Николина Ангелкова, министър на туризма, пред „Труд“: България привлича повече туристи с качествен продукт

Българският туризъм се развива и носи все повече приходи и на хазната, и на бранша. Колко трудно се въвеждат ред и правила в сектор, в който свободата от години е превърната в нещо друго. Може ли да се регламентира къмпингуването и да се ограничи наглостта на част от търговците, които цапат имиджа на страната с такси като „празен стол“ и „нищо“. Кога ще бъде внесен в парламента проекта на Закон за изменение и допълнение на Закона за туризма. Отговорите дава министърът на туризма Николина Ангелкова.

- Г-жо Ангелкова, как върви туристическа 2017 година, според данните, с които разполагате?

- Официалните данни за активните месеци юли и август все още не са публикувани от НСИ. Според статистиката за периода януари-юни 2017 година общите приходи от международен туризъм в България достигат 2,4 милиарда лева, което е почти 13% повече, спрямо същия период на миналата година. Общият брой посещения на чуждестранни туристи у нас през периода е над 3,3 милиона, а увеличението е около 8%. Това доказва, че България все повече започва да привлича туристи като страна с качествен продукт, което ни отдалечава от имиджа на нискобюджетна дестинация. Постигаме по-добри резултати и по страни, като предварителните ни разчети показват увеличение на туристите от Германия в рамките на 15%, на гостите от Чехия и Полша от над 30%, на туристи от Великобритания с повече от 20%, на около 10% повече руснаци на годишна база. Регистрираме и повече посещения от съседните Румъния и Гърция. Всичко това ни дава основание да прогнозираме над 5% ръст на летния туристически продукт - увеличение, което ще бъде не малък успех, на фона на рекордната 2016 година, която изпратихме.

- Само преди ден отнехте лиценза на туроператор заради нарушения. Имаше и други сигнали за нелоялни търговски практики през сезона. Какви са механизмите за по-добра потребителска защита?

- Още в началото на юли се получиха първите сигнали от потребители, пострадали от недобрите търговски практики на туроператора „Мадес груп“. Тогава десетки туристи останаха без летни почивки, въпреки че бяха платили за това. Основната част от тях са запазили почивките си през интернет платформата „Травел базар“, но голяма част от ваучерите им са издадени от „Мадес груп“. Туроператорът ще бъде заличен от Регистъра на туроператорите и туристическите агенти, който е част от Националния туристически регистър. Стигнахме до това решение след щателна проверка дали фирмата отговаря на всички изисквания, регламентирани в Закона за туризма. Едно от нарушенията е свързано със задължителната застраховка, която трябва да има компанията. Оказа се, че туроператорът има сключена застраховка, но премията по нея не е внесена, което я прави недействителна, а в закона не съществува възможност регистриран туроператор временно да спира дейността си и да няма валидно сключена застраховка „Отговорност на туроператора“. А решаването на въпроса с дейността на туроператор без валидна застраховка не търпи отлагане. Надявам се тези санкции да действат превантивно за останалите туроператори. Миналата седмица успяхме образно казано да тушираме сериозно напрежение, което бе създадено между хотелиер и туроператор във връзка с техни частни търговски взаимоотношения. Проблем, който за малко не остави на улицата в Черноморец 210 български туристи, между които и 50 деца. След проведените на място преговори, в които участвах лично, хотелиерът настани туристите, независимо от съществуващи стари задължения на туроператора и въпреки факта, че се стига до съд за невъзстановените средства. Хората обаче не бива да стават заложници на частно-правен спор. Спомняте си, че миналата година имахме фалит на друг туроператор. Всичко това дава основание да се мисли за по-стриктни условия към фирмите, които искат да изпълняват туроператорска и турагентска дейност, за да може правата на потребителите да бъдат още по-защитени.

- Някои наричат лято 2017 сезонът на наглите търговци, заради случаи, добили популярност като такса „празен стол“, такса „нищо“ и т.н. Това тенденция ли е?

- Ако има нещо радостно в тези случаи, това е, че хората стават все по-активни. Всичките тези нелоялни търговски практики и похвати са абсолютно недопустими и вредят изключително много на имиджа на българския туризъм и на нашата страна. Те се споделят в интернет, а чрез социалните мрежи стават достояние на целия свят. Така, че ние ще сме безкомпромисни към такива злоупотреби. Проверяваме всички сигнали, подадени до Министерство на туризма и ще продължим да го правим, защото това е наше задължение по закон. Един от последните случаи е в сладкарница в Харманли за начисляване на такса „нищо – 1 час“. Получихме сигнал за това от клиент, а собствениците побързаха да обявят случая като обикновена шега, но на нас не ни е смешно. Експертите ни извършват проверка за съответствие на категоризацията на заведението, независимо, че само часове след огласяването ? то е излязло в ремонт.

