Реч на върховния представител на ЕС по външната политика и политиката за сигурност Жозеп Борел на откриването на годишна конференция на посланиците на Европейския съюз:
Добро утро,
Добре дошли, добре дошли на всички ви. Виждам някои от вас, които познавам лично, други все още не познавам. Но във всеки случай, съм много щастлив да бъда тук и да имам възможността да обсъждам лично. Нищо не може да замести реалното взаимодействие – личните взаимодействия – и аз мисля, че е важно, че се виждаме и да обсъждаме как работим.
Вие ще имате цяла седмица и ще чуете много хора – нашия президент на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен, президента на Европейския съвет Шарл Мишел, комисари, тинк танкъри, журналисти. Вие ще обсъждате как Европейският съюз трябва да се позиционира в този конкурентен и разделен свят.
Аз съм висш представител на Европейския съюз по Външната политика и политиката за сигурност. Аз съм отговорен за изграждането на Обща външна политика и политика на сигурността и на европейската Служба за външна дейност и вие лично би трябвало да ми помагате да върша това.
И вършейки това, ние трябва да се справяме с новите „граници на дипломацията“, което е и заглавието на тази среща. Новите граници на дипломацията – това е голям набор от проблеми.
Вие ще говорите за това как да съживим мултилатерализма в тези времена на политика на силата. Вие ще говорите за европейска сигурност в светлината на войната в Украйна, но не само това – има и други кризи на сигурността, които са надвиснали. Ще говорим за енергийни и климатични кризи и какво би трябвало да направи Европейският съюз. Двете неща вървят заедно. Изправени сме пред една от най-големите енергийни кризи след първия петролен шок от 70-те години. По онова време аз бях студент във Френския петролен институт в Париж. Беше 1972 година и ми беше казано, че има нефт само за 20 години. Е, сега сме 2022 година и все още имаме много нефт, но на много висока цена. Така че, енергията и климатът – двете неща заедно, ще бъдат голямо предизвикателство.
Ще говорим за дезинформация, външна намеса в нашите политически процеси, дигиталната революция, Глобалния портал, джендър и разнообразие. Това е много хубава програма. Аз няма да говоря за всичко това, и няма да проследя всички тези различни проблеми. Това би било невъзможно и аз не съм специалист по почти никой от тях.
Искам да структурирам обръщението си днес около две неща. Първо, въпросите „какво“. Второ, въпросите „как“.
Въпросите „какво“ са: Какво се случва? Какво следва? Какво трябва да правим? А въпросите „как“ са: Как ще действаме? Как ще работим? Как ще работиш? Как да получим повече и по-добри резултати?
Това не е момент, в който ще изпращаме цветя на всички ви, казвайки ви, че сте красиви, че работите много добре и ние сме много щастливи, че сме едно голямо семейство и така нататък. Това е момент, в който да говорим помежду си за това, което правим (не правим) достатъчно добре, защо не винаги съм доволен от начина, по който работи моята европейска делегация и да изпратя ясни съобщения за това как искам вие да се подобрите
Първо, за „какво“. Светът, пред който стоим – както казах, аз не съм специалист по повечето от проблемите, но имам широко политическо разбиране. Как сме изправени пред света? Какъв свят е това?
Е, това е свят на радикална несигурност. Скоростта и обхвата на промените са изключителни. Не трябва да се опитваме да го отричаме. Не трябва да се опитваме да се съпротивляваме. Би било напразно усилие. Трябва да го приемем и да се адаптираме към него, приоритизирайки гъвкавостта и издръжливостта си.
Но несигурността е правилото. Събития, които не сме могли да си представим, че някога ще се случат, се случват едно след друго.
Тук черният лебед би бил мнозинство. Няма да има бели лебеди – всичките ще бъдат черни – защото едно след друго се случиха неща, които беше много малко вероятно да се случат, но въпреки това се случиха и те имат силно въздействие и със сигурност се случиха.
Нека се опитам да обобщя какво ни се случва. Може и да греша, но искам да обсъдя това с вас. Аз мисля, че ние, европейците, сме изправени пред ситуация, в която понасяме последствията от един процес, който продължи с години, през които ние бяхме отделили източниците на нашия просперитет от източниците на нашата сигурност. Това изречение може да послужи за заглавие, аз съм го взел от Оливър Шмит, който разви тази тези, мисля, доста добре.
Нашият просперитет се основаваше на евтина енергия, идваща от Русия. Руски газ – евтин и уж достъпен, сигурен и стабилен. Доказа се, че случаят не е такъв. И на достъпа до големия китайски пазар за експорт и импорт, за технологични обмени, за инвестиции, за евтини стоки. Мисля, че китайските работници, с ниските си заплати се справиха много по-добре и направиха много повече за удържане на инфлацията, отколкото всички централни банки, взети заедно.
И така, нашият просперитет беше базиран на Китай и Русия – енергия и пазар. Ясно е, че днес трябва да намерим нови пътища за енергия от Европейския съюз, доколкото можем, защото не бива да заменяме една зависимост с друга. Най-добрата енергия е тази, която произвеждаш у дома. Това ще доведе до силно преструктуриране на нашата икономика – това е сигурно. Хората не го осъзнават, но фактът, че Русия и Китай вече не са тези, които бяха за нашето икономическо развитие, ще изисква силно преструктуриране на нашата икономика.
Превод за "Гласове": Екатерина Грънчарова