Откопирахме мръсните номера от американската демокрация
Тръмп хвърля кал по Харис, тя му отвръща със същото. Така ще е до изборния ден 5 ноември
В навечерието на изборите Черният пиар се вихри със страшна сила. Всеки плюе по всеки, което е гаранция, че след вота пак няма да съставят правителство. Ще ни подкарат отново като стадо говеда към урните. Да избираме ония, които ненавиждаме.
PR е абревиатура на Public Relations – връзки с обществото. Силните на деня го информират какво вършат в коридорите на властта. Тази родолюбива мисия е оцветена в черно в Съединените американски щати. Мръсните номера тръгват от тамошната политическа агитация.
Продължават досега. Тръмп хвърля кал по Харис, тя му отвръща със същото. Така ще е до изборния ден 5 ноември.
Първата плювня отвъд океана е на Джон Куинси Адамс, а мишената е Андрю Джаксън. През 1828 г. двамата се борят за президентския пост. Екипът на Адамс тиражира "Погребални листовки", в които майката на Джаксън е наречена проститутка, а жена му дамгосана като прелюбодейка.
Джон Куинси Адамс гледа лошо, той е бащата на Черния пиар.
Пасквилите трябва да погребат политическото бъдеще на Джаксън, но на практика закопават Адамс. Изборите печели Андрю Джаксън, а "Погребална листовка" става синоним на Черен пиар.
От мръсните номера на янките има какво да се научи. Ето още няколко примера, всеки от които влиза в историята със свой етикет.
"Маргаритката на Линдън Джонсън" го вкара в Белия дом. На президентските избори през 1964 г. негов съперник беше Бари Голдуотър. Кандидатът на Републиканската партия е яростен антикомунист, символ на агресивната политика на САЩ. В тази връзка хората на Джонсън пускат телевизионен клип, в който момиченце брои листата на маргаритка.
Камерата постепенно се приближава и се фокусира в окото на детето. В този миг зеницата е разкъсана от атомен взрив. Глас зад кадър призовава американския народ да гласува за миролюбеца Линдън Джонсън. И той печели с най-голямата разлика в американската история – 61 процента от вота.
"Черното бебе на Джон Маккейн" го измести от номинацията за президент на републиканците. През 2000 г. ПР-екипът на неговия съпартиец Джордж Буш пръсна мълвата, че Маккейн има черно извънбрачно дете. Цветът беше намек за момиченце от Бангладеш, което е осиновил.
Към клюката беше добавено, че жената на Джон е наркоманка, а той хомосексуалист и психически нестабилен субект. На базата на тези клевети номинацията спечели Джордж Буш.
"Среднощното обаждане на Хилари" развесели електората. По време на кампанията през 2008 г. Хилари Клинтън разпространи клип, с който се опита да елиминира конкурента Барак Обама. Пак момиченце, за трети път, спи спокойно в леглото си. Нещо лошо обаче витае във въздуха и може да смути сладкия сън на детето.
Червеният телефон в Белия дом звъни в 3 часа през нощта. Кой ще вдигне? Обама се помайва, а Хилари храбро хваща слушалката, за да вземе необходимите мерки.
Ние не сме само плагиати, откопирали тези идиотизми. Подхождаме творчески към материята на Черния пиар. Имаме кандидати за депутати с екстраординарни, гениални решения. Такъв е забравеният днес Антон Франгя.
През 1911 г. на изборите за Пето велико народно събрание негов противник е Стоян Михайловски. Авторът на вдъхновения химн "Върви, народе възродени".
Стоян Михайловски псувал електората на влашки.
Франгя е в листата на Прогресивнолибералната партия, а Михайловски е подкрепен от БЗНС. Двамата се срещат на митинг в Нова Загора. Агитатори са докарали селяни от близките села. Ръми ситен напоителен дъждец. Тълпата бърза всичко да свърши, та да се прибере докато пътищата не са се разкаляли.
Франгя се е сгушил до масата, пригодена за трибуна. Михайловски е извисил снага на балкона на родната къща на земеделския водач Стоян Омарчевски. Речта му тръгва от дълбоките корени на европейската демокрация. Ето какво се случва според Иван Богданов, биографът на Българския Ювенал, както наричат Михайловски.
Минава час, минават два, Михайловски приключва с историята на парламентаризма в Елада и Рим. След като говори още половин час за "Магна харта либертатум", спира се надълго върху английския парламентаризъм и горещо го препоръчва на избирателите от Новозагорска околия.
"Господин Михайловски, господин Михайловски, по-късо, по-кратко!", дърпа го за пешовете на редингота Омарчевски. Ораторът обаче сърдито маха с ръка. "Оставете ме, аз зная какво правя. Народът трябва да чуе истината!" И като се обръща към навъсеното, подгизнало от дъжда множество, продължава. Навлиза в дебрите на френския парламентаризъм и дълго броди из тях.
"Поуките, какви са поуките? – вдига пръст към небето Михайловски, – Защо революцията се разтвори в реставрацията и защо реставрацията погълна революцията? А ето защо…", обяснява той.
Долу сред сивите ямурлуци бомбето на Антон Франгя лъщи под дъжда като динена кора. Но няма как, ще се търпи, ще се търпи до края. Селяните сърдито се премятат от крак на крак, плюят в калта и яростно кашлят. Стотици остени заканително са се навели към балкона, но ораторът е далеч. Продължава своята образователна реч.
Най-сетне към пладне, след като вече се задъхва и бърше потно чело, Михайловски се приближава до парапета. Вдига войнствено ръка и с последни усилия скандира към аудиторията:
"Виват республика! Виват либертас!"
Вместо ръкопляскания следва обща облекчителна въздишка. Франгя се усмихна ехидно, скача ловко върху масата и сочи към балкона: "Чухте ли му последните думи?"
Селяните наострят уши да разберат какво се е случило. "Той ви напсува на влашки!", отсича Антон Франгя, превеждайки "Виват республика! Виват либертас!"
Франгя печели депутатското място със замаха на гения. Стоян Михайловски остава зад борда и никога повече не се кандидатира.