Президентът Гордана Силяновска-Давкова изпълни заканата си да не нарича страната си „Северна“
Инагурацията премина като събитие от вътрешнополитически характер
Ако е вярна максимата, че в политиката трудно се дава втори шанс за създаване на първо впечатление, то новоизбраният президент на Северна Македония Гордана Силяновска-Давкова е нейна илюстрация. Тя определено пропусна първата възможност да се покаже като истински държавник още с първите си изявления след победата си на балотажа. Изказванията ѝ, направени в стила на университетски преподавател, само повториха мантрите, които през цялата предизборна кампания тя предлагаше ежедневно на гласоподавателите.
Вторият шанс да направи добро първо впечатление, който тя получи по време на встъпването си в длъжност и полагането на клетва пред депутатите в парламента, също бе провален. И то по такъв начин, който показа, че Силяновска-Давкова или все още не осъзнава къде е попаднала, или има намерение да води курс, който да отговаря на очакванията на онази част от обществото, което застана зад нея с бюлетините в изборните урни. Каквото е обещала - изпълнява. При това без много да му мисли за последиците за нея, за държавата и за европейската ѝ перспектива. Да, това беше своеобразен тест за това, дали заканите ѝ да не нарича страната си „Северна“ ще останат в дните на кампанията и в предизборните речи, или ще се превърнат в мотивирано политическо поведение.
Е, отговорът бе получен. Очевидно е, че самата Силяновска-Давкова наруши едно от своите обещания, че в домашни условия може да нарича държавата както си иска, докато в официалните прояви като президент ще се стреми да внимава. Но полагането на клетвата при тържествена обстановка в парламента в никакъв случай не са „домашни условия“, нали? Това е важен акт, който по някакъв начин изпраща послание за това как ще се държи новият държавен глава по време на целия си петгодишен мандат. И нейният отказ да спомене името на страната си такова, каквото е записано в световната организация, пък и в конституцията на страната, си е гаф, който би могъл да има дългосрочни последици.
За мнозина от хората, които, както казва професор Денко Малески, първият външен министър на суверенна Република Македония, „повдигнаха учудено вежди“ при неспоменаването на цялото име на страната, първият резултат ще бъде отварянето на политически фронт с Гърция. Сигналът вече бе даден с излизането на посланичката на Атина от залата в момента на произнасянето на клетвата от Силяновска-Давкова. Уточнението, че тази нейна постъпка на неприемане е била съгласувана с Министерството на външните работи в Атина още повече очертава неприятностите, които Северна Македония ще има с Гърция.
Просто се чудя. В 33-годишната история на суверенна и независима Република Северна Македония има толкова много неща, от които сериозният политик от Скопие би могъл да се учи, за да не повтаря грешките на предходниците си. Особено в отношенията с Гърция. Като кореспондент на БНР тогава бях свидетел на събитията от февруари 1994 г., когато Атина наложи едностранна блокада на Република Македония и още повече усложни ситуацията в държавата в първите години на нейната независимост. Това беше времето и на ембаргото на международната общност към тогавашната „остатъчна Югославия“ на Милошевич. Република Македония бе отворена само към България, която се притече на помощ на новата държава и всичко, от което имаше нужда, ѝ бе дадено. И така я спаси. Само че това сега се забравя.
Вярно е, че сега са други времена. Други, други, колко да са други, когато в Гърция днес управлява същата партия, и дори бих казал, същата голяма политическа фамилия, която бе начело на страната и тогава. Нали помните милионните митинги в Солун и Атина? Лично на мен хич не ми се връща към онези времена, ама като гледам с каква безотговорност се отнесе още при встъпването си на власт новият президент Гордана Силяновска-Давкова, не бих се учудил, ако в следващите дни трудностите при преминаването на граничните пунктове с Гърция изведнъж рязко нараснат.
Политиците в Атина и Солун може и да поизчакат малко, да проявят дипломатическо търпение, но на по-ниските равнища институциите като нищо могат да започнат да правят проблеми пред гражданите на Северна Македония. Една моя колежка, популярна журналистка от Скопие дори препоръча, къде иронично, къде сериозно всички онези нейни съграждани, които имат имоти в Гърция, да побързат да се отърват от тях. Щяло да стане трудно, да не кажа невъзможно, да ги ползват. И още нещо - Гърция, за разлика от България, няма комплекси по отношение на Северна Македония. Тя има и по-широко представителство на свои хора в администрацията в Брюксел, свои силни лоби групи там. Казано с други думи - гласът ѝ се чува, има влияние, позициите ѝ се разбират от другите, ясни са и очертани. Какво повече.
Ще се позова още веднъж на професор Денко Малески, който в действията на Силяновска-Давкова видя удар по „стъклените крака, на които се крепеше Преспанският договор“. Неведнъж сме писали и говорили за буквалността и системността, с които Атина проверяваше и проверява как Скопие изпълнява договореностите от Преспа. И името „Северна“ като най-чувствително от тях е най-контролираното. Под споразумението от Преспа стои подписът на външния министър в правителството на Зоран Заев - Никола Димитров. А нали най-старото и универсално правило, останало от римско време, е това за изпълнението на вече сключените договори, независимо кой е на власт.
И най-странното е, че в центъра на Скопие има паметник на император Юстиниан I Велики. Неговата заслуга е, че е кодифицирал римското право и го е дал на човечеството, за да се позовава и си служи с него и до днес. Поне в негова чест да бяха се научили на някои неща днешните правни експерти в Северна Македония. В това число и най-вече професорът по конституционно право Гордана Силяновска-Давкова.
Това е сюжет, който тепърва ще се развива. Но вниманието, което бе отделено на гафа на новия президент на Северна Македония, някак си постави на по-заден план отговора на един друг въпрос. И той е защо на инагурацията на Силяновска-Давкова не бяха поканени нейни колеги от чужбина, поне от съседните държави. Встъпването в длъжност на Стево Пендаровски преди пет години точно на същия ден 12 май, неделя, имаше достатъчно авторитетно присъствие на негови колеги. В това число и на българския президент Румен Радев. Тогава Пендаровски и Радев се видяха на една кратка, но съдържателна среща, която извън протоколния и леко церемониален характер изпрати послание за готовността на двамата държавници да работят за нормализирането и развитието на двустранните отношения.
Сега пълното отсъствие на чуждестранни гости на церемонията излъчва друг сигнал. Пак ли страната ще бъде вкарана в изолацията, както по времето на Никола Груевски, предшественика на сегашния лидер на ВМРО-ДПМНЕ Християн Мицковски? От чисто професионален интерес се опитах да разбера защо стана така и отговорът бе от тези, които обикновено пращат истината някъде далече встрани - нямало време за подготовка. Хайде да не изглеждам черноглед, но си мисля, че може би и Мицковски с неговото его не е поискал да се вдига нивото на присъствието на инагурацията, за да не се поставя под съмнение кой всъщност вече кара влака на Северна Македония.
Така че, почакайте, какво ли още има да видим?