Трябва да се разработи Национална стратегия за библиотеките в България – около тази позиция се обединиха представители на библиотечното дело от Варна и областта на среща с водача на листата на ГЕРБ-СДС в 3 МИР Даниел Митов, председателя на Фондация „Глобални библиотеки“ Михаил Бояджиев и експерта по европейски проекти Биляна Раева.
„Библиотеките и читалищата са ключови посредници за изготвяне на политики. В днешния динамичен свят, където фалшиви новини и неточни данни могат бързо да се разпространяват, библиотеките са на предната линя в защитата на истината и достоверната информация“ – с тези думи водачът на листата на ГЕРБ-СДС в 3 МИР Даниел Митов откри нарочната среща с представители на читалища и библиотеки от Варна и областта, на която бяха обсъдени наболели проблеми и нови тенденции в развитието им. Според него, гледайки към бъдещето, е хубаво да използваме пълния потенциал на обществените библиотеки и читалища, не само като хранилища на знание, а като „активни играчи“ в оформянето на по-информирано демократично общество.
Позицията му подкрепи специалният гост на събитието Михаил Бояджиев – председател на УС на Фондация „Глобални библиотеки“, който отбеляза, че библиотеките са разпознати като фактор в развитието на местните общности още преди повече от половин век с меморандума, подписан от ЮНЕСКО и Международната асоциация на библиотечните асоциации. През 2015 г. това прави и ООН, а на европейско ниво има две програми: Публични библиотеки 20/20, сега - 20/30. Бояджиев подчерта, че в Европейския съюз има над 63000 публични библиотеки и България е част от тази мрежа чрез Фондация „Глобални библиотеки“.
„Една от целите, които нашата фондация си поставя, е превръщането на библиотеките в приобщаващи пространства. Много нова сфера за нас е дигиталният преход и уменията на хората, както и достъпът до цифрови знания. Оказва се обаче, че в отдалечени места и селски райони е много трудно проникването на такъв тип информация. В България, заедно с читалищата, има над 3000 библиотеки. Нашата фондация работи в мрежа с 916, от които 28 обучителни центъра. Казвам го, просто за да може да се добие представа, че това е един ресурс, който може да бъде използван при решаването на проблемите“, посочи Бояджиев. Той съобщи още, че се водят преговори с Министерството на електронното управление да могат да се предоставят някои електронни услуги не само от общините, но и от библиотеките.
Според експерта по европейски програми Биляна Раева много важен елемент в партньорството между библиотеките и читалищата са общините, които да предоставят допълнителна информация за предлаганите услуги. „Това, което на мен ми направим впечатление, е, че европейските политики за библиотеките не са концентрирани - съществуват някъде между редовете на различните програми, биха могли да бъдат бенефициенти, но никъде не са назовани като партньори в това, което ние се опитваме да направим и в Европа, и в България“, сподели Раева. Тя не пропусна да отбележи с разочарование, че проектът за нова сграда на Регионалната библиотека във Варна още не е факт и не е ясно кога ще бъде, въпреки че екипът на бившия кмет на Варна Иван Портних е направил необходимото, включително осигуряването на средства.
Обърнато беше внимание и на работното време на библиотеките, като за пример беше дадена Регионалната библиотека в Бургас, която е отворена за посетители до полунощ, а през лятото дори не затваря. По-сериозен проблем пред библиотечното дело в читалищата е авторското право върху книгите, които библиотекарите искат да бъдат дигитализирани с образователна цел. Спира ги европейска конвенция, с която Даниел Митов и Михаил Бояджиев се ангажираха да се заемат, за да намерят решение. Предложение беше дадено и за финансирането на читалищните библиотеки, а именно то да бъде отделно от общата субсидия, както и да не се налага ограничение от кои издателства и каква литература да се купува. А Биляна Раева остави дебатът отворен, като предложи помощта си за кандидатстване по различни европейски проекти и програми.
На 27 октомври гласувайте за ГЕРБ – СДС с номер 18 в интегралната бюлетина, за да се отвори пътят за развитие на библиотечното дело и читалища в България.