Разбра се защо председателят на ВКС не подаде през миналата година имуществената си декларация пред Сметната палата
Обществото обаче, за съжаление на олигархичното задкулисие, крепящо Панов на поста му, вече отдавна е наясно що за човек е съдия № 1 и чии интереси обслужва
България е известна по цял свят с талантливите си циркови артисти, радващи своите малки и големи почитатели. Но ако легендите в това изкуство като Лазар Добрич, Георги Кехайов или Александър Балкански караха през годините публиката да става на крака, затаила дъх пред виртуозните им акробатични номера и дълго да ги аплодира, то в съвремието ни един от тримата „големи“ в съдебната система – председателят на ВКС Лозан Панов, направи така, че поведението му да е присъщо повече за шапитото на цирка, отколкото за Съдебната палата. С тази разлика, че безвкусните скечове, разигравани пред обществото вече трета година, нямат никакъв шанс да спечелят така желаните от съдия № 1 аплодисменти. Напротив, номерата на Панов са до болка изтъркани, а възнаграждаващите ги спорадични ръкопляскания идват единствено от страниците на грантово зависимите медии, обслужващи олигархичното задкулисие у нас, както и от страна на шепата професионални „протестъри“, членуващи понастоящем в инженерствания от Иво Прокопиев политически проект „Да, България“, гръмко провалил се на последните парламентарни избори.
Скандалите, съпътстващи Панов по пътя му на най-висш съдия в страната, следват един след друг и ако живеехме в нормално общество, всеки един от тях щеше да е достатъчен, за да доведе до незабавната му оставка. В България това не само че не се случва, а дори напротив – сякаш дебелокожието на магистрата е било основният критерий, заради който през 2015 г. Висшия съдебен съвет му гласува доверие.
Участието в политически митинги, при положение че по закон съдиите са деполитизирани, инициирането на лобистки тълкувателни решения, позволяващи на престъпници да избягат от наказателно преследване, посещението му „на крака“ в известни адвокатски кантори през работно време, евтините комедии с „развити болтове“, напъните да се извади прокуратурата от съдебната власт, за да бъде подчинена на политическото статукво, скандалните уволнения на служители от ВКС и безпринципното командироване на съдии, „случайно“ решаващи дела в негова полза, спрягането му като възможен кандидат за президент от политико-олигархичния кръжец „Арго“, разкритите факти за полицейска регистрация на съпругата му, наречена от Христо Иванов „Черен лебед“, възмущението на самите съдии от ВКС, че ги управлява човек като Панов, и още и още, списъкът е наистина безкраен.
Стигна се дори дотам, че заместник-председателят на ВКС Красимир Влахов подаде оставката си в началото на тази година, с мотива, че се срамува да е част от екипа на човек, който няма съзнанието за високата отговорност, с която го задължава заеманата от него позиция на върха на съдебната власт, а вместо това занимава обществото с личните си страхове, смс-и и части за автомобили. При това без да е формулирал нито едно смислено послание, което да консолидира съдийската общност.
Потъпкването на самочувствието на съдиите обаче не е единственото, с което може да се похвали номиналният председател на ВКС. Със същата лекота Панов заобикаля и законите, а когато това го прави най-висшият съдия в страната, проблемът съвсем не е само личностен, а се превръща в институционален.
Така например през 2017 г. Лозан Панов беше единственият представител от върховете на съдебната власт, който се постави над закона и не подаде пред Сметната палата декларация за доходите и имуществото си. За което беше наказан с глоба от 1000 лева, но вместо да я плати, председателят на ВКС не само че я оспори, но и отиде лично на крака в Районен съд – София, за да се жалва от „превратно упражняващата властта си“ държавна институция. По това дело все още не е постановено решение, макар законният срок за постановяването му отдавна да изтече. И това е напълно обяснимо, защото Панов е член на Висшия съдебен съвет и от него пряко зависи кариерното израстване на изтеглилия „късата клечка“ районен съдия, който трябва да прецени дали да потвърди или да отмени наложената санкция.
Трябваше да мине обаче цяла година от този неумело разигран цирк с неподадената декларация, за да се разкрие истинската причина за действията на съдия № 1 и каква е ползата му да прикрие пред обществото имущественото си състояние.
След като още през миналата година председателят на Сметната палата обяви, че ще сезира НАП и ДАНС за поредната подигравка на Панов със закона, „Труд“ научи от свой източник, че проверката на данъчните вече е приключила. Куриозното в случая е, че Панов, след като е ограничил до минимум съдействието си по време на тази проверка, от близо два месеца на практика се укрива от органите на НАП. Макар да е търсен на официалните му адреси, на работното му място в Съдебната палата, по телефона, както и на адресите на всички имоти, които притежава, контакт с него не е бил осъществен. Нещо повече, проверяващите дори са се опитали да причакат Панов в сградата на Висшия съдебен съвет, в опит да му връчат съответните актове, но и там председателят на ВКС, макар да не е по професия цирков акробат, ловко ги е финтирал по коридорите, очевидно предупреден за присъствието им.
Все още не е известно какво точно са констатирали органите на НАП и ДАНС и дали Лозан Панов е „сгазил“ за пореден път закона, но ако се окаже, че притежаваното от него имущество не е било декларирано или пък не отговаря на официалните му доходи, твърде е възможно да му бъде потърсена освен данъчна отговорност и наказателна такава, за укрити данъци. Още повече, че Наказателният кодекс е сложил праг от три хиляди лева, над който всеки лев „спестен“ от лицето данък, води до по-тежка квалификация на деянието. Като се вземе предвид усърдието на Панов да избегне среща с данъчните, вероятно общият размер на допълнително установените от НАП данъци, които Панов ще дължи на хазната, далеч надхвърля тази сума. В този смисъл упоритостта, с която Лозан Панов се мъчи да скрие от обществото доходите си, може би има своето логично обяснение, а само недвижимите имоти, които съдия № 1 стопанисва, както и тези на съпругата му, далеч надхвърлят сумата от 1 млн. лева. Припомняме, че през 2016 г. в медиите бяха изнесени данни, че пазарната им стойност очевидно не отговаря на цената, вписвана в нотариалните актове за придобиването им, и ако това е така, то очевидно Панов е разполагал с повече пари от декларираните. Което веднага поставя въпроса какъв е реалният произход на тези средства, същите законно придобити ли са и ако да, защо най-висшият съдия в държавата ще се страхува да ги обяви публично?
Разбира се, ако се окаже, че наистина Лозан Панов дължи на държавата данъци, и то от недекларирани доходи, то и в този случай очакваното от него поведение няма да е присъщо на човек с достойнство и морал. Номиналният председател на ВКС ще продължи упорито и безпринципно да заема поста си, за срам на цялата съдийска гилдия, а държавните институции със сигурност ще бъдат залети с поредната порция помия от присъдружните му медии от кръга „Капитал“, както и нагло обвинени, че се саморазправят с „достойния“ съдия.
Обществото обаче, за съжаление на олигархичното задкулисие, крепящо Панов на поста му, вече отдавна е наясно що за човек е съдия № 1 и чии интереси обслужва. Така че дори Лозан Панов да организира поредния си пърформанс на стълбите пред Съдебната палата или пред ВСС, който трябва да гласува отстраняването му, скечът му този път няма да заслужи място дори в цирка.