Ще бъдем безкомпромисни към всеки търговски обект в нарушение, без значение дали става дума за Созопол, Харманли или друго място.

- Правите постоянни проверки и по плажовете, което дразни част от хората, които искат по-малко контрол и държава по време на лятната почивка. Какво ще им отговорите?

- Работим в две посоки, коментирайки взаимоотношенията между всички страни в туристическия сектор. От една страна сме контролен орган, който следи и проверява всеки един плаж, защото ние отговаряме за стопанисването на ивиците и проверките са за всички, без значение дали плажът е природосъобразен, неохраняем, на концесия или под наем. Извършваме минимум по 3 проверки на място, а там където има сигнали за нарушения, като плажовете Делфин, Силистар, Обзор, Кранево и т.н., проверките могат да стигнат и над 10. Правим изненадващи визити по места на базата на всякакви сигнали – от медии, туристи, потребители. На част от хората това може да не им харесва и да го наричат както искат, но целта ни е да има ред и правила в туризма, нещо, което в годините назад липсваше.

- Има и оплаквания от къмпингуващи, че им се ограничава свободата и достъпа до природата, едва ли не. Скоро имаше напрежение и в къмпинг „Корал“. Къде е балансът между контрол и туризъм?

- Къмпингуването става все по-популярен вид туризъм и сме длъжни да създадем условия този сектор да се реализира по правилата. Категорична съм, че не е редно да се къмпингува навсякъде, където човек си поиска, а трябва да има обособени места за тази цел. Създадена е институционална работна група по въпросите за къмпингуването, чиято работа бе удължена до 15 септември и в нея са включени и представители на граждански групи, за да се чуе тяхното мнение.

Трябва да има режим за създаване на къмпинги, защото според сегашната нормативна база условията у нас не са подходящи, а интересът към този вид туризъм е висок. Необходими са и промени в Закона за устройство на територията, освен за режима, да се покриват минимални изисквания, на които обособените територии да отговорят. Говорим най-общо за наличието на ток, вода и тоалетна. Смятам, че с малката крайбрежна ивица, която има България, в сравнение с Гърция и Турция, например, сме длъжни да опазим нашата природа чиста от една страна, а от друга да може да се осъществяват алтернативни видове туризъм.

- От повече от година сте предложили промени в Закона за туризма, като един от акцентите е регламентиране на статута на националните курорти. Кога ще предложите промените за гласуване в парламента и какво ще се промени с тази стъпка?

- С промените ще се очертаят ясно разликите между община и курортен комплекс. Идеята е по този начин да се регулират инфраструктурата, архитектурния им облик и всички въпроси, свързани с преместваемите обекти в тях и останалите дейности, които се извършват на територията на националните курорти. Изключително важно е съобразяването със спецификите на дадените места, особено по българското Черноморие. Трудно е да се сложат под общ знаменател всички курорти, а и не е рентабилно. Ако това се случи, може да се мисли и за зониране на местата в курортите, защото едни туристи предпочитат забавления, други търсят тишина и спокойствие.

Самият закон планираме да го внесем за гласуване в Народното събрание през октомври, оттам нататък кога и дали ще бъде приет, зависи от волята на депутатите.

- Една от идеите в новия закон е част от приходите, които генерират курортите, да остават там. Разяснете повече подробности?

- Това е справедливо, защото сега всички приходи на курорти като Слънчев бряг, Златни пясъци или Дюни, например, постъпват в касата на общините. С право инвеститори и представители на бранша настояват част от парите, които генерират с продукта си, да бъдат на разположение най-вече за развитието на инфраструктурата по места. Важно е да се види за какво се харчат парите на територията на националните курорти и да има прозрачен механизъм за това.

- За какви размери от приходите говорите?

- Това е тема на сериозни анализи в работната група, в която влизат представители на Министерството на финансите, на регионалното развитие, на околната среда, хора от бранша, разбира се и всички, които пряко или косвено участват в дейности на територията на националните курорти. В момента това е въпрос, който обсъждаме с детайли.

Нашият гост

Николина Ангелкова е възпитаник на Harvard Business School, Бостън, САЩ, по програма за ръководни кадри “Развитие на лидерски умения”. Магистър по право от УНСС. Била е член на УС на Агенция “Пътна инфраструктура”, а до 2013 г. е заместник-министър на регионалното развитие. През март 2014 г. е избрана за един от 214-те млади световни лидери.

Служебен министър на транспорта в периода август-ноември 2014 г. Министър на туризма от 07.11.2014 г. до 27.01.2017 г.

Народен представител от ПП ГЕРБ в 44-ото Народно събрание.

Избрана за министър на туризма за втори път на 4 май 2017 г.

Владее английски, испански, италиански, френски и руски език.

Омъжена, с едно дете.

TRUD_VERSION_AMP:0//
Публикувано от Любен Лесидренски

Този уебсайт използва "бисквитки"