Всяка година между 6000 и 7000 души търсят помощ за лечение
Най-масово се употребява марихуана, екстази и амфетамини
Около 565 000 българи на възраст между 15 и 64 години са опитвали наркотици поне веднъж в живота си. Към дрога са посягали общо 11,2% от хората в тази възрастова група (между 472 000 и 565 000 души), като това е най-високият дял, откакто се води подобна статистика у нас.
Данните са от последното Национално представително проучване на нагласите и употребата на психоактивни вещества сред населението, предоставено на „Труд” от Националния център по наркомании.
„Въпреки че изследването е проведено в края на 2016 г., в общата популация за период от година – година и половина, данните не могат да бъдат различни и към момента”, обясни за вестника д-р Виолета Богданова от Национален център по наркомании. За сравнение през 2012 г. 8,6% са употребили наркотик поне веднъж, през 2008 г. те са 6,4%, а през 2005 – 5,2%.
„Това е тенденция, която се изостря през последните години”, уточни Александър Панайотов, директорът на Национален фокусен център за наркотици и наркомании.
Хората у нас, при които употребата на дрога е високорискова, са 31 244 души. От тях всяка година между 6000 и 7000 търсят помощ за лечение.
Особен проблем са синтетичните наркотици, от които всяка година излизат нови видове – т.нар. дизайнерска дрога. През последните 12 месеца между 37 030 и 64 802 души у нас са взимали такава субстанция.
Намалява броят на българите, посягащи към хероин, метадон и морфин.
Младите хора на възраст между 15 и 34 години представляват около 81,5% от всички лица във възрастовия диапазон 15 - 64 години, които поне веднъж в живота си са употребили някакъв вид наркотик.
26,2% от учениците от 9-и до 12-и клас също поне веднъж са пробвали някакво наркотично вещество.
Eкспертът Александър Панайотов пред „Труд”:
Търсят се все повече легални заместители
Ива Янакиева
- Марихуаната е най-употребяваното наркотично вещество в страната ни, като по-висока употреба се отчита и при стимулантите - амфетамини, екстази, кокаин и метамфетамини. Легалните заместители, които все още не са под контрол и имитират въздействието на нелегалните наркотични вещества обаче, все повече се търсят на пазара.
- Какви рискове крият синтетичните наркотици?
- При т. нар. дизайнерски наркотици, които имитират канабис и стимуланти, не е известно точното им въздействие и дозировка. Те все още на са толкова лесно достъпни, както традиционният наркотик, но цифрите при тях са притеснителни.
- Какви са данните за новите видове наркотици на пазара?
- В Европа през 2017 година са засечени 52 нови наркотични вещества. Към края на 2018 година около 720 са новите наркотици, които са под мониторинг на Европейския съюз.
- Кои от новите вещества се използват най-много в България?
- Най-актуални са синтeтичните заместили на канабиса, това са и най-често засичаният синтетични наркотици от българските митници. По-опасните синтетични опиати, които са честа причина за смъртни случаи в Европа и света, у нас все още не се намират. В северните страни в Европа вече се забелязва навлизането все по-често на синтетичните наркотици.
Незаконен трафик
Транзитна държава сме за всички видове дрога
България е транзитна дестинация за всички видове наркотици. Динамиката на трафика през страната ни зависи от търсенето на дрога в Европа и предлагането й от Близкия Изток.
Хероинът тръгва от държави като Афганистан, Пакистан, Иран и Турция.
Проблем на службите за борба с наркотрафика са организирани престъпни групи на частни летища и пристанища из цяла Европа, където контролът по проверки на пратките е значително занижен. Крайни дестинации на кокаина са Централна и Запада Европа, и държавите от Близкия Изток.
Наблюдава се и активен трафик на марихуана от Македония и Албания за Турция, през България и Гърция, като се използват товарни автомобили и фирми с участие на българи и чужденци. Смята се, че крайна дестинация са Западна и Централна Европа, Турция, Сирия и Ливан. Сходна е ситуацията при трафика на хашиш.
По отношение на контрабандата на прекурсори и синтетични наркотици, през 2017 г. е бил активен вносът на оцетен анхидрид (прекурсор за синтезиране на хероин) от Сърбия, Холандия и Белгия към България и Турция. Има и редица случаи на трафик на нови психоактивни вещества в малки количества.
Тенденции
Отделни групи държат разпространението
С производство пласьорите затварят цикъла
През последните няколко години се наблюдава тенденция за липса на единен наркопазар в страната. Данните на Министерство на вътрешните работи показват, че след отпадането по една или друга причина на основните в миналото „босове”, отделни групи се опитват да се наложат, като се снабдяват с наркотици по свои канали и сами ги пласират. За да завладеят по-голяма част от пазара, повечето от тях разпространяват наркотици с добро качество и имат обхват на действие в столицата и черноморските курорти.
Най-употребяваният наркотик в България – марихуаната, се разпространява като цигари, топчета или найлонови самозалепващи се пликчета (дози). Има тенденция дилърите да организират и самото отглеждане на канабис в специално пригодени за това места, тъй като затвореният цикъл генерира по-високи печалби.
Данните сочат, че отглеждането на марихуана на открито става все по-нерентабилно, поради засилената конкуренция на албанските престъпни групи.
След канабиса най-много на пазара у нас се разпространява амфетамин, като субстанция в малки пликчета от 0,5 и 1,0 г или на таблетки. В значително по-малки количества от него се разпространява метамфетаминът.
Наркопазар
Кокаин „айс” - хит сред заможните
Нивото на употреба на кокаин у нас е под средното за ЕС, най-вече заради високата му цена на нашия наркопазар. В последно време хит сред по-заможните потребители е кокаин, наричан „айс”, който е примесен със синтетични вещества. Доза от него – около грам, се продава за около 180-200 лв.
През последните години в страната се регистрира спад в употребата на хероин, като една от причините, е преминаване на много от пристрастените към опиоидно лечение. Спадът се дължи и на по-ниската чистота на предлаганите дози и на преориентация към други наркотици. Това важи за регионите на Благоевград, Бургас, В.Търново, Видин, Кюстендил, Монтана, Плевен, Сливен и др.
Има динамични промени в пазара на синтетични психоактивни наркотици като непрекъснато се появяват нови - т.нар. дизайнерски наркотици. През 2017 г. са регистрирани 14 нови вещества в България, а в началото на 2018-а – още шест.