядрено оръжие, независимо че се намират в база на територията на друга държава се осъществява само и единствено от армията на САЩ и

там не се допуска абсолютно никой

никакви местни инспекции или проверки. Каквото те решат, това става там.

В третата част на изявлението се състои и най-големият страх на европейските държави. Опасенията са, че стремителното развиване на руските и американските програми за нови оръжия, т.нар. надпревара във въоръжаването, където европейците ще бъдат използвани, както и при предишната й фаза през 20-ти век, за заложник в американо-руския ракетно-ядрен «пинг-понг». Именно поради това за европейските страни денонсирането на ДРСМО се оказа крайно неприятен сюрприз.

Президентът на Франция Еманюел Макрон подчерта значението, което Париж придава на този важен за сигурността на Европа договор. Скоростно беше подписан

всеобхватен договор с Германия

включващ общ военен съюз. Министър-председателят на Италия Джузепе Конте също изрази огромно безпокойство. Австрия директно заяви, че излизането от ДРСМО ще доведе до нова надпревара във въоръжаването. Външното министерство на Испания разпространи изявление, в което заяви, че се прекратява «един от основните стълбове на евроатлантическата система за контрол над въоръженията и една от гаранциите за мира и сигурността в Европа». Германия нарече денонсирането на договора «катастрофическо» и с пълно право там още помнят времената на американските «Пършинг-2» и съветските «Пионер», разположени на територията им.

Към момента имаме период от шест месеца

В него американската страна очаква да бъдат приети нейните условия или да бъдат инициирани преговори за нов договор. Доколкото обаче руският президент пред медиите забрани на министрите на външните работи и отбраната да водят нови преговори е видно, че Русия приема това предизвикателство и е готова да се впусне в ново оръжейно съревнование. Изглежда вече нищо няма да забранява на тези държави да развиват крилати и балистични ракетни системи със земно базиране и боен радиус от 500 до 5000 км.

Какво е различното при тези системи и кое ги прави толкова опасни. Това са тяхната компактност, скритост, бързина в привеждането им бойна готовност. Реално пусковите установки (ПУ) са поставени на машина, голяма колкото обикновен камион или ТИР. Същите са изключително мобилни, лесно се укриват дори в промишлен гараж и времето за пуск е само няколко минути. Това дава възможност за

нанасянето на масиран изненадващ удар

без признаците, характерни за въздушните или морски носители. Все пак подводниците трябва да заемат своите позиционни райони, а авиацията да излети и то в голям мащаб, което се вижда на системите за мониторинг и контрол и дава възможност за реакция.

Какви са вероятните такива средства, които първи могат да се появят от двете страни. Доколкото към настоящия момент САЩ изостанаха в хиперзвуковото оръжие и то към момента е на етап разработка и не е застъпило на бойно дежурство, вероятно следващите няколко години ще бъдем свидетели на увеличаване на възможностите на наличните стари оръжейни системи и тяхното доусъвършенстване. Едни от основните обвинения към САЩ от страна на РФ бяха, че под програмата за ракети мишени , които да се използват като цели за тяхната ПРО, САЩ на практика развиват широк спектър ракети със среден и малък обсег. Такива бяха ракетите Hera, MRT, Aries, LV-2, Storm, Storm-2, MRBM. Тези средство по своите характеристики по същество се явяват универсални ускорители, които в последствие от компановката и монтираната на тях бойна част могат да бъдат използвани като балистични ракети. Те скоростно ще бъдат доразвити и бойните им възможности увеличени.

Другото обвинение е свързано със системата на ПРО

- Aegis Ashore на САЩ и нейните два изнесени позиционни района в Румъния и Полша. В нея се използват универсалните пускови контейнери Мк-41, в които освен противоракетните RIM-161 Standard Missile 3 (SM-3) могат да се използват за ПУ на множество ракети, включително крилатите BGM-109 “Томахоук» с радиус от 2500 км. Този месец САЩ изнесоха брифинг, на който обясниха, че на наземната платформа на ПРО в Европа нямат оборудване за насочване на “Томахоук”, но като се има предвид, че ракетата лети самостоятелно по предварително зададени 3D модели на местността и напълно автономно това едва ли ще бъде непреодолимо условие. Още повече, че са факт проведените успешни наземни изпитания от този контейнер Мк-41 през 2013-2014 на полигона в Ню Мексико на пуск на авиационната крилата ракета AGM-158В (JASSM-ER).

САЩ скоростно могат

да възстановят наземните ПУ на „Томахоук“

вариант BGM-109G - “Gryphon”... Освен тези крилати ракети с предно базиране, САЩ могат да преминат към дислоциране на балистични ракети със среден обсег, такива като “Пършинг” и техните сродни системи като “Trident” D5, с радиус 5500 км. Недостатък на тези системи са тяхната балистична и от там предсказуема траектория. За това новите разработки са насочени към маневриращ боен модул. Той ще има възможност да маневрира по низходящата траектория и така да преодолява противоракетната отбрана.

Това точно е и принципа на хиперзвуковите системи на Русия. Техният отговор беше ясно зададен от президента Путин, а именно скоростно развръщане на хиперзвуковото им оръжие в трите му компонента въздушен, наземен и хиперзвукови самонасочващи се ядрени бойни модули за междуконтиненталните ракети.

Към момента единствено Русия притежава въведени на бойно дежурство от 2017 г. хиперзвукови (над 5 пъти скоростта на звука - 5Мах) ракетни системи “Кинжал”. Ракетата се изстрелва от самолет МиГ-31 и поразява цели до 2 хил. км. със скорост 10 Мах, като активно маневрира в цялата траектория на полета. С такива ракети, но вече по две бройки ще бъдат снабдени до края на годината и тактическите бомбардировачи Ту- 22.

Специалистите отдавна посочват огромната прилика на “Кинжал” с бойният модул но ракетите “Искандер”. Много е вероятно съвсем скоро да се окаже възможно те да бъдат разположени и на тези високоманеврени наземни тактически ракети - по два броя на платформа.

Другото ново оръжие на Русия, което ще застъпи до края на 2019 г. е ракетата “Сармат”. Отличителното при нея е, че

има с пъти по-бърз полет за набиране на височина

а следователно и много малко време за поразяване от ПРО до момента на разгръщане на ядрените бойни модули. Към момента те са ограничени до три бройки, но могат да станат и девет. САЩ имаха разработки за 18 броя, а СССР за 36 броя.

Навият боен модул “Авангард” представлява маневриращ хиперзвуков глайдер, който разви на последните си, седми по ред, изпитания от пусков район Домбаровски, до полигона на Камчатка уникалните 27 Мах и беше приет на въоръжение, като до края на 2019 г., Русия развръща ракетен полк. За момента носител е ракетата УР-100Н. “Авангард” на практика

достига скорост на метеорит от 6 км/сек.

маневрира по цялата траектория и при движението в атмосферата е обхванат от плазмен шлейф дълъг 7 км. Трябва да се отбележи, че както носителите УР-100Н, така и мобилната руска ракета “Топол М” имат една особеност, която ги прави много опасни за Европа, а именно освен максимален те имат и минимален боен радиус от 1000 км., поразяващи всеки европейски град.

TRUD_VERSION_AMP:0//
Публикувано от Димитър Гърдев, коментатор на "Труд"

Този уебсайт използва "бисквитки"