Не борба срещу бедността, а борба срещу бедните

Управляващите подхранват сивата икономика с действията си

„Професионални безработни“ дебнат отвсякъде

Със социалните помощи злоупотребяват основно управляващите, сочи обзорът „Народът срещу социалните помощи“. За начало няколко примера:

Трудоспособен, беден, безимотен, безработен. Полагаща се социална помощ - 49,50 лв., ако полага труд 14 дни в месеца по 4 часа.

Семейство с едно дете до 3 години, възрастните са трудоспособни, бедни, безимотни, безработни, детето е здраво с поставени всички ваксини. Помощ – 207,75 лв. с включени детски надбавки (40 лв.), ако мъжът полага обществено полезен труд 14 дни по 4 часа.

Самотна майка със здраво дете до 3 години. Помощ - 158,25 лв. с включени детски надбавки (40 лв.), не се налага да работи.

Семейство с едно дете до 3 години с детска церебрална парализа и епилепсия, с увреждане над 90% (честа комбинация), семейството може да е заможно, доходът няма значение. Помощ – 930 лв., без да се полага обществено полезен труд.

Системата трябва да се реформира! Социално-осигурителната система в България е скроена в сегашния си вид в края на 90-те години, когато страната ни разчита на заеми от международните финансови институции. Те обаче се отпускат срещу стотици условия: затегнати са критериите за отпускане на обезщетения за безработица, премахнати са много от възможностите за ранно пенсиониране, орязано е социалното подпомагане. Единственото условие, което не е изпълнено веднага от управляващата коалиция ОДС, е най-обидното за нацията: детските надбавки да се изплащат само по доходен критерий. Обществото ни винаги е било категорично против разделянето на децата.

Тази промяна все пак е направена от НДСВ през 2002 г. Точно оттогава недоволството от социалната система нараства, големи групи я намират за крайно несправедлива поради факта, че е недофинансирана, а политици и „експерти“ започват да създават социални митове и легенди, с които настройват едни групи нуждаещи се срещу други. В резултат всеки се чувства „прецакан“. Колкото повече намаляват възможностите за подпомагане, толкова повече „социални паразити“ се появяват в партийните програми и публичните изказвания на политици. Фалшиви новини в чист вид, които, за разлика от „хибридните войни“, не тревожат Европейската комисия, посолства и институции.

След генералната реформа на Световната банка в социалната сфера няколко поредни правителства сочат като основна тяхна задача премахване на „социалния паразитизъм“. В началото на настоящия мандат МТСП заяви, че ще затегне критериите за помощи за безработни. Накъде повече, не стана ясно. Защото помощи за безработни няма. Има: 1) помощи за бедни; 2) обезщетения за безработица. Първото е социална помощ, второто е осигурително плащане, което всички работещи правим с вноски във фонд „Безработица“. Няколко месеца по-късно стана ясно, че всъщност на прицел са точно обезщетенията за безработица, от помощите просто няма какво да се реже. Причината? Недофинансираният фонд „Безработица“ трябва да ограничи обезщетенията, а е недофинансиран благодарение на промените, направени под натиска на Световната банка и МВФ, които намалиха вноската в него.

Всичко това няма нищо общо със социалните помощи, но управляващите ги използват, за да прокарат поредното ограничаване на социални права. В крайна сметка бюджетът на фонд „Безработица“ беше намален със 72 млн. лв., а на работодатели щедро бяха отпуснати 300 млн. лв. за… борба с безработицата!

Неолиберални тинк-танкове доскоро водеха яростна кампания срещу плащанията за безработни и майчинство, представяйки ги за социални помощи. Този натиск намаля, след като добросъвестни експерти многократно ги поправяха, че помощи за безработни няма. Управляващите обаче още не са разбрали, че тази манипулация премина пика си и продължават да залагат на предизборни обещания за премахване на „професията безработен“ и „професията майка“.

