Преместването на българският Парламент от неговия исторически дом в тронната сграда на комунистическият режим е върховна гавра със скрижалите и духа на нацията.
Вчера цял ден репортерите на „Труд“ се опитваха да разберат кой е авторът на този скверен акт. Оказва се, че намерението се е търкаляло 15 години в публичното пространство, правени са конкурси, трошени са милиони. И на никого от „избраниците на народа“ не му е дошло наум да попита аджеба тоя народ иска ли величието на една скромна сграда в сърцето на София да бъде сменено със сталинския зандан на ЦК на БКП. В състояние на пълно безсрамие някои от тия „избраници“ обявяват, че трябвало да ходят на заседания в старата /според тях/ сграда и им било неудобно, защото канцелариите им са в партийния дом, та затова решили да се преместят. И ей така, за собствен кеф и тунеядство зачеркнаха една светиня на България.
Строителите на съвременна България от края на 19 и началото на 20 век със сигурност са се обърнали в гробовете си, узнавайки за този позорен акт. Доктор Борислав Цеков публикува във вчерашния брой на „Труд“ блестящата си статия, онасловена „Реквием за парламента“. Мисля си, че реквиемът трябва да бъде по-скоро за политическото престъпление извършено с преместването на българският парламент.
От днес „Труд“ започва национална кампания за връщането на Народното събрание на България в неговия исторически дом. Очакваме всички граждани на Републиката да я подкрепят, за да възстановим в пълна мяра величието и трагизма на българският Парламент.