Когато преди 20 години бе създадена БТВ, аз работех в Нова телевизия. Когато водих „Вот на доверие“ по БТВ, аз бях в екипа на Слави Трифонов, но не от щата на телевизията. Въпреки това бях поканен и приех да участвам в предаването, което отбеляза тази годишнина. Стана ми мъчно, че отказах на БНТ да участвам в тяхната поредица, посветена на 60-годишнината от създаването u, макар че съм работил там 27 години, от които 21 като водещ на „Панорама“. Причината беше, че БНТ заложи на развлечението, на естрадата и вариетета, сред които водещият се чувстваше прекрасно, но не и аз. В БТВ започнаха напълно оправдано с журналистиката, с новините и публицистиката, а след това и с всичко останало. Въпрос на ценности.
Отиде си от този свят авангардният български художник Христо Явашев (Кристо). Този път жалейките от български интелектуалци бяха малко, макар Кристо да бе наистина световно известен. Вместо това се появиха отрицателни мнения за неговата значимост. Наричаха го измамник, фокусник, творбите му- без никаква естетическа стойност. Дали защото го смятаха за българофоб, дали му завиждаха и не го разбираха? В същото време го възвеличи в специално послание френският президент Макрон, но не защото Кристо живееше във Франция-когато беше в Ню Йорк за „Портите“ той не говореше на френски и се наричаше нюйоркчанин. Възвеличи го и германският президент, но не само защото великият българин бе работил и в Германия. У нас- ледено мълчание. Май само дежурният Вежди Рашидов даде оценка за стойността на Кристо. Пак е нещо. Но защо мълчат институциите? Нима ще подарим Кристо на други страни и народи? Какво като е бил обиден на България? Жени Атанасова, която направи телевизионен филм за него, ми е казвала, че не отказва да говори на български. Какво като е избрал къде да живее и как да живее, всеки има това право. Каквото и да било, той трябва да намери приют в родината. Как Русия си върна Солженицин приживе? Как Гърция приюти Казандзакис, макар да бе отлъчен от църквата?
Въпрос на ценности.
Разбрахте ли нещо от обърканите обяснения на министъра на енергетиката Петкова при Хекимян защо се вдигат цените на парното, след като трябва да бъдат обезщетявани хората от падането на цените на газа? И премиерът им се скара, но те продължиха с безумното обяснение, че „парното е по-евтино, сравнено с юли 2019 г., но по-скъпо в същото време спрямо май 2020 г.“ Толкова ли подценяват изтощените от карантината и изнервени от безпаричието хора, че не могат да спрат с тези увъртания? И Хекимян остана безсилен и само обеща от понеделник да се върнат към темата.
„Отборът на народа“ ликува. Акциите са в ръцете на Наско Сираков. Спас Русев опрости 3 милиона от дълга на отбора. Приемат се дарения всякакви. Добре де, но защо така помпозно? Наско съобщи, че акциите му са връчени специално в „Деня на Ботев и на загиналите за свободата на България“. Нерде футбол и Наско, колкото и да ги обичат, нерде Ботев и загиналите герои (извинявам се за турцизма)? Да не се приравняваме със свети личности.
Карантината свършва и си задаваме дежурния въпрос какво се промени- с нас, с обществото, със света?
В личен план откриваме познати неща като да изпием по една бира, да се изкъпем в морето, да се радваме на залеза, да отидем на кино, като че ли ни се случват за първи път. Така бе предвидил папа Франциск и е прав.
В отношенията с другите няма особена промяна- все пак малко бе времето. Лошите са по-лоши, алчни и зли, добрите са по-добри, великодушни и общителни. Каза го Димитър Йончев и съм съгласен с него.
А светът - той навлиза във втория етап на кризата и все повече напомня за 1968 година- годината на „Черните пантери“ в САЩ, на „майските събития“ във Франция, на Пражката пролет, смазана от танковете. Дано пак не проспим ставащото около нас.