Реките от нефт, газ и уран бавно сменят коритата си
Пушката на Чехов гръмна. След дълго предупредително ръмжене мечката изпълзя посред зима от бърлогата и на своя глава тръгна да очертава границите на тайгата си в покрайнината на „Европа“. Третата световна война стана гореща и се сбъдна предвиждането: посрещаме бежанци, сред тях дори българи.
Минск II даваше надежда на мечката, че ще я оставят да си доспи зимния сън, че светът ще се пренареди и с по-малко кръв. Историята обаче си има своя реалистична логика - когато старият ред стане неудържим, новият ред се ражда само след едно здраво сбиване. Изходът от него решава кой докъде може да протяга ножа и вилицата оттук нататък, той определя и обноските на масата. Така е с Вестфалския мир, така става и след Наполеоновите войни. Грешно сметнат и лошо договорен „Никиев“ мир наложи Второ издание на Първата световна, за да подреди някак света в условията на Студена, но предвидима, и затова поносима война.
Студената война завърши нелепо: Западът се почувства победител и презглава се впусна да усвоява Дивия Изток, забравяйки да облече претенциите си в мирен договор. Пак поради липса на документ, подпечатан с кървавочервен восък, нова Русия се опита да седне в един клуб с победителите, докато кризата от 1998 г. ѝ отвори очите, че за нея място няма предвидено. Последваха десетилетия на бавно съвземане и пълно разминаване с „партньорите“. Запречили вратата с крак, руснаците сочеха Устава на ООН като единствено валиден. Отвътре отвръщаха, че Уставът не важи, а важат „правила“. (Очевидно международното право не включва правила, или нещо бъркаме?)
Но ако според тези неписани и неподписани „правила“ нечия кръв е по-червена от друга, а нечий газ е „недемократичен“; ако смъртта на деца в новините пряко зависи от географската дължина; ако „Азовският“ пречупен кръст минава за либерална брошка; ако световната търговия е свободна по презумпция, но търговската война е позволена по целесъобразност... то тези правила не създават ред. Ако „джентълменското“ обещание „нито инч“ отпада поради липсата на джентълмени, то на същото основание и всеки писмен договор става само за покривка на ергенска маса. Ако добрата дума вече важи само с подкрепа от пистолет, то идва ред на премерване на пистолетите. Ако пистолетът, показан през 2018 г., изглежда като изваден от „анимационно филмче“, то следва проверка дали от дулото му наистина пада знаменце с надпис „Бум!“ Западът възложи проверката на Украйна и за награда още тази вечер, след края на работното време, ще осинови в ЕС каквото остане от нея.
А по-голямата част от света гледа на ставащото със същото пресметливо спокойствие, с което „коректните“ телевизии прецеждат новините от Ирак и Йемен. Реките от нефт, газ и уран бавно сменят коритата си. Хартията се превръща в хартия, златото се превръща в злато. Африка срича йероглифи. Нови, стари и бивши велики сили се готвят отдалеч за среща край зеленото сукно. Австрия изглежда готова за домакин на втори Виенски конгрес. (За Урсула пак няма да има стол, но тя е свикнала. Грета също ще остане без покана. Трябва да свиква.) А Цариград си прави сметка да служи за единствена врата в новата Желязна завеса. Може да продава и газ на Запад, и (почти) истински чанти „Луи Вюитон“ на Изток.
България, както винаги, е от правилната страна на завесата. Остава ни да седнем до вратата и да протегнем паничка. Може пък нещо да издрънчи в нея. В най-лошия случай часовникът ще удари полунощ и нечия луксозна атлантическа лимузина ще стане отново „Трабант“.