Издателство “Сиела” отпечата нова книга на бившия главен прокурор проф. д-р Никола Филчев “Наказателно право и съдебна практика”. Книгата е 682 страници. Всеки печатен екземпляр предлага достъп до електронна версия на книгата чрез уникален код.
Книгата се състои от пет глави. Първите три глави съдържат избрани части от монографии, студии и статии, публикувани в периода 1979 г.- 2020 г., които имат теоретично или практическо значение. Те са преработени и актуализирани.
Първата глава е опит да се построи теоретичен модел на наказателното законотворчество. За това е нужно да се изследват социалните корени на юридическите решения, по-точно - социалната обусловеност на наказателния закон. Нужно е да се установят онези социални причини, които пораждат наказателните норми и определят тяхното съдържание. Две са основните задачи, пред които се изправя законодателят, когато създава наказателния закон. Първо, да определи кръга на престъпленията - криминализация на деянията. Второ, вътре в рамките на престъпното поведение да диференцира отделните престъпления и наказанията за тях - диференциация на наказателната отговорност. Последователно се разглеждат въпросите относно престъплението като деяние, способа (формата) на извършване на престъплението, обществената опасност, състава на престъплението и др.
Втората глава е посветена на теоретични въпроси на наказателното право: съучастие в престъпление, особени форми на задружна престъпна дейност, емпирични социологически изследвания и ролята им при вземане на законодателни решения, влияние на научно-техническия прогрес и на социалния преход върху съдържанието и формата на наказателния закон.
В трета глава се разглеждат проблеми, които възникват в съдебната практика при прилагането на наказателния закон: квалификация на престъпленията, извършени в съучастие и на престъпленията, “извършени от две или повече лица”, продължавано престъпление, субективна страна на убийството и телесните повреди, престъпно бездействие, задържане под стража, обратно действие на наказателния закон и др.
Четвърта глава включва искания на главния прокурор (1999 - 2006) до Конституционния съд, които имат наказателно-правно значение. Важна роля в обществено-политическия живот на България през последния четвърт век играе искането до Конституционния съд за тълкуване на разпоредбата на чл. 158, т. 3 на Конституцията относно правомощията на Великото народно събрание, - кога са налице “промени във формата на държавно устройство и на държавно управление”. С решение №3 от 10 април 2003 г. Конституционният съд прие, че “формата на държавно управление» включва: а) системата на органите на държавна власт, установена от Великото народно събрание и б) статута на тези органи. Следователно установеният конституционен модел на държавата, в т. ч. и на съдебната власт, може да се изменя само от Велико народно събрание. Това решение на Конституционния съд не позволява на политическите партии, когато са на власт, да променят произволно конституционния модел на държавата в зависимост от конюнктурните си партийни интереси.
Пета глава съдържа тълкувателни и принципни решения на Върховния (касационен) съд по наказателни дела (1991 - 1997), - по които авторът е съдия-докладчик. Решенията са в областта на материалното и процесуалното наказателно право.