Светът в последните години се нагорещи като място за живеене
Европейската комисия представи на 2 май проектобюджета на ЕС за 2021-2027 г. Очаква се средствата да бъдат намалени по отношение на общата селскостопанска политика и кохезионната. Очакват се и промени по отношение на вноските, които плащат страните-членки. Това е нормално, защото излизането на Великобритания няма как да не се отрази върху този бюджет. Първо, от гледна точка на сумите и на нуждата да бъдат променени вноските. Предложението, което се прави в този бюджет, цели намирането на баланс между интересите на различните страни в рамките на ЕС от една страна и от друга - на тези, които получават малко повече средства. За някои от страните се вдига съвсем малко размерът на вноската, от друга страна се прави някакъв компромис към други, на които вноската се намалява на половина. По този начин се търси намирането на баланс при твърдия вариант, в който вноската остава на същото ниво, изваждат се постъпленията от Великобритания и съответно трябва да бъде намалена разходната част, за да бъде бюджетът на ЕС в баланс. За разлика от националните бюджети, този бюджет трябва винаги да е в баланс. Така че това е едно соломоновско решение. Друг е въпросът доколко страните харесват точно соломоновското решение, но това е предложението на комисията.
Другите промени са реалности. Реалности в няколко посоки, че светът в последните години се нагорещи като място за живеене. Имам предвид нови предизвикателства, които по някакъв начин трябва да бъдат адресирани – конфликтите в Близкия изток, по-конкретно Сирия, проблемът с мигрантския натиск и др. В момента сме свидетели на едно преселение на огромни маси хора, така че този проблем ще е постоянен. Да оставим проблема с военните бюджети. Видимо е, че светът отвори така да се каже кутията на Пандора в тази област. Като се почне от Азия, премине се през Европа и се стигне до Америка, всички се опитват да се превъоръжават и се съревновават в това отношение. Така че, отделянето на повече средства в този бюджет за отбрана и външна политика е нещо съвсем естествено. Всички тези политики имат нужда от огромно финансиране, което също трябва да бъде взето отнякъде.
В същото време се намалява делът на средствата за селскостопанска политика и съответно за кохезионно развитие, които бяха двата основни стълба на предишния бюджет. Независимо от съвременните предизвикателства, дори и при нормални обстоятелства, пак щеше да има значителни промени в тези области. Твърде рано е да се каже какво губи и какво може да спечели страната ни. Аз съм от противниците на общата селскостопанска политика, защото има едно изсипване на пари за фермерите, което ги прави зависими и неконкурентноспособни. Самата политика пък дори и тук в България доведе до много резки диспропорции и влияе върху стабилността на селското стопанство, защото селско стопанство, базирано само на едри ферми, няма как да съществува. Още повече, че то има отражение и върху демографията, защото едрите стопанства не създават устойчива заетост в населените места. Твърде рано е да се каже какво губи и какво може да спечели страната ни. В момента, това което се договаря, е общата политика и политиката на европейско ниво. По-скоро може да се говори за отражение върху политиката, ако се приеме предложението на комисаря Гюнтер Йотингер за земеделието. А то касае намаляване на субсидията за едрите фермери, т.е. колкото е по-голяма обработваемата площ, толкова по-малко пари да получава съответният фермер. Това е нещо, което се очакваше много отдавна, но според мен трябва да се промени механизмът на доставка на тези средства, не да се плаща на брой обработваема площ. Има необходимост от въвеждането на други критерии. В момента това, което е ясно, че парите ще бъдат намалени чрез ограничаване на средствата за големите ферми и големите площи, което ще стимулира по някакъв начин по-малките, но не решава проблемите, които вече съществуват. Въпреки това не очаквам нищо съществено да се промени в областта на земеделието.
По-интересна е вече т.нар. кохезионна политика. Само по себе си ще се получи задържане на нивата от предишната година, защото няма да има актуализация на база инфлация и цени. Виждайки приложението на кохезионната политика в България, тя се нуждае от основно преструктуриране и пренасочване, защото голяма част от средствата, които в миналия период бяха вкарани, не доведоха до никакъв резултат за икономиката, освен че едни хора станаха доста по-богати. Казвам определени хора, защото достъпът до тези средства беше ограничен за доста фирми. Новото предизвикателство е, че променените условия ще бъдат още повече променени спрямо сегашните, очаква се да бъдат поставени нови акценти. Моделът ще бъде променен и ще бъде заложено малко повече на ефективност.
Излизането на Великобритания няма как да не се отрази върху този бюджет Промяна ще има и по отношение на подпомагането за инфраструктурни проекти. Те ще са на ниво държава-държава, а не както е у нас на ниво някое село спрямо София. Инфраструктурата ще продължава да бъде приоритет, но ще бъде инфраструктура от гледна точка на свързаност в рамките на отделните страни, които водят до съвкупен интерес и съответно - до по-добри икономически резултати. Появиха се спекулации в българското публично пространство, че отпускането на средства ще става по политически критерии, но на мен не ми се вярва. Европейската комисия не цели толкова България, колкото случаите на Унгария и Полша. Поне за нас очите са леко притворени, но това не означава, че това оръжие не може да бъде използвано от Европейската комисия, когато различните държави имат странно поведение.
Не е коректно да говорим за даване на повече пари на България за сигурност. Това е общоевропейска политика и тя не е насочена към конкретна държава. Става въпрос за назначаване на повече служители, купуване на повече техника. Образно казано, ЕС прави собствена независима агенция, която всъщност я има, и увеличава 8 пъти капацитета й от гледна точка на човешки ресурси и на финансиране, така че тя да може да изпълнява по-ефективно функциите си. Това не означава непременно, че ще засегне националните власти и ще отиде в националните държави. Естествено тази агенция не може да работи сама. Тя ще работи със съответните власти в Испания, Франция, Италия, Гърция и в България. Но това е хоризонтален приоритет. Ако в рамките на политиката има някакво насочване на средства, то ще бъде не само през тази линия, то ще бъде и през останалите програми. Това е първоначалното предложение. Предстои обсъждане с останалите държави, ще се обсъжда и в Европейския парламент. Това е предложението като основа за преговори, което прави Европейската комисия.
*Любомир Дацов e финансист, бивш заместник-министър на финансите. Анализа препечатваме от Агенция БГНЕС.