Т. нар. „Студентско общество за равенство“ успя чрез донос да постигне уволнението на проф. Михаил Мирчев
„Не съм съгласен с това, което казваш, но докато съм жив, ще защитавам правото ти да го казваш“ - тази прочута мисъл на Волтер напълно пасва на случилото се с професор Михаил Мирчев. На 11.11.2020 г. в социалните мрежи „Студентското общество за равенство при СУ“ разпространи свое отворено писмо по повод „тежките квалификации и реч на омразата на расова и етническа основа в лекциите на проф. Михаил Мирчев в неговия курс „Социална работа с ЕТНО групи“. В писмото се твърди, че в своите лекции проф. Мирчев защитава и пропагандира „нацистки“, „фашистки“, „реакционни“, „ксенофобски“, „расистки“ и „антисемитски“ тези. To завършва с искане за „незабавното уволнение“ на проф. Мирчев и заменянето на курса му с такъв, „който отчита достиженията на социалните науки и осигурява на студентите среда, свободна от предразсъдъци и расизъм“.
На 16.12. Софийският университет „Св. Климент Охридски“ реши да освободи от длъжност проф. Михаил Мирчев след решение на Етичната комисия. В мотивите се посочва, че той е преминал границите на академичната свобода и в лекциите му има език на омразата, дискриминация и расизъм. Етичната комисия посочва, че установените от проверката нарушения на професора се свеждат до генерализацията, стереотипизацията и едностранчивостта в изложението по отношение на отделните етнически групи.
Проблемът е, че Михаил Мирчев не е уволнен заради силно конспиративните теории, застъпени в лекциите му: „5G е голямо бедствие. То върви заедно с коронавируса. 5G е другата технология, с която искат да ни побъркат“, „Стратегическата идея е да ни вкарат чипове, да станем контролирани и управляеми“, както се разбира в мотивите на Етичната комисия, а заради политически некоректното му говорене.
Авторите на становището твърдят, че „Софийският университет винаги е бил водеща сила в защита на демократичните и либералните ценности.“ Това любимо клише, превърнало се в мантра през последните години - „демократични и либерални ценности“, които никой до момента не е назовал точно какви са, но биват гордо мацнати във всяка реч, изказване, декларация, писмо и т. н., с идеята и вярата, че така противниковите аргументи автоматично ще биват парирани. Щото представяте ли си някой да си позволи да се обяви срещу тези ценности?
Страшното е, че ръководството на най-старото, а и най-реномирано висше училище у нас, реши да подражава на западните университети, в които през последните години са уволнени и съдени редица преподаватели, позволили да се отклонят от „правилното“ мнение, а учебното съдържание се подменя с политически коректно такова. Стигна се до опасен прецедент - малобройна, но шумна и агресивна група крайно-леви фанатици успяха да наложат мнението си и да линчуват публично професор поради негови позиции, считани от вресливите активисти за фашистки. Явно от ръководството на университета не си дават сметка, че подобно решение може да е пагубно за висшето ни образование, защото подобни действия не само, че не възпитават в самостоятелно мислене младите, а им показват, че трябва да съобразяват говоренето си, дори и мисленето, с актуалните политкоректни трактовки.
Видно е, че се касае за политически казус, а т. нар. „Студентско общество за равенство“ успя чрез донос да постигне уволнението на Мирчев, защото си е позволил да изкаже негативни, но безспорно верни неща за някои малцинства у нас. Защото колкото и да се опитваме да удавим истината зад думи като реч на омразата, расизъм, дискриминация и т. н., това не само, че няма да допринесе за премахването на предразсъдъците, а тъкмо напротив - премълчаването на фактите, породено от наложената политкоректност и отстраняването на неудобните, позволили си да изрекат публично очеизвадното, опасно залюлява махалото в едната посока. А както знаем, когато махалото бъде отклонено от неговото равновесно положение, то започва да се люлее под действието на силата на тежестта, стремейки се да се завърне отново в естественото си положение. И колкото е по-силно залюляно в едната посока, толкова по-мощна ще е силата, която ще го отнесе към другата посока, докато постепенно се стигне до състояние на покой.