Неолибералната машина на неравенството се срутва от Германия до България

Как се стигна до загубените гласове на християндемократите и социалдемократите

Нараства пропастта между бедни и богати, създава се нова класа на ниско платени работници

Германия е с най-мощната икономика, хегемон в ЕС. България е в неговата периферия, бедна и надяваща се и на „голямата началничка“ Меркел. Но „европейският път“, по който вървят е един и същ, и в двете действа машината на неравенството и несправедливостта, която ги плъзга по нанадолнището. Със загубата съответно на 8.5 и 5.2% от досегашните гласове и рухването до най-лошите резултати от 70 години насам, християндемократите и социалдемократите там са явно основните губещи в последните избори. Тяхната загуба е катастрофална на територията на бившата ГДР, която така и не бе интегрирана в обединена Германия и е в много по-тежко състояние, поради което там и християндемократи и социалдемократи са по-изборен резултат след двете антисистемни партии от ляво – Лявата партия изпреварва ГСДП, а от дясно дясната Алтернатива за Германия е преди християндемократите.

Справедливостта присъства в програмите както на двете системни партии в Германия, така и на ГЕРБ, и на БСП у нас. Тази справедливост обаче именно през последните години изчезна и обществата стават все по-несправедливи, а системните партии губят позиции. Особено силни са следствията за социалдемократите, тъй като техните избиратели много по-остро се нуждаят от нея, а тя намалява. Още Шрьодер, който прие програмата за „Новия център“ – германска версия на блеъристки отказ от предходната социалдемокрация, проведе серия от реформи, удрящи социалната сфера – ограничения в заплащането, намаляване на средствата, давани за безработица и здравеопазване. В резултат на това нарастна пропаста между бедни и богати и бе създадена нова подкласа на ниско платени и временно заети работници. Това доведе до разцеплението на партията и отделянето на Лявата партия, начело с Оскар Лафонтен през 1999 г. Същите процеси на нарастваща несправедливост, свързана с изострящи се социални проблеми, протекоха и по времето, когато социалдемократите станаха присъдружна партия на Меркел. От 2012 г. с 2.1 милиона човека са се увеличили хората, живеещи на държавни помощи. Дистанцията между Западна и Източна Германия не намалява, а се разгръща подобно на тази между София и Северозападна България. Неравенството бежду бедни и богати нарастна по време на 12-годишното управление на Меркел. Реалните заплати са под средните за 1990 г., докато БВП на човек от населението е нарастнал с 25 %. Неравенството в богатството в Германия е по-голямо от това в другите страни на еврозоната. Почти никъде другаде в Европа най-богатите 10 % не притежават почти две трети от цялото национално богатство, докато в същото време 40 % от населението няма почти нищо.

В най-мощната икономика в ЕС тенденцията на разделяне на обществото на бедни и богати е същата както в най-бедната и периферна България, която мечтае да стане като Германия. Според последните данни на Евростат в България в риск от бедност след социалните трансфери се намира 21.5 % от населението, а в Германия са 17.1 – разликата не е голяма. И в България, и в Германия тя е по-голяма от 16.3 - средната за ЕС и не намалява, а расте.

И в Германия, и в България делът на работещите бедни се увеличава. През 2006 г. в България работещите бедни са били 5.4 %, а в Германия малко повече – 5.5 %. През 2015 г. в Германия те са вече 9.7 % от всички заети, а у нас са 7.7 %. Тук Германия се срутва по нанадолнището на неравенството по-бързо от България.

Ако в Германия е така, то какво да кажем ние с гайдите. През 1989 г. - последната година на социализма, индексът на Джини, измерващ неравенството, в България е 21.7, което означава, че страната ни е едно общество с високо равенство. През 2006 г., преди влизането в ЕС, той е скочил на 32.1, а през 2015 г., след осем години консумация на „европейски ценности“, той е станал 37. Според „Индекса на социална справедливост“ в държавите от ЕС през 2016 г. българското общество е сред няколкото най-несправедливи в ЕС – нарежда се на 26-о място от 28 държави, като след нас са само Румъния и Гърция. България е страната с най-несправедливата данъчна система не само в Европа, но и в цялата българска история, облагодетелстваща богатите за сметка на бедните.

Не е случайно, че у нас върви инициативата „Да спрем машината за неравенство! За справедливи данъци!“ на синдиката „Подкрепа“, „Солидарна България“, леви партии, известни интелектуалци, подписка в интернет за промени в облагането на минималната работна заплата и ДДС-то за лекарства, храни, детски дрехи. Тя е слаб опит да се спре машината на неравенството, която ще има все по-катастрофални следствия.

Колкото повече данъчното облагане е изместено към косвените данъци и плоския данък, толкова по-неравно и несправедливо е едно общество. Българското общество е най-несправедливото в това отношение в ЕС. За социални разходи в ЕС се дават около 29 % от БВП на всичките 28 държави. В България обаче този дял е само 18.5 % и ние сме между най-ощетените.

Доклад на МВФ показва, че икономическото неравенство забавя растежа и в страни като нашата, където то е между най-високите, няма как да има и висок икономически растеж. Неравенството увеличава смъртността сред по-бедните. В Германия заможните хора живеят средно с 10 години по-дълго от бедните. А това означава, че бедните финансират косвено по-дългия живот на богатите. Бедният работник цял живот плаща пенсионни осигуровки, но поради това, че яде по-евтина и нездравословна храна, подложен е на повече несигурност и стрес, умира по-рано и на практика финансира пенсиите на богатите, живеещи по-дълго. Повече неравенство означава повече хора убивани по-рано от капитализма.

Неравенството има навсякъде и етнически, религиозни и расови измерения - от Америка на Тръмп, през възхождащата благодарение на антиимигрантска риторика „Алтернатива за Германия“ до сблъсъците у нас от Катуница до Асеновград. И това е само началото, което ще ражда от една страна ислямски тероризъм, а от друга - фашизоидни сили. Решението на проблема с гетата съвсем не са булдозерите, бутащи къщи. Ако неравенството нараства, а у нас това е постоянен процес 27 години, резултатът тепърва ще бъде разпадни процеси в съществуващата система.

В историята през последните векове нарастващото неравенство е водело до конфликти, войни, революции, въстания, тежки кризи от рода на тази през 1929-1933 г. и фашизъм. Мислейки си за България и Германия, попаднах тези дни на статия във в. „Гардиън“ със заглавие, шокиращо вярващия в евроатлантическото бъдеще на България нашенец: „Като залязващите сили от миналото, Великобритания показва признаци на терминален упадък“. Все пак Великобритания е най-евроатлантическата страна в Европа. Ако тя е в терминален упадък, какво ще стане с нас?

TRUD_VERSION_AMP:0//
Публикувано от Проф. Васил Проданов

Този уебсайт използва "бисквитки"