„Нахалници без граници“, предрешени на „репортери“, ни повишили с 20 места по свобода на словото. Заради „надеждата, свързана с новото управление“.
Тоест, по политически причини. Това едва ли има общо с независимостта на медиите.
Тяхната "надежда" не е моята надежда. Тяхната "надежда" е строго корпоративна, не за нея се борихме преди 32 години, когато основавахме първите свободни вестници.
Стремглавият "скок" в класацията е част от пропагандната лъжа на правителството, че нещо се е променило. Променило се е, ама за лошо. Краде се повече и с по-бързи темпове.
„Нахалници без граници“ са храненици на Сорос и неолибералките, обслужват фракцията им у нас в лицето на Прокопиев. Сега, като падна Борисов и прокопитата дойдоха на власт, светкавично се кротнаха. За да лъсне демагогията им, в цялата й прелест.
Нямало е все едно закани на парламентарния шеф на съуправляващата партия ИТН Тошко Африкански към журналисти. Не е псувал в ефир Веселина Томова от „Афера“, не се е заканил да реже на части репортер от Нова телевизия. Вътрешният министър Бойко Рашков не взел главата на Биляна Гавазова от БТВ, а президентът Румен Радев не се е изпуснал на Консултативен съвет: „Ако трябва да подкараме някого, ще почнем от ПИК“.
Не е имало и безпрецедентни в медийната ни история хакерски атаки срещу ПИК, „Афера“ и „Труд“. Културният министър Минеков не е изпращал полиция да вади журналистите на „Труд“ от редакцията им.
Няма такива неща, всичко е цветя и рози, „Капитал“ и „Евроком“ вече са официози, да живей!
За прислугата на Сорос и доносниците на американското посолство свободно слово е само тяхното слово. А единствени достойни за разследване са чекмеджетата на Борисов и къщата в Барселона.