На 20 януари 2025 г. най-големият червен слон на републиканците пак ще влезе в Белия дом
Ако беше спечелила постоянно усмихващата се Камала Харис, неолиберали ли щяхте да станете, дами и господа (хемелеонови) политици?
Картините на Пол Гоген, рисувани в Таити, ухаят на естрогенен аромат. Третият въпрос, изписан в единия ъгъл на една от тях е Ou allons nous? („Къде отиваме?“). Два са вероятните отговори на този въпрос: Неолиберализмът и неоконсерватизмът (неоконите) си отиват, пак идва тръмпизмът - този път с мъскизмът.....“спете спокойно, деца“ – намигване на знаменитата песен от зората на българската демокрацията (1991) „Комунизмът си отива. Спете спокойно, деца“ на Васко Кръпката и неговия „Подуене блус бенд“.
И така, тръмпиране или не – това е въпросът. На който само един български политик има отговор още от 2016 г., когато разговарял пред камината в Белия дом с президента Тръмп. Сега в този „главен поток“ (който някои наричат „мейнстрийм“) ще се влеят и други неотръмписти. Ако беше спечелила постоянно усмихващата се Камала Харис, неолиберали ли щяхте да станете, дами и господа (хемелеонови) политици? Но аз повече се уча от един Homo viator (пътуващият човек) и един древногръцки философ.*
Дуалистичната парадигма “ние срещу тях”, „те срещу нас“, републиканци срещу демократи, червени слонове срещу сини магарета, е отдавна в действие в политическия живот (не само) на САЩ. Това ще продължи до 20 януари 2025 г., когато най-големият червен слон на републиканците пак ще влезе в Белия дом. През октомври тази година, когато предизборната кампания за президент на САЩ беше в разгара си, eдин американски колега ми писа.
„Светът, приятелю, отива на много зле. Ценностните различия водят до сложни противоречия. Внедряването във всички области на обществото на неолиберални принципи, като „разнообразие, равенство, включване“ (diversity, equality, inclusion) и „култура на изключването“ (английски, cancel – изключвам, изтривам) е подигравка с консервативните принципи на Доналд Тръмп. Използвам думата „подигравка“, за да подчертая силата на Тръмп, която ще избухне вероятно изведнъж. С неговият аристократичен популизъм (аристопопулизъм) – това означава, че много богатите като него са вече загрижени за социални политики и трябва да действат „за доброто на хората“ (pro bono publico). Тръмп е много важен за света, не само за САЩ, докторе!“.
Отговорих на колегата - „Тръмп е много важен за света, не само за САЩ“ особено сега, когато „Великите сили“ не спират надпреварата си в правенето на оръжия, прилагайки стратегиите: „мир чрез превъзходство на силата“ (Рeace through strength) и „Силата прави правото“ (Might makes right) – любими и на българските атлантически ястреби и поне на две ястребки, често показвани по телевизията. Нека „Великите сили“ най-после докажат, че правят всичко за доброто качество на живот на хората и на науката, образованието и културата (НОК) – иначе светът може да бъде НОКаутиран в третия рунд“.
Зелен комик, синьо магаре и червен слон – „приказка от Джани Родари“
Зависи ли НОКаутирането от 82-годишното синьо магаре, което тези дни даде на зеления комик далекобойни ракети ATACMS (Army Tactical Missile System – „Армейска тактическа ракетна система“), а Великобритания – ракети Storm Shadow („Сянка на бурята“) и разрешиха на Украйна да бомбардира територии на Русия. Незнаейки, че „най-важното е „не се самозалъгвайте“, зеленият комик се появи във видео с фланела с призив, изписан точно така: make russia small again. Имитирайки MAGA (Make America Great Again – „Да направим Америка отново велика“) – най-въздействащият призив на червения слон, с който той „прецака“ синята магарица (английски, trump – „коз“, „цакам“ при игра на карти). Изненадващо обаче, слонът, при срещата си с магарето в Белия дом, каза: „Може да дадем ядрени оръжия на Украйна, но да кажат, че няма да се присъединят към НАТО“. Американски медии веднага коментираха това с думите: „Може да е козът на Тръмп“ (It could be Trump's trump card).***
QED – „какво трябва/ше да се демонстрира“ (латински, Quod Erat Demonstrandum). Защото в зората на демокрацията се пееше възторжено „Комунизмът си отива. Спете спокойно, деца“, но днес, 35 години след това, в България все още шества трансгенерационната политика и икономика.
Все пак, днес най-важното е: „В случай на война счупи стъклото“!