Не искам роли на уплашени жени и гаджета
В професията съм от 14-годишна
Еротичните сцени са просто работа
Родена в Хонолулу и израснала в Австралия, Никол Кидман е едновременно секссимвол, модна икона, медийна дива и драматична актриса.
Топ ролите на Никол са във филми като „Широко затворени очи”, където играе с бившия си съпруг Том Круз, „Часовете”, „Мулен руж”, „Догвил”, „Студената планина”, „Далече, далече”, „Батман завинаги”, „Австралия” и др. Тя се пробва и като продуцент с хитовата поредица „Големи малки лъжи”, а преди две години постигна изключителен успех с друго серийно събитие - “Отмяната”. Скоро и българската публика ще има възможността да я гледа в сериала „Лъвицата“ и продължението на „Аквамен”.
Кидман триумфира с „Оскар“ за играта си в „Часовете” от 2004-а година. Тя има общо пет номинации за наградата на Академията, както и БАФТА, “Златна мечка” и няколко статуетки „Златен глобус, но продължава да жадува за успех и нови роли.
- Никол, има ли роли, които никога не бихте играла?
- Трудно е да се каже, всичко зависи от конкретните сценарии, които ми предлагат. Но нека го кажа така – вече веднага отказвам оферти за роли на уплашени жени, които са жертви и чакат спасение. Или са просто някакви гаджета. Освен ако не е наистина, ама наистина великолепен образ, част от специален и талантливо написан сценарий. Не бих искала и да се ограничавам само с главни роли. Играе ми се всичко - характерни персонажи, поддържащи персонажи... В актьорската професия съм от 14-годишна. В драматичната школа се тествахме с всичко - играехме 80-годишни, после деца. После отиваш в реалния свят и се питаш: „Къде са ролите?”. В кино индустрията ти лепват етикета на гаджето на главния герой и си дотам.
- Важно ли е за младите артисти да напускат зоната си на комфорт?
- Важно е, но не само за младите артисти. Мисля, че това е добър съвет за всеки. Със сигурност за мен е важно да чувствам, че съм в режим на свободно падане. Такова предизвикателство, например беше ролята на Лусил Бол в биографичния проект за нейната легендарна кариера. Толкова съм благодарна на добри отзиви и номинацията за „Оскар”. Моята мисия в този филм беше да уловя нейния дух, нейния хумор. Бих искала да кажа, че не беше толкова трудно, но всъщност си беше страшно трудно.
- А как този ваш подход за излизане отвъд предела се прилага към еротичните сцени, например?
- За мен сексуалните сцени също са изразни средства от нашия артистичен арсенал и използвани правилно се превръщат в прекрасен начин за разказване на историята и обогатяване на персонажите. Лично аз нямам проблеми с добре написаните еротични сцени. Не ми пречи да играя гола. Аз съм актриса, това ми е работата.
- Как ви допада работата като продуцент?
- Определено мисля, че се получи в „Големи малки лъжи“. Там имаше голям дебат и при разпределянето на ролите. Защото в този сериал аз продуцирах и играех. Мисля, че бях правилния избор за ролята на Селест, поне така ме уверяваха първоначално. После се срещнах с Дейвид Кели, който написа сценария, и той ми каза, че аз трябва да изиграя Маделин. Говорихме, спорихме и в крайна сметка се разбрахме и начертахме пътя пред персонажите и поредицата. Аз взех Селест, а Рийз Уидърспуун пое ролята на Маделин.
- Как се разбирахте с вашата колежка Рийз Уидърспуун?
- Когато четете сценария на сериала, забелязвате, че Маделин (Рийз Уидърспуун) говори постоянно. За мен това бе ужасяващо. Но никой не може да се справи с този тип роля по-добре от Рийз. Тя се справя блестящо с баланса между комедията и реалния живот. Попитах я как го постига и тя ми отвърна: „Ами, просто го правя.” Просто, но брилянтно. Аз съм нейната най-голяма фенка.
- Каква е вашата рецепта за просперитет?
- Животът ми е импровизация. Отделно смятам, че няма такова нещо като перфектен живот. Не съществуват подобни абсолютни неща, хората се опитват да оцеляват и точно този процес ние описваме в „Големи малки лъжи”. Основата на сценария на минисериала е книгата. Изследваме непознатото и начините, по които се самозалъгваме, проекциите, които постоянно извършваме в реалността. Това е творба за нашите недостатъци. Толкова по-приятно е когато осъзнаеш, че ние като човешки същества сме изтъкани от противоречия и недостатъци и може да си помагаме един на друг.
- Колко деликатна за вас е темата за домашното насилие?
- Много. Аз съм ангажирана с каузата на ООН по въпросите на жените, наясно съм с тежки теми като военни престъпления и домашно насилие. В минисериала ние разказваме една история, но не се опитваме да отправим послание, с което да искаме да отговорим на всички въпроси. Но колкото повече такива истории се разказват за домашното насилие с всичките нюанси и сложности, толкова е по-полезно за диалога в обществото. Защото по принцип е трудно да се говори за това. Бих желала отново да подхванем тази тема. Има толкова важни неща като сексуалното насилие и изнасилванията, с които всички ние трябва да се занимаваме. Смятам, че „Големи малки лъжи” е едновременно трогателен, забавен и опустошителен.
- Какво се промени в развлекателната индустрия за последните няколко години?
- Много неща, но според мен е време за обединение около общи ценности и споделени моменти. Много е важно да не съдим другите, да не сочим с пръст, да не бъдем толкова обсебени от повърхностни неща. Това се опитвам да предам и на своите деца. Аз не желая да бъда от хората, които отхвърлят другите. Трябва да сме внимателни и хуманни. Добротата и състраданието са толкова важни в днешния ни свят. Трябва да сме отворени. Но Холивуд може да бъде жесток. Не само Холивуд. Помня как още в гимназията се прибирах разплакана при майка ми ако някой ме беше обидил или нагрубил. Светът е суров. Но любовта и топлотата, давани на децата, докато растат в дома, е важно условие за бъдещ социален просперитет. В нашия бизнес суетата е невероятно необходима, тя е част от тъканта на шоуиндустрията. Но нещата може да се правят фино, с класа и стил. Не е задължително за актрисите и дамите в шоубизнеса да се снимат голи, за да са секси. Вече съм свикнала със средата и условията, но в началото ми беше страшно странно да позирам за снимки по червени килими и премиери.