По повод 125 години от рождението на художника
Стенописи, документални снимки, архивни материали и репродукции
В някогашния дом на твореца на бул. „Драган Цанков“ 24
Във вторник вечер, от 18.00 ч. в галерия "Дечко Узунов" – филиал на Софийската градска художествена галерия, се открива изложбата "Дечко Узунов. Религиозно монументално изкуство. 125 години от рождението на художника".
Проектът се осъществява в партньорство между СГХГ, Художествена галерия – Казанлък, и Държавна агенция „Архиви“, като включва поредица от изложби, посветени на годишнината на големия български живописец. Настоящата експозиция е втората част от документалната поредица „Дечко Узунов. Монументално изкуство“. В периода юни–септември 2024 г. посетителите в галерията музей в някогашния дом на твореца на бул. „Драган Цанков“ 24 ще имат възможност да видят архивни снимки, подготвителни проекти и творби, чрез които е създаден визуален разказ за тази не толкова добре позната страна от творчеството на Дечко Узунов.
След експозицията, посветена на светското монументално изкуство, сега акцентът е върху религиозното. До днес са запазени стенописите в две църкви, които Дечко Узунов е изписал с колектив. През 1936 г. заедно с художниците Стефан Иванов, Никола Маринов и Димитър Кандимиров той работи в катедралния храм „Свети Йоан Предтеча“ в град Казанлък. В колектива се включват и Чудомир със съпругата му Мара Чорбаджийска. През 1937 г., заедно с Никола Маринов, Дечко Узунов участва в изписването на храм „Св. Иван Рилски“ в град Перник. Помощник е Александър Поплилов. По-късно, през периода 1981–1983, Узунов участва във възстановяването на някои от витражите в Ректората на Софийския университет „Св. Климент Охридски“, разрушени по времето на Втората световна война (1939–1945). С проектите и реализацията на тези монументални творби публиката сега ще се запознае чрез документални снимки, архивни материали и репродукции.
Филиал „Дечко Узунов“ на Софийска градска художествена галерия притежава в колекцията си редица скици и по-детайлни разработки за религиозни стенописи. Част от тях допълват експозицията като свидетелство за сериозните и целенасочени проучвания, които художникът е правил през годините. Включени са и две живописни платна – „Св. Георги“ (30-те години) и „Автопортрет със светци“ (1983), второто от които е доказателство, че художникът се връща към изобразяването на религиозни образи и в един по-късен етап от дългия си творчески път и в кавалетните произведения.