От Берлин с неговата атмосфера до Триест на Джойс, през пазарите на Марсилия и благополучната разходка в Копенхаген, градските разходки са награда за любопитния пешеходец
Изкуството на фланеринг може да е френско и неговите най-известни практикуващи да са парижаните, но други европейски култури имат пешеходни традиции, от италианската паседжиера и испанската пасео, която е социална крайбрежна алея, на която да поемат въздуха, когато се свечери, та до страстта към пътешествията на немците към туризъм с желание. Нищо не открива един град така както една дълга разходка пеша. Това е единственият начин да направите едно място свое и да откриете места, които не са изброени в пътеводителите или приложенията.
Берлин: кръстопът на съвременната история
Въпреки всичко, което е мейнстрийм, и дори модерно беше любимо с безкрайните прелитащи уикенди преди пандемията, Берлин си остава странен, и понякога отчужден град. Това е особен случай, когато се разхождате в историческото му сърце, където Берлинската стена стоеше от 1961 до 1989 г. Докато обединена Германия хвърли много милиони в града и се опита да запълни това бивше място на шпионаж, напрежение и травми с ново строителство и ефектни подобрения, като стъкления купол на Норман Фостър за Райхстага, части от този район остават отворени към небето. Това подчертава усещането за празнота в сравнително безлюдната столица с население от 3,6 млн., около една трета от Лондон, но също така позволява на менталното пространство да призовава многобройните призраци на Берлин.
Неясните, непланирани разходки из бившия Източен и Западен Берлин все още ще установят различията в тях като удобната за танковете ширина на Карл Маркс Алея или лъскавите магазини по Курфюрстендам, но ако искате да походите пеша за маршрут, бих ви препоръчал да се поскитате в квартал Ханза (Hansaviertel), витрина, в която известни архитекти като Алвар Аалто, Валтер Гропиус, Арне Якобсен и Оскар Нимайер са проектирали модерни жилищни сгради на мястото, разрушено през Втората световна война, а вътрешния градски парк Тиргартен или Александерплац, които все още излъчват нещо от стария Източен Берлин или Пренцлауер Берг, където има хубави кафенета и места за обяд. Берлин е голям, но винаги можете да се качите на влак от Ес бана на връщане. Ако ви харесва разходка извън централните райони, поскитайте надолу до бившето летище Темпелхоф, където разказите за нацистка Германия, берлинските въздушни мостове и съвременната миграция се пресичат.
Триест: по маршрутите на Джойс и добро кафе
Докато си представяше разходките нагоре-надолу из Дъблин на Леополд Блум и Стивън Дедалус, които ще предоставят двете сюжетни линии в Одисей, Джеймс Джойс се разхождаше из град Триест. През август, често пренебрегваното пристанище на Адриатическо море е идеалното място за развлечения, отчасти защото има много обичани кафенета, някои от които дори са красиви, а всичките са приятни и които служат като спирки, но и защото край тях е толкова прекрасно крайбрежие.
Едно от по-големите кафенета, e Caffè degli Specchi, което се намира на главния площад, Piazza Unità d’Italia. Това е естествено място за започване на една зигзагообразна разходка, като посетите музея на Джойс, колекцията от произведения на изкуството и пищния интериор в Museo Revoltella, грациозната Borgo Teresiano, кръстена на хабсбургската владетелка от XVIII век Мария Терезия, и Caffè San Marco, една просторна книжарница-кафене с интериор във виенския стил и предлагащо над 50 вида кафе, тъй като Триест отдавна е център на търговията, внасяща кафеени зърна. От центъра ви чака кратка, стръмна разходка до Вила Опичина за гледката към залива на Триест. Ако имате енергия за повече ходене, продължете по гористата чакълена пътека на Strada Napoleonica към Prosecco. Това са 5 км, но ако изминете целия път, ще видите Кастело ди Мирамаре, лятната къща на ерцхерцог Фердинанд Максимилиан и неговата съпруга Шарлот, намираща се в подножието на скалата. Можете да се върнете и по друга, различна пътека.
Марсилия: мавританските пазари и морските връзки
Древният френски град има всичко: изглед към морето Vieux-Port, тесните, криволичещи улички на квартал Le Panier, великолепната гледка от базиликата Notre-Dame de la Garde и квартал Rue de la République със своята обиколка на Haussmannien и величествените сгради от средата на XIX век. Само на 3 пресечки от пристанището е marché Noailles, където можете да опитате пресни продукти и да помиришете подправките във всекидневната разходка на капуцини и да пиете чай от мента или да хапнете кебап, питка и кускус. Следвайте предния кръг до Mucem (Музеят на европейските и средиземноморските цивилизации), но не забравяйте да разгледате и някои от по-малките музеи в града.
В своето есе „Хашиш в Марсилия“ философът и урбанистът Ватер Бенджамин разказва за една вечер, в която се е разхождал из кафенетата, след като е консумирал дрогата: „Сега изведнъж разбрах как да бъда художник, а това не беше ли се случило с Рембранд и много други? И грозотата може да изглежда като истински резервоар за красота, по-добра от всяка кофа със съкровища, назъбена планина с цялото вътрешно злато на красотата, блестящо от бръчките, погледите, чертите". Днес посетителите едва ли ще намерят Марсилия за особено грозна, но това е донякъде разхвърлян град и занемарените квартали се допират до по-добре поддържаните. Ако хашишът не е вашето нещо, тогава занаятчийски направения пастис с цялата му ярост в момента ще се справи също толкова добре, за да размие в мъгла ръбовете.
