61 години от убийството на Джон Кенеди - най-голямата тайна на Студената война
На 22 ноември се навършиха 61 години от убийството на Джон Кенеди. Това е най-голямата тайна на Студената война.
Има десетки конспирации и какво ли не, подходящо за най-голямата тайна. От десетки години изследвам убийството, написах много текстове, прочетох поне седем дебели книги. Според мен няма заговор, няма втори стрелец. Има само един убиец - Осуалд. Основното: десетките конспирации се основават на “магическия куршум”. Всички те се обезсилват от това: Кенеди е седял на седалка в лимузината 6.8 см по-висока от другите седалки.
На 19 ноември 2017 на 83 години почина Чарлс Менсън. Той беше прочут убиец и водач на култ/секта от десетки жени, анархисти, наркомани и други болни хора. Менсън се прочу с ужасните убийства на Шарън Тейт (съпруга на Роман Полански) и няколко други през август 69-а, край Лос Анджелис. Убийствата бяха извършени с нечовешка жестокост. Тейт беше в напреднала бременност, но беше безмилостно умъртвена от жените на Менсън. По стените с кръвта на жертвите бяха изписани ругатни и сквернословия.
Менсън беше осъден на доживотен затвор, беше му отказано помилване 12 пъти. Убиецът беше голям поклонник на рока, и сам свиреше и пишеше рок. Беше обсебен от парчето на Бийтълс Helter Skelter, за което твърдеше, че го е вдъхновило да извърши убийствата. Според него това парче било предвестник за всеобща расова война и край на света. Убийствата бяха извършени в къщата на 10050 Cielo Drive, на север от Лос Анджелис. Къщата била собственост на Мишел Морган, известна в миналото френска актриса, после на продуцента на The Bуrds. След убийствата Трент Резнър от Nine Inch Nails живя там години, но след случайна среща със сестрата на Шарън Тейт напусна зловещото място.
Любопитна и малко известна е историята на Менсън и Денис Уилсън, барабанист и основател на Beach Boys. Той се запознава с Менсън в 1968 и става последовател на сектата му. Двамата правят музика в студиото на Уилсън, но заради спор за авторството на песен, Менсън го заплашва с убийство. Уилсън яростно го пребива, обаче, веднага прекратява отношенията, явно защото се е страхувал. До края на живота си Денис Уилсън отказваше да говори за този нелек, меко казано неприятен епизод от кариерата му . През годините Менсън се превърна в култов герой на извратени рокаджии, кинаджии, рок-писатели, анархисти, комунисти и пр. През юни 1970 левичарското списание Rolling Stone го сложи на корицата си, сякаш Менсън беше герой. Същото списание през 2013 позорно сложи на корицата си и ислямския терорист от маратона в Бостън.
Ето пример за популярността на Менсън: „Разбирате ли! Първо убили тези свини, след това вечеряли в същата стая. Дори забили вилица в корема на един от тях! Страхотно!” Тези мили думи са изречени от Бернардин Дорн, съпруга на Бил Ейърс. По този начин тя изразила отношението си към убийствата от лятото на 1969 г. Дорн и Ейърс са леви градски терористи от терористичната група Weathermen, които през 70-те убиваха хора и взривяваха държавни сгради в САЩ. И двамата са близки приятели на Обама, преди да стане президент. В техния хол той започва политическата си кариера през 1996.
Това го запомнете!
Менсън е страховит злодей, грозен символ на бурното десетилетие на 60-те. Няколко месеца след убийствата, в същата Калифорния, на концерта на Стоунс в Алтамонт (декември, 69-та, 300 хил. зрители), Hell’s Angels, наети от групата да охраняват концерта, на парчето Sympathy for the Devil, внезапно обезумяха. Пред очите на Мик Джагър беше убит човек, а групата се спаси с хеликоптер от полуделите тълпи. През същия август на 69-а, когато „Семейството на Менсън” извърши престъплението, се състоя прословутия Удсток, пред около 600 хил.души. Десетки хиляди дрогирани наркомани дивашки вилняха и опустошиха безнаказано десетки имоти в полето.
Сякаш наистина идваше краят на света, „предсказан” от култа на Менсън. Спомням си ясно как с ужас прочетох подробно описание на убийството в някогашния вестник „Поглед” , през онова древно лято на 69-а.
Краят на света не дойде, но краят на Чарлс Менсън настъпи преди 7 години. Не знам дали някой сега се моли за душата му, но аз със сигурност – не.
Пиша това, защото помня дълго. А и този случай е полузабравен. Помня хиляди и хиляди други неща, защото съм на 70 години. За част от тях писах в двете си книги: “От другата страна” и “Марс и Манхатън”. Доживях за нещастие неокомунистите, но също и разгромната победа на Тръмп над тях.
Животът и годините минават светкавично, докато човек се обърне наляво и надясно и погледне напред.
За щастие спомените остават.
Но трябва да обичате миналото.