Ивелин Тодоров и сибирското хъски Вук донесоха пореден медал за страна ни след 55 км надпревара
Пореден медал за България от европейско първенство донесе отборът ни по мъшинг от спортната секция към клуб “Сибирско хъски - България”. За втора година спортистите, които се състезават със сибирските си хъскита, се пребориха за сребро. Във форума, организиран от Федерацията за спорт с впрегатни кучета в северния италиански град Салвазано Дентро, участваха 145 отбора от 13 държави.
От 16 до 19 ноември състезателите направиха три старта и трябваше да се преборят с трасе от 18, 219 км всеки ден, за да дадат най-доброто си време. Това направиха Ивелин Тодоров и неговият смел любимец Вук. Двамата не се поколебаха да минат трасето с всички сили с колело в категорията “Байкджоринг”. Юнашки се бори и Ивайло Петров в категория с колело и две кучета, рамо до рамо с пухкавите Коди и Рея.
Първият български отбор финишира със сребърен медал, а другият зае достойното пето място при сериозна конкуренция. Пръв в категорията на Ивелин се класира французинът Дани Февр, а при Ивайло - италианецът Диего Буранело.
“Въртях педалите по тежкия маршрут, а Вук не се отказа въпреки жегата, която ни завари – температурата мина 20 градуса. Това е твърде екстремно време за сибирско хъски, което изпълнява задачата си да тегли. Много ни помогна това, че, виждайки късния старт първия ден, си взех вода в раницата със задължително оборудване за такъв тип състезание. Беше по-тежка, но спирах, за да пие Вук, и да може да се охлади. Аз бях буквално последният финиширал в топлото време и след мен спряха състезанието до следобед, когато температурите паднаха и условията позволяваха участниците отново да стартират”, разказа пред “Труд” Ивелин, председател на спортната секция към клуб “Сибирско хъски – България”.
Той е един от пионерите у нас, които се занимават със спортовете с кучета и опитват да го популяризират. За таза цел двамата със сиво-белия му приятел дават сърце и душа на състезанията, на които участват поне няколко пъти в годината извън пределите на страната. Най-голямото от тях е именно европейският шампионат, на който тази година домакин бе Италия.
“Готвихме се усилено през цялата година, като пропускаме лятото. Тогава температурите не предполагат северна порода да извършва физическо натоварване. Когато обаче дойде сезонът, започваме преходи с колелото от поне 15 км в няколко поредни дни в седмицата”, издава част от професионалните си тайни Ивелин.
Щедро раздава опит и на останалите си съотборници. Под мъдрото му ръководство миналата година първия медал за България от европейско първенство донесоха Лили и нейното талантливо хъски Трули. Тогава двете също се окичиха със сребро.
Сред пионерите е и Ивайло. От години той практикува екстремните спортове с кучешка тяга, като дори организира първото у нас състезание за впрегатни кучета. Този сезон Иво се пусна в категорията с две кучета, където блеснаха двамата му любимци Коди и Рея. Топлото време обаче не понесло на женската и тя била близо до топлинен удар, разказаха българите за премеждията си. (Виж по-долу)
Те се надяват да могат да приложат натрупания опит и да имат подкрепата на Българска републиканска федерация по кинология (БРФК), за да организират у нас четвъртото по ред международно състезание за впрегатни кучета в началото на март догодина.
В трудна ситуация
Истинският мъшър знае какво да направи
Състезанието тази година е сериозно изпитание за Ивайло Петров. В средата на трасето още първия ден женското му куче Рея дава признаци, че ще получи топлинен удар заради горещото време. Налага се Иво да спре. В най-трудния момент, когато той не се отказва да продължи напред, качва женската върху колелото и продължава да кара. Покрай него минава друг състезател от Дания, които към момента е първи и с риск да загуби класиране, спира да помогне на Ивайло. Прибира прегрялата Рея в количката, с която се състезава, и двамата с Иво вървят в комплект до финала, за да няма повече проблеми.
“Ей това е да си истински мъшър - да спреш и да помогнеш в беда.. По принцип с колкото кучета стартираш, с толкова трябва и да финишираш. Куче може да се остави по трасето само в така наречените дроп пойнтове. Във всички останали случаи говорим за дисквалификация”, разяснява ситуацията Ивелин.
“Всичко, което ни се случва, ни прави по-силни, по-мъдри и по-цялостни! Завършихме едно истинско приключение. Останахме 5-и в категорията с две кучета с много проблеми още от първия ден. Рея бе близо до топлинен удар и се наложи да спрем, и да избутаме последните 3 км, носейки я на колелото. Благодаря на хората около финала за мигновено оказаната помощ. Останалите два дни продължихме само с Коди, който се оказа истински боец, поддържайки 18 км средна скорост в продължение на 19 км от всеки етап”, споделя преживяното и Ивайло.
Спънки
Коне и дивеч изкушават кучетата по трасето
И докато на пръв поглед всичко изглежда точно и ясно, има много трудности, които посрещат състезателите в Италия. На първо място топлото време е препятствие, но се появяват и доста препятствия по пътя си.
“Имаше доста хора, колички с деца, пуснати кучета, дори коне, и дивеч. На втория ден от състезанието срещу мен излезе кон, който Вук беше готов да преследва. Малката подробност е, че благородното животно бе в обратната посока, иначе можехме да го използваме за “заек””, смее се Ивелин.
Конете не са единствените животни, изкушаващи четириногите да се отклонят от трасето, което може да коства ценно време и дори да доведе до инцидент. Всъщност пътят, по който карат състезателите минава покрай река, където има голямо разнообразие на пернати и друг дребен дивеч, разказват българите от отбора и не пропускат да отбележат - “знаем, че хъскитата, освен впрегатни кучета, са и страхотни ловци и това може да ти изиграе лоша шега”.