Лисабон: Риба за обяд, фадо за вечеря
Малките градски предградия, разпръснати по стръмните хълмове, могат да представляват трудна амбиция, особено ако сте облечени в най-добрия си стил за града и вече слънцето е изгряло. Улиците, които изкачвате нагоре-надолу по Алфама, Байро Алто и Чиадо, имат предимството да са тесни и там обикновено можете да намерите сянката. Лисабон е един от онези градове, в които най-малко търсещите внимание ресторанти предлагат едни от най-добрите ястия и си струва да се отдалечите от лъскавите заведения и да намерите къде обядват местните. Рибата обикновено е отлична, а като охолна храна е трудно да ви поднесат ястия като bacalhau à brás (солена треска с яйце и картофи), сардини на скара или катаплана (яхния от бяла риба и морски дарове).
По време на скитанията си ще се натъкнете на прекрасни барове и кафенета, от някои от които се изливат меланхоличните звуци на живото фадо като се стъмни. Последният, велик певец на фадо Карлос до Кармо, в забележителния си албум от 1997 г., „Um Homen na Cidade“ („Човек в града“), интонира в заглавната си песен: „Грабвам зората, сякаш е дете ... Слизам по улицата на луната". Португалската столица е най-добре да се разглежда в горната и долната част на деня, преди улиците да се напълнят с хора и слънце. През последните години Лисабон претърпя бедствията на свръхтуризма. Името на албума на Кармо ще ви накара да проверите много от забележителности на града и ако имате ваши подходящи познания по португалски, можете да пробвате един ситуационен експеримент като използвате текстове от фадо като своя карта и пътеводител, макар че това със сигурност ще ви отдалечи от шумната тълпа.
Копенхаген: Сенките в които има смисъл в един изненадващо книжен град
Местен академик ми каза, че Сьорен Киркегор винаги е обичал да се разхожда по сенчестата страна на улицата. Дори това да е апокрифен анекдот, той звучи с по-тъмната и мрачна страна на известния датски богослов и прото-екзистенциален философ. За всичко това той веднъж написа: „Преди всичко не губете желанието си да се разхождате. Всеки ден влизам в състояние на благоразположение и се отдалечавам от всяка болест. Влизам с най-добрите си мисли и не знам нито една мисъл, която да е толкова натоварваща, че човек да не може да се отдалечи от нея". Родният му град, е известен като един от най-удобните за любителите на велосипеда в света, но също е толкова любезен и към тези, които се придвижват на два крака.
Започнете книжарска разходка около гробището Assistens. Това не е ни най-малко мрачно място, и местните жители идват тук, за да се отпуснат, да си направят пикниците и да се насладят на буйната зеленина. Тук са погребан и друг още по-известен писател от Киркегор и жител на Копенхаген, Ханс Кристиан Андерсен. Отвъд стените на гробището е квартал Nørrebro, пълен с дизайнерски магазини за дрехи и галерии, стенописи и малки занаятчийски магазини за бира, все на външен вид повърхностни, но забавни неща, които Киркегор би намразил. Оттук се може да понесете замислено към пристанищната зона, и да преминете през възхитителното зелено пространство на Кралската градина до библиотеката и да влезете в Кралската библиотека, или в библиотеката на AKA Black Diamond, която поради своята драматична форма, съдържа голяма колекция от ръкописи за разглеждане. За да хапнете или да пийнете, може да изберете между Paludan Bogcafé и богатия библиотечен бар в хотел Plaza известен със своите столове наподобяващи Честърфийлд, и да слушате джаз концертите в компанията на отлични коктейли.
Севиля: Разходки из светите места, божествени градини, свещени култове
Историческото ядро на Севиля е доста компактно, но ако вземете Триана, отвъд Гуадалкивир и Исла де ла Картуха, която беше домакин на изложението през 1992 г., то се разпростряло доста нашироко. Като при всички приятелски места за туризъм в Андалусия, Севиля има своя справедлив дял от места за шляене и места за сувенири. Твърде лесно е да се присъедините към тълпата от изгубени души. Един от начините да изберете план за вашата разходка е да поемете по част от маршрута, с който е известен градът и това е шествието през Страстната седмица. Кофрадите (религиозните братства), с обезоръжаващите си заострени шапки, гравитират към центъра от енориите в целия град, но всички те са насочени към последните няколко улици, от Calle Campana, надолу към Calle Sierpes, през Plaza de San Francisco, и по протежението на Avenida de la Constitución, ще завършите пред катедралата. В съседство е Real Alcázar, комплекс от дворци, укрепления, вътрешни дворове, отразяващи басейни и красиви градини и маслинови горички, подредени в една изчистена решетка. Сложното смесване на mudéjar и другите европейски архитектурни стилове, това място е разработено през XI век, когато Севиля е била под управлението на арабската мюсюлманска династия на Абадид и той е бил добавян и модифициран много пъти по пътя си докато стане християнска кралска резиденция.
Пресечете реката, за да навлезете в Триана за контраст: и изведнъж този допълнителен muros, този островен район има връзки със славните дни на Севиля като пристанище, както и с керамичната си индустрия, матадорите, танцуващите фламенко и циганите. Местните култове почитат Virgen de la Esperanza (Дева на надеждата), чийто образ се съхранява в параклиса на моряците, и Cristo de Expiración (Христос на последния дъх) и за чийто статуя в църквата със същото име на Calle Castilla се говори, че приликата с намушкан циганин с нож, скулпторът Франсиско Руис Хихон, го е намерил тук по улиците тук през 1680-те години. Триана е най-красива по здрач, когато можете да си вземете fino или студена бира на брега на река Кале Бетис, преди да се отправите към недрата на бариото, за да намерите тапас и фламенко.
(Превод за „Труд” – Павел Павлов)