Липсата на ценова стабилност в енергийния сектор беше главната причина за разгръщането на инфлационните процеси
В ситуацията на постоянно растящи нива на доходите, все повече домакинства предпочитат недвижимото имущество, като най-сигурен начин за инвестиции, казва финансистът Никола Филипов. Повишаващите доходи на българските домакинства доведоха и до друг фактор, който улеснява кредитния процес, а именно увеличение в депозитна база. Според Филипов, важен фактор, който поддържа лихвените равнища на ниски нива, е голямата конкуренция между търговските банки у нас.
Фактът, че все по-голяма част от публичните разходи отиват за пенсии и издръжка на държавната и местна власт, е сериозният проблем пред България, казва Филипов.
- Имотен балон, лоши кредити, ръст на договорните ипотеки - това са все черни облаци, които виждаме през последните месеци в коментари на различни анализатори, Господин Филипов. Защо все по-често се появяват подобни информации, когато БНБ обяви, че "не се наблюдава структурен системен риск по линия на текущите равнища на прилаганите от банките кредитни стандарти"?
- Имам по-различно мнение от независимите анализатори, които наистина в последните месеци чисто медийно успяха да наложат тезата, че едва ли не банковия сектор е подложен на сериозен системен риск вследствие на бума в имотния сектор, който наблюдаваме в последните години. Когато се коментират тези наистина значими ръстове в кредитния портфейл на банковата система е изключително важно те да бъдат съпоставяни спрямо размера на лошите кредити към съответния времеви период. За периода юни 2023 – юни 2024 година ръстът в брутния кредитен портфейл на банковата система възлиза на 5,73% при нива от 3,77% лоши кредити към юни 2023 година и 3,63% за това полугодие. За съшия времеви период, ръстът в ипотечното кредитиране и съответстващия размер на лоши кредити са респективно 22,78% и 1,27%, като през юни 2023 година лошите ипотечни кредити възлизат на 1,91%. Сами виждате, че сериозните ръстове в кредитирането кореспондират с намаление в размера на лошите кредити. И в това няма нищо нелогично. Друг много важен момент е, че въпреки забележителният ръст в кредитния портфейл на банковата система, нивата на задлъжнялост на българските домакинства не би трябвало да будят тревога. Към края на 2023 г. общите задължения на домакинствата по кредити възлизат на 23,7% от БВП-включват се и тези от фирмите за кредити извън банковата система, по чл. 3а от Закона за кредитните институции. За сравнение, това съотношение в развити западни икономики като Дания и Нидерландия е 90%, в Германия – 54%. Така, че за мен това по-скоро беше ПР кампания, която целеше да имитира дейност отстрана на регулатора по процеса на въвеждане на еврото в България, която в голяма степен беше оборена от БНБ, която както сама споменахте заяви, че не - на този етап не се наблюдават структурни системи рискове пред банковия сектор. Нека и все пак не забравяме, че БНБ следи изключително внимателно процесите в кредитирането на жилищни имоти. През май месец тази година се въведоха редица допълнителни рестриктивни мерки по тази линия, които целяха именно да се охлади ентусиазмът, както на банките, така и на кредитополучателите. Поне към този момент предприетите мерки не оказват прогнозираните ефекти.
- Как да си обясним ръста на цените на имотите през последните месеци - само с ефекта на търсене и предлагане или като презастраховка от притесненията, че влезем ли в еврозоната, цените още ще се вдигнат?
