Европейците се отправят към урните в 27 държави, за да изберат нов Европейски парламент. А милиони млади хора ще гласуват за първи път. В някои страни възрастта за гласуване дори беше намалена до 16 години. Така че непълнолетните в Белгия, Германия, Австрия, Гърция и Малта ще могат да гласуват на тези избори.
„Това е много голяма възможност за нас, защото ни дава глас, който никога досега не сме имали“, казва Маре Верлинде, 17-годишна студентка от Белгия.
„Мисля, че Европа трябва да се активизира и да бъде по-силна – не можем винаги да разчитаме на НАТО“, искрено казва нейният приятел Огюст Дюшен.
За тази група приятели – и за много от техните връстници – тези европейски избори са изключително важни, що се отнася до сигурността. Те са израснали, когато са им казвали, че Европа е в безопасност, но през последните две години това убеждение е изчезнало.
17-годишната Лор Слех се тревожи за войната в Европа: "Моите учители по история казват, че не биха се изненадали, ако в бъдеще избухне нова световна война“, казва тя. Всичките й приятели кимат в знак на съгласие. „Това наистина ме плаши.“
На европейските избори през 2019 г. рекорден брой млади хора отидоха да гласуват. Масово те избраха зелените партии, които защитаваха силни политики в областта на климата. По онова време този феномен беше наречен „Зелената вълна“. Но пет години са много време в политиката.
Ако социологическите проучвания са верни, безпрецедентен брой млади гласоподаватели обмислят да гласуват за десни и крайнодесни партии, много от които като цяло са скептични спрямо ЕС.
„Искаме да премахнем статуквото и затова много от моите приятели гласуват за десните“, казва Бенс Сабо, докато присъства на протест на фермери срещу ЕС в Брюксел. Бумтящият звук на тракторите се слива с гласовете на сцената, докато те осъждат европейските елити. „Всичко, което идва отдясно, се демонизира. Но всъщност можем да разрешим проблемите, които левицата се опита да реши – и не успя“.
Въпросите, които вълнуват младите европейци, разбира се, са различни. Но това е поколение, което съзря по време на пандемията от COVID, а сега се чувства притеснено на много фронтове: война в Европа, изменение на климата, несигурен пазар на труда и липса на достъпни жилища.
„Ние не сме екстремисти. Просто сме ядосани“, обяснява 25-годшният Лазар Потребич от унгарското малцинство в Сърбия, който има право на глас. Той, както и много от колегите му, се тревожат за бъдещето и смятат, че по-традиционните партии не се вслушват в техните опасения.
"Чувстваме, че нуждите ни не са задоволени. Хората на нашата възраст предприемат наистина важни житейски стъпки. Започваме първата си работа, мислим да създадем семейство… но ако се огледате в Европа, цените на наемите скачат догоре – и е трудно да се намери работа."
Разбира се, чувството да не те слушат, когато си млад, да не си част от уравнението, не е нищо ново. Но много от крайнодесните партии активно ухажват младите гласове, казва Дейв Синардет, професор по политически науки в Свободния университет в Брюксел.
„Радикалната десница канализира чувствата срещу властта“, обяснява той пред BBC. „Те имат малко бунтарско настроение – особено що се отнася до тяхната програма срещу културата на събуждането. И това се харесва на младите хора.“
За лидера на испанската партия Vox, Сантяго Абаскал, горещите въпроси са правата на транссексуалните и абортите.
Миграцията е друг въпрос, който тласка младите избиратели вдясно. Миналата година около 380 000 души са преминали незаконно границите на ЕС - най-високият брой от 2016 г.
„Позицията на ЕС по отношение на миграцията беше твърде снизходителна“, смята 28-годшиният Джорджио от Италия. Той ще гласува за Братята на Италия на Джорджия Мелони - може би най-голямата и успешна крайна десница в Европа.
Той смята, че ЕС трябва да има миграционна политика, по-подобна на тази на Унгария, Словакия и Полша, които оспориха новия пакт за миграцията на ЕС, който дава на несъгласните страни правото да плащат, вместо да приемат новопристигнали бежанци.
„Те бяха безмилостно критикувани, докато строяха огради. Но реалността е такава, че това, което прави ЕС, не работи", казва Джорджио. „Нямаме представа кой се намесва: хората преминават през пролуките и може да имат дори криминално досие - което означава, че Европа е по-малко сигурна. ”
Крайнодесните политици се справят по-добре и с привличането на вниманието на младежите онлайн: стратегията им за социални медии е несравнима.
Перфектният пример е френският политик Джордан Бардела - харизматичният 28-годишен лидер на Националното събрание, който оглавява листата му за европейските избори. С 1,2 милиона последователи в TikTok той прави партията си привлекателна за френската младежи. Според едно проучване 36% от французите под 24 години го подкрепят.
В Италия Матео Салвини от крайнодясната Лига води кампания в Instagram със слогана „По-малко Европа, повече Италия“. Той публикува изображения, генерирани от AI, които предполагат, че „повече Европа“ означава да бъдеш принуден да ядеш насекоми, мъже с дълги бради, които раждат, и непростимия грях да ядеш ананас върху пица.
Повече от шест на всеки десет млади граждани на ЕС казват, че ще гласуват на предстоящите европейски избори. Вместо „зелена вълна“, този път те биха могли да бъдат ключови за осъществяването на най-значимия тласък надясно от основаването на ЕС. Това би могло фундаментално да промени дневния ред на Европа по въпроси, вариращи от климата през миграцията до подкрепата за Украйна.
Бенс Сабо от Унгария не се съмнява, че това ще се превърне в законодателен орган на ЕС, който е по-подходящ за младото поколение.