От "Правна лудост" публикуваха видео във фейсбук с още разкрития срещу кандидата за вътрешен министър от ИТН адв. д-р Петър Илиев относно плагиаство.
Разследването показва, че Илиев е взаимствал в своята книга още текстове от доц. Наталия Киселова. Оказва се, че д-р Илиев има траен интерес не само към дисертацията, но и към цялото научно творчество на по-старшата си колежка. Първата статия, която се разглежда, е "Конституционни аспекти на парламентарния контрол в Италия и Германия" от 2006 г., публикувана в списание "Право без граници". На стр. 13 от посочената статия Киселова пише: "Въпреки някои съществени различия в конституционното устройство на Италия и Германия (напр. във формата на държавното устройство, Италия е унитарна република с автономия на областите, а Германия - федерална република; в компетенциите на парламентите, двете италиански камари имат еднакви правомощия, докато германския Бундестаг е със засилени правомощия спрямо Бундесрата), може да се определи, че техните основни закони са първите, в които нормативно се отразява тенденцията към "рационализация" на съвременния парламентаризъм". От своя страна на страница 81 от книгата си
"Компетенция на Народното събрание", публикувана през 2015 г., Петър Илиев е включил следния текст: "Въпреки наличието на редица значими разлики в консистуционните системи на Италия и Германия (например различната форма на държавно устройство - Италия е унитарна република с автономия на областите, а Германия - федерална република; различната компетенция на законодателните органи - двете камари на италианска парламент имат еднакви правомощия, докато правомощията на германския Бундестаг имат превес по отношение на правомощията на Бундесрата), все пак следва да бъде подкрепено разбирането, че техните основни закони са първите, в които по нормативен път се закрепва тенденцията към "рационализация" на съвременния парламентаризъм, а това дава основание този процес да се определи като негова "първа вълна". Следва да се уточни, че в книгата на д-р Илиев непосредствено преди или след този текст липсва позоваване на статията на Киселова, въпреки преразказването на написаното от нея 9 години по-рано. Видно от библиографията на книгата, д-р Петър Илиев е наясно със съществуването на тази статия, но е необяснимо защо не се е позовал на нея в цитирания пасаж, след като е налице толкова близък преразказ на написаното от нея в посочената статия.
Още на следващия абзац в книгата на адвокат Илиев има нов преразказ, отново без позоваване на публикацията на доц. Киселова. Той посочва следното: "Една от особеностите на модерния бикамарализъм на Италия се свързва с развитието на принципите на равнопоставеност на двете камари и тяхната относителна функционална автономия. Следва да се отбележи, че при упражняването на най-съществените функции, законодателната и контролната, двете камари са равни, а това ги балансира. Този принцип на равнопоставеност на двете камари, въведен в конституционния модел на Италия, представлява изключение в сравнителноправен аспект. В повечето парламентарни форми на управление по принцип превес има долната изборна камара, която има по-голяма тежест". Връщаме се към статията на доц. Киселова и сравнението показва следното: "Съвременният бикамарализъм на Италия се развива въз основа на принципите на равенство на двете камари и тяхната функционална автономия... При осъществяването на най-важните функции, законодателната и контролната, палатите са равни. Този принцип на конституционната система на Италия е изключение в сравнителен план. В другите парламентарни страни обикновено превес има долната изборна камара".
На следващата страница на книгата на д-р Илиев пише: "В сравнителноправната теория често се посочва, че италианският парламент осъществява наред със законодателната функция и други конституционни функции (политически функции в тесния смисъл на думата). Такива са контролните, юрисдикционните, квазисъдебните, избирателните и функции, свързани със самоорганизация и вътрешната дейност на камарите." Тексът е придружен с позоваване на същата руска литература и със следното уточнение от автора: "Разбира се това разпределение на функциите по групи е съвсем условно". Позоваване на статията на доц. Киселова отново липсва. Връщаме се към нея и става ясно, че има изключително близък по смисъл текст, придружен от бележка под линия с дословно еднакво уточнение за условността на разделението на функциите: "Италианският парламент осъществява наред със законодателната функция и политически функции в тесния смисъл на думата. Такива са контролните, юрисдикционните квазисъдебни, избирателните и функциите, свързани със самоорганизацията и вътрешната дейност на палатите".
