Всеки човек иска да бъде умен. Или поне се надява да притежава достатъчно способности и интелект, които да му помогнат да постигне просперитет в живота. Знаем, че интелигентността се измерва чрез добре познатата скала IQ (Intelligence Quotien) коефициент на интелигентност, която дава известна представа за умствения капацитет на даден човек. Има обаче шепа хора, които се прославят с необичайно високия си IQ, които пишат история с имената си, пред които се прекланяме и възхищаваме. Ако приемем, че средният IQ е между 85 и 115, представете си, че има хора с IQ 150, 170, 200 и дори 300. С IQ над 300 може да се похвали и днешния ни герой – Уилям Джеймс Сидис
Уилям Джеймс Сидис е роден в украинско семейство на емигранти през 1898 година в Ню Йорк. Баща му Борис е блестящ психолог с 4 стипендии от Харвард, а майка му е лекар. Уилям Джеймс Сидис успява да прочете „Ню Йорк Таймс“, когато е само на 18 месеца. Предполага се, че до петгодишна възраст Уилям може да чете Платон на оригинален гръцки език, заедно с още четири езика. Завършва гимназия за шест месеца, като завършва три класа в първата си сутрин в училище. До шестгодишна възраст той вече може да общува на различни езици, включително английски, френски, немски, руски, иврит, турски и арменски. Кандидатства за Харвард на 6 -годишна възраст, но му е отказан прием. Университетът твърди, че той е „твърде емоционално незрял“ по това време. Преди да постъпи в Харвард на 11 г., момчето изобретява свой собствен език. Когато е на осем, пише книга със заглавие „Книгата на Вендергуд“. Езикът, който той нарича Vendergood, има латински, гръцки, немски и френски елементи. Освен това има граматически правила, времена и дори осем падежа. Когато е на 11 години, Харвард е принуден да го приеме и Сидис става най-младият човек, който някога се е записвал там. Способностите му по висша математика са невероятни. Професори по физика и математика споделят, че неговия метод на мислене е уникален. Той не си тъпче главата с факти, а разсъждава. През 1910 г. изнася лекции в Харвардския математически клуб, докато е още студент по много трудната тема за четириизмерните обекти. Лекцията е почти безсмислена за повечето хора, но за тези, които го разбират, урокът е истински шок.
Сидис завършва известната институция през 1914 г., когато е само на шестнадесет години. Въпреки постиженията си, когато завършва, той споделя пред репортери „Искам да живея перфектен живот. Единственият начин да живеете перфектен живот е да го живеете сами. Винаги съм мразел тълпите." Уилям страда от факта, че остава неразбран за околните. Той не може да се слее със свят, който не го разбира. След като завършва, започва да преподава математика в института Райс в Хюстън, Тексас, но за кратко, тъй като е принуден да напусне, отчасти защото е по-млад от много от учениците си. Там той преподава три класа, включително евклидова геометрия, неевклидова геометрия и тригонометрия. Сидис дори пише учебник за курса по евклидова геометрия на гръцки език. Сидис пише и по теми като космология, история на американските индианци, антропология, филология и транспортни системи. Той обхваща широк спектър от теми. Някои от основните му идеи са фокусирани върху космологичната обратимост и социалната приемственост.
През 1919 г., опитвайки се да се приспособи към живота извън академичните условия, той е арестуван и осъден на 18 месеца затвор за участието си в социалистическа демонстрация в Бостън. Баща му Борис го изважда от затвора, като го затваря за една година в санаториум в Ню Хемпшир. След освобождаването си, Уилям се премества на Източното крайбрежие, където в продължение на години работи поредица от неща, които не го удовлетворяват особено - пише самостоятелно публикувани ръкописи и преподава. Медиите обявяват бившия гений за провал. Той се оттегля още повече от погледа на обществеността. Въпреки блестящия си ум, Уилиям остава сам до края на живота си. Неразбран, тих, затворен и необщителен – така описват Сидис колегите му.
Сидис умира в Бруклин, Масачузетс на 17 юли 1944 г. от мозъчен кръвоизлив. Баща му умира от същата болест през 1923 г.