Най-възрастните шампиони в профибокса

Преди седмица Мани Пакяо стана един от най-възрастните шампиони в профибокса. На 40

години филипинецът препаса пояса на Световната боксова асоциация (WBA) в категория полусредна, като победи Кийт Търман (САЩ) със съдийско решение в Лас Вегас.

Пакяо обаче минава в категорията на младите шампиони, в сравнения с останалите ветерани.

Абсолютен рекордьор по този показател е Бърнард Хопкинс. През май 2011-а той побеждава Жан Паскал (Канада) по точки и триумфира с титлата на Световния боксов съюз (WBC) в полутежка категория. Тогава чернокожият американец е на 46 години, 4 месеца и 6 дни. А с това подобрява постижението на сънародника си Джордж Форман. После той губи титлата, но през 2013-а печели нова, този път във версия Международната боксова федерация (IBF) и подобрява собствения си рекорд – 48 години, 1 месец и 22 дни.

Хопкинс не само успява да задържи трофея, но и няколко пъти го защитава. А през 2014-а става и най-възрастният боксьор, който обединява няколко титли от различни версии, а именно на WBA и IBF, тогава е на 49 г.! Посяга и към трофея на WBO, но е спрян от руснака Сергей Ковальов.

Това е и последният му сблъсък за световна титла, които в кариерата му са общо 32, а Бърнард в този мач е на 49 години и 297 дни. Срещу името си именитият боксьор записва 55 победи, от които 32 с нокаут, 8 загуби и два равни мача.

Подгласник на Хопкинс в тази своеобразна класация е друга легенда в този спорт - Джордж Форман. Той става за първи път шампион в средата на 70-те години. Отказва се. Но след 10-

годишна пауза отново се връща на ринга. Кулминация в неговата кариера е боят с Майкъл Мурър, който е с 20 г. по-млад от него, през ноември 1994-а. Форман нокаутира съперника си, с което става не само най-възрастния боксьор дотогава – на 45 г. и 9 дни, а и двукратен световен шампион във версиите WBA и IBF. Но и от двете си титли се лишава без бой. Отказва да се срещне с официалния претендент на WBA Тони Такър и пояса му е отнет. А после е неубедителен при защитата на титлата си на IBF срещу германеца Аксел Шулц и впоследствие се отказва да му даде реванш, а с това се лишава и от този трофей. Цялата професионална кариера на Форман трае 28 години.

Американецът Арчи Мур, с прякор Стария Мангуста, пък се смята за един от най-добрите боксьори в полутежка категория. До 25 октомври 1960 г. той е №1 на NBA (предшественица на

WBA). Но титлата му е отнета, тъй като не успява да я защити в определеното му срок.Тогава Мур е на 43 години 10 месеца и 12 дни. Според влиятелната тогава Атлетическа комисия на щата Ню Йорк, боксьорът продължава да е шампион, но през 1962-а и тя му отнема трофея, заради дългото време на не защита. Арчи е на 45 години и половина.

Тази класация не може да мине без Боб Фицсимънс, чието време в бокса е в края на XIX и начала XX век. Роден е във Великобритания, но голяма част от живота си прекарва в Нова Зеландия. Изявава се с прякора Рижия, има 61 победи, от тях 57 с нокаут, 8 загуби и 4 равни. Всъщност той става първият в историята шампион в три различни категории (средна, полутежка и тежка). Но стига до подобно постижение, когато в бокса са не 17 теглови категории както сега, а едва 6.

Първо, Фицсимънс става шампион в средна категория (от 1891 до 1894 г.), после в тежка или абсолютна (1897 – 1899 г.), а след това решава да свали килограмите и постига успех в полутежка (1903 - 1905 г). Освен това Рижия е включен в Книгата на Гинес тъй като е най-лекият тежък боксьор – теглото му никога не е превишавало 80 кг., а понякога съперниците му са били и 100-килограмови. Дълго време той се е смятал за най-възрастния шампион, тъй като на 25 ноември 1903 г. побеждава по точки в 20-рундов мач ирландеца Джордж Гарднър и тогава е на 40 години и 182 дни. А официалните си боеве Фицсимънс провежда в продължение на 29 лет.

В последните десетилетия на професионалния бокс общопризнатите версии (WBC, WBA, IBF и WBO) и категории стават все повече, затова и придобиването на статута на шампион става все по-лесно. Ето защо и носителите на титли, прехвърлили 40 години, са повече отколкото в XX век. Така например, легендите Роберто Дюран (Панама) и Ивендър Холифийлд (С

АЩ) печелят своите трофеи, когато са съответно на 47 и 46 г.

Украинецът Виталий Кличко бе шампион на WBC в тежка категория до 42 години и половина, а брат му Владимир – почти до 40 г. Талуни Малинга (ЮАР), Адонис Стивънсън (Канада), Корнелиус Бандрейдж (САЩ) станаха шампиони вече прехвърлили 40-те.

TRUD_VERSION_AMP:0//
Публикувано от Труд

Този уебсайт използва "бисквитки"