Свободата на словото не е абсолютно право, а се простира дотам, докъдето не засяга чуждите права
В „Дневник“ и „Капитал“ се появиха и статии с шокиращи заглавия и спекулативно съдържание
Фалшивите новини са сериозен проблем, който набира лавинообразнa скорост, заплашвайки да помете всички пред себе си, заради масовото използване на интернет и социалните мрежи като средство за споделяне и получаване на информация от всякакво естество. От години експерти предупреждават, че последствията, които следват поради разпространението на невярна информация, са сериозни. В последните години генерирането на фалшиви новини цели не просто привличането на по-голяма аудитория, а моделирането и контролирането на общественото мнение, което неминуемо води до заплаха и за демокрацията.
Невярната информация може да злепостави всеки, като срине репутацията му буквално за секунди, може да доведе до сериозни политически сътресения, да манипулира обществеността, а може и да бъде опасна дори за живота на човек. В необятната информационна шир, аудиторията става все по-лесно манипулируема.
Неслучайно миналата година Европейската комисия одобри за финансиране нова европейска програма, инициирана от българския евродепутат Андрей Новаков. Проектът, който е получил оценка „А“ - най-високата възможна, представлява безвъзмездно финансиране за онлайн медии, информационни агенции и сайтове с цел подобряване на капацитета им да се борят с дезинформацията и фалшивите новини.
Доскоро, поне на първо четене, изглеждаше лесно да различим фалшивата от истинската новина. Ако авторът е неизвестен, сайтът е със странен поддомейн или непознато чуждестранно разширение, няма секция „контакти“ или има някакъв съмнителен имейл, говорим за ненадежден източник. Разбира се, при всякакви теории на конспирацията, заглавия от типа: „шок“, „ужас“ и подобни, също трябва да ни светне червената лампа. Друг индикатор е, че обикновено фалшивите новини са с негативно съдържание или послание, защото е всеизвестен фактът, че „лошата новина продава“.
Звучи просто и ясно, но само две публикации от последните дни ни показаха, че нещата не са толкова елементарни. Във вторник на стената на легендарната ни тенисистка Мануела Малеева се появи публикация, която гласеше, че нейни познати са я помолили да закупи от Швейцария жизнено важно лекарство за детето им, което в България не се намира или е на безумни цени. Постът е дълъг и обвинителен, говори се за източването на Здравната каса, дупката, в която е здравеопазването ни, намесени са и управляващите, разбира се.
За броени часове публикацията е споделена от близо две хиляди души, а коментарите са над 500. Цари масово възмущение от правителството, Борисов, системата, лекарите... Буквално часове по-късно се разбира, че информацията за цената на лекарството в България, поднесена от Малеева, е лъжа. И, че става дума за два различни препарата. Но не следва нито извинение, нито корекция от страна на автора, а единствено витиевати обяснения най-отдолу на поста, че вероятно рецептата била сгрешена, била предписана грешна дозировка от страна на лекарите и други подобни непотвърдени интерпретации. В последствие, според нейните обяснения, се оказва, че всъщност лекарството го нямало и в Швейцария, но аптекарят u дал друга разновидност на препарата, без да я предупреди, че се различават и наличното не е за дете с ранен пубертет, а е за възрастни за лечение на простатата.
Публикацията не беше свалена, нито последва извинение от Малеева, дори след като от ФАРМОНТ - официален представител и вносител на посоченото лекарство, написаха официално опровержение на изнесената от нея информация и предупредиха, че ще я съдят. Малеева, която е един от учредителите на „Демократична България“, не видя проблем и в това, че покупко-продажбата на лекарствен продукт, който освен това е и термолабилен, следва да се извършва само по рецепта, издадена за конкретен пациент и да се транспортира при съответния температурен режим. Напротив, с необясним инфантилизъм, дамата сподели, че е отишла до неин „любим швейцарски аптекар“, като му е показала снимка на рецептата, а препаратът е изпратила по автобус, чийто шофьор обещал, че ще го сложи на най-хладното място в превозното средство.
Фактът, посочен от други потребители, че лекарството се изписва при простатен карцином, което изключва всички жени или за овариална стимулиция при асистирана репродукция, което пък касае само жени, които не могат да забременеят по естествен начин, но в никакъв случай за дете, също не я впечатли.
Малеева очевидно се оказа разпространител не просто на фалшиви новини, а целенасочено избра да остави активна манипулативната и невярната си публикация, която продължи да се коментира и споделя през следващите дни от хиляди хора. Да не говорим за реалната опасност, особено щом се касае за лекарствени препарати, и за дете-пациент, да се стигне до увреда на здравето му.
На 7 и 8 декември пък, в „Дневник“ и „Капитал“, се появиха и статии с шокиращи заглавия, според които „ВМРО предлага промени в Закона за закрила на децата, които узаконяват домашното насилие“ и „ВМРО се прицели в децата“. В един от материалите се посочва, че според Георги Богданов, изпълнителен директор на „Национална мрежа за децата“: „ВМРО се готви да узакони домашното насилие върху децата, така че тези, които са бити и пребивани, да нямат закрила от страна на държавата“, а в другия има сърцераздирателно излияние от страна на авторите, че: „Законопроектът, внесен от група депутати на ВМРО, начело с Александър Сиди, е пореден етап в серия от събития през последните три години, свързани с промотирането на антисоциални и антихуманни тези от различни националистически и религиозни организации. В резултат на тази агресивна хибридна пропаганда управляващите се отказаха от ратифициране на Истанбулската конвенция, отлагаха до безкрай влизането в сила на Закона социалните услуги, замразиха Националната стратегия за детето, допуснаха истерия с митовете за норвежката заплаха, поредица от унизителни случки покрай опитите за въвеждане на сексуално възпитание в училище и т. н.“
Всеки, прочел законопроекта за изменение на Закона за закрила на детето на ВМРО, резонно може да се запита за какво узаконяване на домашното насилие става въпрос според медиите на Прокопиев?
Отговорът защо популярни личности и медии, които години наред са сочени като критерии за обективност и професионализъм, а с действията си доказват обратното, не е сложен. Наближават избори, а винаги преди такива се използват всички възможни средства. Отговорът е ясен и, защото къде, ако не в България, един от организаторите на протестите и прицелил се във властта, е определян като „бащата на фалшивите новини“.
Но нека не забравяме, че свободата на словото не е абсолютно право, а се простира дотам, докъдето не засяга чуждите права. А засегне ли ги, трябва да последва ответен законен отговор.