Настоящият състав има не само правото, но и задължението да пристъпи към осъществяване на своите конституционни правомощия в пълнота
Държавата, в частност съдебната власт, стоят на „куц крак“ вече години заради лобистките и партийни интереси
Предизвестеният провал на некомпетентните конституционни промени, с които се претендираше за „съдебна реформа“, естествено, предизвика смут сред техните автори, лобисти и гласувалите ги. Вече се правят опити за изобретяване на политически стратегии за ерозиране и заобикаляне на решението на КС, с което тези промени бяха обявени за невалидни. Това е тяхно право, което не се нуждае от особен коментар.
Успоредно обаче, се появиха и някои опити за правна интерпретация на последиците от решението на КС (доц. Наталия Киселова, доц. Атанас Славов от ППДБ), които заслужават конституционноправен анализ. Според тази интерпретация, § 22 и 23 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Конституцията на Република България, ДВ, бр. 106 от 2023 г. (ЗИД на КРБ), съдържали пречка настоящият състав на Висшия съдебен съвет (ВСС) да пристъпи към избор на нов главен прокурор, а по-нататък - и на нов председател на ВАС. Подобна интерпретация е неправилна, няма опора в конституционните норми и поради това не може да бъде споделена.
В мотивите на КС към цитираното решение се подчертава изрично, цитирам: “С § 22 и 23 конституционният законодател установява преходни и заключителни разпоредби. Тези разпоредби с оглед на техния предмет – да продължат действието на правила, отменени със закона, да уредят тяхното прилагане спрямо висящи правоотношения, както и да отложат действието на установени със закона правила – нямат правно действие извън правното действие на самия закон.“ Обръщам внимание на израза „извън правното действие на самия закон“, т.е. на ЗИД на КРБ. С други думи, тези преходни и заключителни разпоредби, без формално да противоречат на Конституцията, имат действие само и доколкото разпоредбите от ЗИД на КРБ, до които се отнасят, не са обявени за невалидни и имат правно действие. Да припомним какво гласят въпросните преходни и заключителни разпоредби:
„§ 22. (1) Народното събрание в срок от шест месеца от влизането в сила на този закон за изменение и допълнение на Конституцията на Република България приема законите, които се отнасят до прилагането на тези изменения и допълнения.
(2) Трудовите правоотношения на служителите от администрацията на Висшия съдебен съвет се запазват и се уреждат при условията и по реда на действащото законодателство при преминаване към друг работодател.
§ 23. (1) Изборните членове на Висшия съдебен съвет и на Висшия прокурорски съвет се избират в срок от три месеца след влизане в сила на законите, които се отнасят до прилагането на чл. 129 – чл. 130б.
(2) До избирането на Висш съдебен съвет и на Висш прокурорски съвет, Съдийската колегия и Прокурорската колегия на досегашния Висш съдебен съвет изпълняват функциите на Висш съдебен съвет, съответно на Висш прокурорски съвет по тази Конституция, с изключение на правомощията по чл. 130б, ал. 2, т. 2 и ал. 3, т. 2.“
От тези четири алинеи единствената, която запазва своето действие, защото се отнася до норми от ЗИД на КРБ, които не са обявени за невалидни, е ал. 1 на § 22. Нито администрацията на ВСС ще премине към „друг работодател“. Нито ще бъдат избирани членове на два отделни съвета по силата на невалидните промени. Нито колегиите на действащия ВСС ще встъпват в правомощия на обявените за невалидни два нови органа.
Предметът на тези преходни разпоредби се свеждаше до придаване на нов, временен конституционен статус на досегашните две структурни звена на ВСС – съдийска и прокурорска колегии, а именно – да бъдат приравнени и да функционират съответно като новите, напълно самостоятелни органи със свои самостоятелни компетенции – Висш съдебен съвет и Висш прокурорски съвет, докато тези нови органи не бъдат конституирани по новия ред. Същественото за правомощията, които получаваше всяка една колегия, която би била трансформирана в самостоятелен орган, е, че за всяка от тях се предвиждаха изключения от правомощията на единния ВСС, с различен предметен обхват. Забраняваше се на съдийския съвет да прави “предложение до президента на републиката за назначаване и освобождаване на председателя на
Върховния касационен съд и председателя на Върховния административен съд” – чл. 130б, ал. 2, т. 2 КРБ. А на трансформираната в самостоятелен Висш прокурорски съвет, прокурорска колегия се забраняваше да „прави предложение до президента на републиката за назначаване и освобождаване на главния прокурор“ - чл. 130б, ал. 3, т. 2 КРБ.
Както е добре известно, с решението на Конституционния съд по к.д. № 1 от 2024 г. целият комплекс от норми в ЗИД на КРБ, които предвиждаха премахване на единния ВСС и замяната му с три самостоятелни конституционни органа, беше обявен за противоконституционен. Правните последици от това са изрично посочени в диспозитива на решението: конституционните разпоредби запазват редакцията си преди влизане в сила на ЗИД на Конституцията. Тоест, ВСС се запазва като единен орган за организационно, административно и кадрово обезпечаване на съдебната власт с всички негови правомощия отпреди ревизията, а неговите две структурни звена – съдийска и прокурорска колегия – не придобиват самостоятелните правомощия, предвиждани в невалидните норми за новите съдийски и прокурорски съвети. Естествено, няма да бъдат и избирани такива два нови съвета, за да бъдат уреждани правомощията им до тяхното избиране. Бъдещият избор на нов ВСС ще бъде на съвсем друго основание – изтекъл мандат. След като колегиите нямат тези самостоятелни правомощия, а новите съвети няма да бъдат избирани, защото са обявени за невалидни, забраните по чл. 132б, ал. 2, т. 2 и ал. 3, т. 2 на § 23 от
Преходните и заключителни разпоредби на ЗИД на КРБ, които са адресирани именнно към временното трансформиране на двете колегии в тези два нови съвета, са напълно ирелевантни за конституционните норми, уреждащи статуса, компетенциите и правомощията на съществуващия единен ВСС. Отново следва да се подчертае, че запазва своя предмет и действие в разглежданите преходни разпоредби единствено § 22, ал. 1 – относно 6-месечния срок за приемане на законодателни промени, съобразен с това, което остана от конституционните промени. Но ал. 2 от § 22 и целият § 23 от
Преходните и заключителни разпоредби на ЗИД на КРБ, губят правно действие след решението на КС, защото вече са лишени от предмет, а оттам - и от последици, които да бъдат уредени по предвидения начин.
Настоящият състав на единния ВСС има не само правото, но и задължението да пристъпи към осъществяване на своите конституционни правомощия в пълнота. Държавата, в частност съдебната власт, стоят на „куц крак“ вече години заради лобистките и партийни интереси във връзка с избора на нов ВСС. Това положение вече е конституционно нетърпимо. С обявяването на т.нар. „съдебна реформа“ в частта й за ВСС, за невалидна, няма конституционни основания ВСС да не осъществява своите правомощия в пълнота. Важното обаче е да бъде рязко осъден и прекратен грубият лобистки, партиен и политически натиск върху ВСС, защото няма нищо общо с върховенството на правото и с независимостта на съдебната власт.