Обезщетението за безработица се получава максимум 12 месеца и то, ако лицето е било почти непрекъснато заето след 2001 г. Този осигурителен риск се покрива в пълен размер само веднъж на три години. Обезщетението за майчинство също е следствие от правени осигурителни вноски и изискванията за наличен предходен период на осигуряване нарастват. Така жени, които родят в началото на трудовия си живот, често не получават нормално майчинство, въпреки че до края на живота си ще продължават да правят вноски във фонд „Общо заболяване и майчинство“. Майките, които не изпълняват поставените условия, имат право на социална помощ в размер на 100 лв. до навършване на 1 година на детето. Стандартното майчинство не стига за издръжка на майка и дете, камо ли това подаяние, но то е повод за манипулация, насочена срещу майчинството въобще.

Колко ни струват социалните помощи? Разходите, които е направила Агенцията за социално подпомагане за всички видове помощи и всички видове социални услуги през 2017 г., са 839 млн. лева. Толкова, колкото са нужни само за асистентската помощ на лицата с трайни увреждания, за която днес настояват протестиращи. Сумата е крайно недостатъчна и това се вижда ясно при сравнение със средноевропейските нива. Разходите за борба със социалното изключване у нас са 9 пъти по-ниски като дял от БВП, отколкото средно в ЕС. А делът на хората, живеещи в тежки материални лишения у нас, е в пъти по-висок от този в останалите държави членки.

Какъв е размерът на социалните помощи, които един работещ български гражданин финансира през данъците си? Ако произведе стоки и услуги за 1000 лв., и след като приспаднем разходите за материали и печалбата на работодателя, той ще получи за себе си 431 лева. От тях ще плати данъци за 93,37 лв., от които едва 3 лв. ще отидат за бедни, хора с увреждания, пенсионери, жертви на трудови злополуки, детски надбавки, първокласници и др. Три лева на месец за всички нуждаещи се! Няма никакво съмнение, че системата е недофинансирана. Очевидно е, че за да бъде осигурена асистентска помощ, за която настояват протестиращите майки на деца с увреждания, следва цялостно да бъде променена социално-икономическата система в България с цел достигане на поне средноевропейски нива. Тя е тази, която убива. Данъчната реформа в посока облекчаване на работещите бедни и по-значимо облагане на богатството и капитала вече не търпи отлагане, освен ако не сме си поставили за цел присъединяване към третия свят.

Да видим какви са обществените настроения. Едва 13,5% смятат, че социалната система е справедлива. За 45,5% е несправедлива, защото помощите са символични. И още почти толкова (41,1%) не одобряват социалното подпомагане, защото позволява злоупотреби. Почти една трета от анкетираните смятат, че в над 50% от случаите подпомогнатите граждани са получили социална помощ неправомерно или не я използват „по предназначение“. Последните групи анкетирани са жертва на най-масовата манипулация в България от началото на века. Недоволството на получилите отказ за подпомагане е най-голямо.

За тях вероятно ще е интересно да научат, че 5,6% или 22 лв. от месечните разходи на най-бедните се изразходват за спиртни напитки и цигари. Най-високодоходните домакинства харчат 5,7% или 75 лв. от разходите за алкохол и тютюневи изделия. Делът от разходите е един и същ, размерът при най-високодоходните групи е три пъти по-висок, тъй като те купуват по-скъпи цигари и алкохол.

Ежемесечно ние правим осигурителни вноски в различни публични фондове – за майчинство, безработица, болест, пенсии. С риторика срещу социалното подпомагане управляващите прикриват законодателни промени, с които всъщност намаляват правата ни като осигурени лица. Ние си плащаме, те обаче ограничават достъпа ни до обезщетения. В резултат доверието към осигурителната система намалява. Същевременно управляващите (!), от които зависи доброто управление, твърдят, че данъците ни се изразходват неефективно и ние си задаваме логичния въпрос: тогава защо да ги плащаме? И търсим възможност да не го правим. Според анализ на НАП, 58% от всички заети са в „риск да участват в занижено деклариране назаетостта“.

Под влияние на управленски и „експертни“ коментари и изявления за масови злоупотреби, големи групи български граждани настояват за още по-голямо орязване на социалната и осигурителната системи. Сами си удряме главите, ту с единия, ту с другия юмрук, а след това се чудим откъде, по дяволите, ни растат цицини и кой ни ги причини.

* Авторката е икономически съветник на президента на КТ “Подкрепа” и председател на “Солидарна България”

TRUD_VERSION_AMP:0//
Публикувано от Ваня Григорова

Този уебсайт използва "бисквитки"