При преглед на следващите девет страници от книгата на адв. Илиев се установяват още десетки пасажи, сравнително близки до написаните по-рано от доц. Киселова, въпреки това няма нито едно цитиране на близката по смисъл статия.
Прочитът на следващите 9 страници от книгата на д-р Петър Илиев отново води до извод за твърде опасна идентичност. В друга статия на доц. Киселова със заглавие "Конституционни аспекти на парламентарния контрол (България, Гърция, Португалия и Испания), публикувана в брой 4 на списание "Съвременно право" през 2006 г., няма как да има съмнения, че адв. Илиев е бил запознат с нея, защото е посочена в библиографията на неговата книга. На страница 91, той също е поместил историческо изследване върху втората вълна на "рационализация" на парламентаризма в Гърция, Португалия и Испания. Отново се забелязват множество идентични изречения, поместени в статията на доц. Киселова, в които са променени само някои от думите или словореда, но не и техния смисъл. В статита на доц. Киселова се съдържа следния анализ: "Парламентите на Гърция, на Португалия (Асамблеята на републиката) и на България (Народно събрание) са еднокамарни по своята структура. Генералните кортеси на Испания са двукамарна институция, която се състои от Конгрес на депутатите и Сенат. Водещите от две камари е долната. По общо правило легислатурите на разглежданите страни се избират за 4-годишен период; първите три работят на сесии, а българският парламент е постоянно действащ орган. Основна функция на анализираните парламенти е осъществяване на законодателната власт, но наред с нея те упражняват и парламентарен контрол върху правителството. Особеност на разглежданите конституции е, че отношенията между парламента и правителството се подчиняват на правилата на "рационализирания" парламентаризъм". Ето и идентичния по смисъл анализ от книгата на адв. д-р Илиев, съдържащ се на страница 94: "Органите на законодателната влас на Гърция и на Португалия (Асамблеята на републиката) са еднокамарни по своята структура, докато Генералните кортеси на Испания са двукамарна законодателна институция, която включва Конгрес на депутатите и Сенат, като превес има долната камара. Друга обща черта е, че парламентите и на трите разглеждани държави се избират за 4-годишен срок и функционират на сесии. Основна функция на изследваните парламенти е упражняването на законодателната власт, но паралелно с нея те осъществяват и функцията по парламентарен контро върху правителството. Важно е да се посочи, че една от най-съществените особености на анализифраните конституционни системи е тази, че отношенията между парламента и правителството се подчиняват на правилата на "рационализирания" парламентаризъм". Както бе посочено, въпреки близкия смисъл, анализът на кандидата за министър не е придружен с надлежно позоваване на статията на доц. Киселова на съответното място.
Тошко Йорданов заяви пред БТВ, че Петър Илиев е прекрасен юрист и изключително много се забавлява с нещата, които се говорят за него. "Той се смя искрено на тази лансирана теза, знае от къде идва, защото в крайна сметка юристите на това ниво са една шепа. Дамата Киселова, за която се твърди, че е взето от нейна книга, мълчи и отговаря като някакъв индийстки мъдрец - "няма да кажа, няма да коментирам". Ако някой издаде книга и има пасажи, които са изплагиатствани, има 6 месеца да си търси правата в съда, особено говорим за хора, които работят в един факултет и са колеги в България. Книгата е публикувана преди 5 години, госпожа Киселова е имало възможност да атакува откраднати пасажи, точно на нея ли трябва да се обяснява как се постъпва в такива ситуации? Говорим за нещо 5 години по-късно, когато някой журналист почва да го разнася без да има доказателства", коментира председателят на ПГ на ИТН.