- Основните причини за този ръст е пряко следствие от няколко взаимно зависими фактора. Първият и най-важен фактор е повишаването в нивото на заплатите през последните години. През юни 2024 година средната брутна работна заплата в страната достигна 2 276 лева, което представлява ръст от 18,11% на годишна база. В ситуацията на постоянно растящи нива на доходите, все повече домакинства предпочитат недвижимото имущество, като най-сигурен начин за инвестиции. Повишаващите се доходи на българските домакинства доведоха и до друг фактор, който улеснява кредитния процес, а именно увеличение в депозитна база. През 2023 година депозитите в банковата система се повишиха с 9,91% на годишна база, като за първите шест месеца от 2024 година този ръст продължава, макари с по-ниски темпове от 3,31%. Това от своя страна води до редица позитиви на ниво банков сектор и домакинства. Ръстът в депозитната база прави банките по-ликвидни, което теоритично ги прави по-устойчиви при настъпването в икономическа рецесия заради по-високите нива на ликвидност. Когато банките отдават този ресурс, те генерират печалби при понижаващи се нива на лошите кредити, което от своя страна повишава нетната печалба на банките, а от там и собствения капитал, което води до по-високи нива на капиталова адекватност. Друг важен фактор, който поддържа лихвените равнища на ниски нива, е голямата конкуренция между търговските банки. Всички тези фактори генерират редица позитиви, както за бизнеса, така и за домакинствата, които могат да се финансират на значително по-ниски лихвени равнища от тези, на които в момента се финансират домакинствата в развитите западни икономики. Много интересен и в голяма степен очакван феномен беше това, че рестриктивната монетарна политика на ЕЦБ през последните години не се транслира в България и тук лихвите се повишиха незначително.
- Как инфлацията засяга имотния пазар у нас?
- Принципно, инфлационните процеси оказват негативно влияния върху строителния сектор. При повишаване на ценовите равнища е напълно логично да очакваме и повишаване в крайните цени, защото основните фактори на производството, като труд, енергия и материалите се покачват. Вследствие инвеститорите увеличават продажните цени на имотите, което при равни други условия трябва да намали тяхното търсене. Инфлацията в имотния пазар явно по никакъв начин не отказва домакинствата да инвестират в имоти, защото равнището на доходите продължават да изпреварват инфлацията. Докато тези две величини корелират заедно, пазарът на имоти ще продължава да расте.
- Ако трябва да разширим въпроса - в кои браншове предизвикателството "липса на ценова стабилност" е с най-голям негативен ефект?
- Ценовият риск е проблем за цялата икономика, но най-негативно афектирани са сектори от икономиката, които в голяма степен зависят от цените на енергийните ресурси. Такива са промишленото производство, строителство, транспортни услуги и хранително-вкусова промишленост. Липсата на ценова стабилност в енергийния сектор беше и главната причина за разгръщането на инфлационните процеси през 2022 и 2023 година. Трябва да си дадем сметка, че държавата има много лимитиран набор от политики, които да приложи, за да въведе някаква степен на ценова стабилност в енергетиката. Това важи с особена сила за страна, като България, която е изцяло зависима от вносът на природен газ и горива. Както видяхме в последните години достъпът до тези две суровини зависят от фактори, които са изключително трудни за прогнозиране. Появата и ефектите от пандемията и войната в Украйна бяха две събития, които нямаше, как да бъдат предвидени с точност. Стратегията на България в тази насока трябва да бъде максимална диверсификация на доставките по начин, който да гарантира възможно най-ниските цени. За съжаление българската енергетика е изцяло зависима от изключително комплексни гепополитически процеси, които в голяма степен ни поставят в неизгода преговорна позиция.
- Анализаторът Михаил Кръстев постави един малко отбелязван акцент през "Труд news" - заради инфлацията средната класа у нас обедня. Как този факт ще се отрази върху икономиката?
- Брилянтният Михаил Кръстев е напълно прав. Инфлацията наистина изяжда нашите доходи, което пряко намалява разполагаемия ни доход. В тази хипотеза не само средната класа, но всички домакинства са изправени пред ситуация, в която трябва да ограничат своето потребление, докато ценовите равнища не се стабилизират, или докогато техните заплати не бъдат индексирани с размера на инфлацията. Добрата новина е, че инфлационните процеси в България се забавиха, като към юли 2024 година инфлацията спадна до 2,4%, като за периода януари – юни 2024 година средната брутна работна заплата в страната расте с 18,11%. Тоест, доходите в страната изпреварват значителни инфлацията в нашата икономика.
- Кои са най-големите провали във фискалната ни политика през последните години, в които освен да ходим на предсрочни избори, слушаме в бъдеще време за приемането на еврото, а бюджетният ни дефицит е близо 1 млрд. лева?
