Реконструкцията на първото средно школо в Европа за фолклорни песни и инструментална музика е за 3,8 млн. лева
Филип Кутев застава начело на инициативния комитет през 1963-64 г.
Със старта на учебната година бе открита обновената сграда на Националното училище по фолклорни изкуства „Филип Кутев“ в Котел. Модернизирането на базата е за 3,8 млн. лева с безвъзмездната финансова помощ по ОП „Региони в растеж“. Реконструкцията на школото е от изключително значение за Министерство на културата, тъй като НУФИ „Филип Кутев“ е единственото по рода си за Северна България училище по фолклорни изкуства, в което се обучават 245 талантливи деца от 26 области на страната.
По проекта са реализирани редица дейности, като изпълнение на мерки по енергийна ефективност, основен ремонт и модернизация на съществуващите 10 сгради, строителство и оборудване на нова спортна и многофункционална зала, с възможност за ползване за спортни дейности и танцови представления. Изградена е и нова външна открита спортна площадка за игри по няколко вида спорт - баскетбол, волейбол и минифутбол.
В прилежащото пространство около новата зала и спортната площадка са обособени отделни зони с подходящи пешеходни настилки, озеленяване, алейно осветление и места за отдих.
С проекта са изпълнени и доставени технически средства за достъп до всички нива в новата сграда от хора в неравностойно положение.
Доставено и монтирано е ново оборудване и обзавеждане - в общежитието и учебните стаи, нови музикални инструменти и уредби за специализираните кабинети. Столовата е с ново оборудване, което да отговори на съвременните изисквания за хигиена и здравословно приготвяне на храна за учениците.
„Имате възможността да се обучавате и изграждате като личности в едно училище с традиции и успешни преподаватели. Времето в училището е време, в което трябва да се гледа и вижда най- важното. Да се гледа и вижда учебния материал, да се гледат и откриват добрите приятели, да се гледат и виждат бъдещите успехи. Тогава и успехите няма да закъснеят.
Знайте, че ви очаква много труд и нови предизвикателства. Затова ви пожелавам много успех и целеустременост.
Обръщам се и към най-големите ученици. Това за вас е последния първи учебен ден. Пожелавам ви пълна мобилизация и пълна концентрация за учене. Защото краят освен дипломи трябва да ви донесе и удовлетворение от прием не просто във висше учебно заведение, а прием във висше училище и специалност, които са ви по сърцето и възможностите.
На вас учители, пожелавам неуморно да създавате и пазите най- голямото богатство на Вашето училище - вашите възпитаници. Призванието на учителя е да съхрани ентусиазма, вечния стремеж към знанието и да го допълни с мъдрост и опит. Желая ви здраве, духовни сили и упоритост. Нека любовта на учениците бъде най-ценното признание за отговорния ви труд!
Надявам се с обновената по проекта база, училището да бъде учебен център, който обединява талантливи преподаватели и ученици, които запазват и развиват най-ценните български фолклорни традиции“, заяви пред учителите и учениците проф. д. н. Венелин Терзиев в качеството на изпълнителен директор на „Реставрация“ ЕАД към Министерство на културата и изпълнител по проекта.
Училището в Котел има завидна история.
В началото на 50-те години на миналия век се извършва истинска революция в развитието на българския музикален фолклор и българското композиторско творчество. Със създаването на Държавния ансамбъл за народни песни и танци през 1951 година, Ансамбълът на Българското национално радио, идейният създател и ръководител, композиторът Филип Кутев открива пътя и поставя основите на аранжирането на народни песни и създаването на авторски песни на народна основа за изпълнение от народни хорове. По подобие на този ансамбъл се създават и редица други от всички краища ма страната. Чрез тях композиторите разкриват нови страни на музикалното съдържание, като употребата на хармонични и полифонични изразни средства и похвати в нови фолклорни творби на съвременно художествено ниво. Всичко това поражда въпроси, свързани не само с репертоара на народните хорове, но с изпълнителската техни на певци и свирачи, за ограмотяването им на съвременен музикален език, и добиване на художественоизпълнителски компетентности. Зарежда се идеята за създаване на училище за изучаване на български музикален фолклор.
Идея, която не дава покой на Филип Кутев. Той съзнава все повече, че изпълнителите застаряват и принципа на пряко предаване на песента, мелодията от възрастни към млади и то по време на работа в ежедневието започва да отпада. Оказва се, че има опасност малко по-малко, народното творчество да загуби своите съществени особености- предаване от уста на уста, импровизация, колективност и т. н.. Има необходимост за поставяне на научна основа на това музикотворчество - талантливи учители да предават своя опит, да подготвят младите за подобен бъдещ процес - предаване от поколение на поколение. Творецът е убеден, че народните ни музиканти трябва да се образоват, да изучават музикална култура на нашия и другите народи. Те не бива да бъдат ощетени по отношение на общообразователна и музикалнотеоретична подготовка.
Оказва се, че 1963-1964 година е знаменателна за изпълнители, композитори и фолклористи. Те приемат от все сърце идеята за създаването на Средно музикално училище в страната ни. Филип Кутев застава начело на инициативния комитет, следват го Георги Бояджиев, Райна Кацарова и много изпълнители, като някои от тях са Никола Ганчев и Михаил Йорданов. Още тогава внасят предложение, подкрепяни от видни общественици. В това предложение посочват и мнението си къде да бъде училището. Мотивацията им е безусловна, това е град Котел, в който българското национално чувство е действително на голяма висота, град с богата история, със запазен и съхранен автентичен фолклор.
Труден е пътят, по който поемат композиторът Филип Кутев, Георги Бояджиев - тогава завеждащ отдел „Народна музика“ в Радио София, и Георги Иванов. Път препятстван от хора догматици, не допускащи възражение, категорични тесногръди. Те са навсякъде в София, в Сливен, в Котел... Силни, влиятелни, на отговорни постове. Едни смятат „идейката“ за чиста фантасмагория, други я намират за излишна или несериозна, трети едва ли не вредна, преписвайки u качеството на отживяла, а има и такива, които не могат да потиснат човешката си злоба и завист.
На 6 май 1967 година, Гергьовден, първият държавник посещава Котел и отива в местността „Зеленич“ на котелския Балкан да се срещне с овчарите и да им честити празника. Народното веселие било в разгара си, в добро настроение Живков се обърнал към всички присъстващи и изрекъл: „На този хубав град, на тези хубави къщи, на този прекрасен Балкан със скопостни булки и балкански извори, много добре ще му приляга едно училище за народна музика“.