- Най-големият провал на управляващите в последните размирни в политически аспект години е това, че тотално изпуснахме фискалната консервативност при структурирането на държавния бюджет, което и беше основен фактор за икономическия растеж в годините преди да изпаднем в политическа криза. Това, обаче има и своето логично обяснение. Тежката политическа криза, в която изпаднахме и от която на този етап не виждам признаци да излезем доведе до бесен популизъм в парламента. Всички партии щедро увеличаваха нивата на заплащане в държавния сектор само и единствено, за да може да си направят политически пр. Да се гласуват разточителни държавни бюджети особено при постоянно растяща икономика е лесно. Истинските политици и държавници дават трудни, но правилни решения, като едно от тях е фискалната политика отново да стане рестриктивна, защото при една икономическа криза държавата няма да може си позволи текущите неустойчиви нива на публични разходи. Това от своя страна ще доведе до акумулирането на нов държавен дълг, който ще се финансира все по-трудно и на все по-високи лихвени равнища.
- Въпреки тези данни, все още политици се кичат с брошката, че нивото ни на държавния дълг спрямо брутния продукт е на много добри нива. Как обаче тенденцията за хроничните бюджетни дефицити влияе върху върху капиталовите разходи?
- Да, това наистина е много интересна патология, която и аз наблюдавам с особен интерес в последните години. Дългът към БВП е елементарна дроб, която явно не се разбира от една немалка част от политиците ни. Това, че нивата на това съотношение остават относително ниски спрямо нивата в Еврозоната е наистина позитивно, но това е напълно очаквано и логично следствие от при близо 15 години постоянно растяща икономика. За всички нас, би трябвало да бъде доста по-важно какво ще се случи с този макроикономически показател, когато темпът на ръст на икономиката се забави и дори започне да се свива. Тогава този коефициент много бързо ще нарасте и ще разкрие какво е реалното състояние държавните финанси. Сериозен проблем е, че все по-голяма част от публичните разходи отиват за пенсии и издръжка на държавната и местна власт. Големият проблем на повишаването на нивата на заплащане в публичния сектор е именно това, че те се увеличават много лесно, но веднъж вдигнати впоследствие тяхното намаление е абсолютно невъзможно. Представете си какви протести ще имаме, ако някоя политическа партия предприеме стъпки към намаление на пенсии и заплатите в здравния сектор, сигурността и отбраната, или поне се опита да намали размерът на публичната администрация. На този етап не виждам политическа воля за извършване на подобни реформи, защото неминуемо те ще бъдат посрещнати с огромен обществен отпор. Тук, обаче има и друг сериозен проблем, за който не мисля, че управляващите си дават сметка. В залегнатият нов механизъм за определяне на минималната работна заплата (МРЗ) има вроден порок, който всяка година автоматично ще повишава бюджетния дефицит, защото една немалка част от заплатите в публичния сектор са базирани именно на МРЗ. И тук всяка промяна на методологията ще срещне обществен отпор от синдикатите, така че и тук съм песимист за прецизирането и промяната на този механизъм. Капиталовите разходи са друго ключово перо от бюджета. Теоритично погледнато това са разходи, които генерират позитивни икономически ефекти в дългосрочен аспект. В последните години заради политическата нестабилност в страната, капиталовите разходи отидоха на заден план, което е сериозен структурен проблем на икономиката ни. Фокусът трябва да бъде именно върху подобряване ефективността на тези разходи, тоест те да генерират максимална добавена стойност при оптимално ниво на разходите. Това, обаче е сложен политически процес, за който се изисква устойчиво мнозинство в парламента, което да промени законовата база, за да бъдат постигнати тези цели.
Нашият гост
Никола Филипов е роден на 9 декември 1983 година. Завършва бакалавър със специалност “Финанси” в Университета за Национално и Световно Стопанство. Притежава магистърска степен по Инвестиционен мениджмънт от Университета в Рединг, Великобритания. Специализира Бизнес анализ и оценка в London School of Economics and Political Science в Лондон. Има дългогодишен опит в сферата на корпоративните финанси. През годините е консултирал и управлявал активите на редица международни инвестиционни фондове с инвестиции и интереси в България. Един от създателите на “Съвет за икономически и публични политики” (СИПП).