Здравното министерство съветва болни да минат на аналогови инсулини
В забранителния списък има 66 продукта, до март 2022 г. бяха 350
Повечето от изчезналите лекарства са скъпоструващи
Липсват лекарства за терапии на онкоболни и на диабетици в аптеките, а причината е износът им, установи проверка на “Труд news”. Повечето от изчезналите препарати са скъпоструващи, а според сравнителни данни в Западна Европа цените им са между 2 и 8 пъти по-високи.
В забранителния списък на лекарствата за износ са останали 66 продукта, от общо 350 до март 2022 г.
В момента никъде не могат да бъдат открити Золадакс от 10,8 мг и Пролия за рак на простата. Първият медикамент струва 408 лв., а другият 337 лв. Няма и Мабтера за лечение на левкемия и ревматоиден артрит, чиято цена е 705 лв.
Други медикаменти, които не могат да бъдат открити, са НеоРекормон инжекционен разтвор за анемии, струва между 200 и 232 лв., Мирцера за анемии - около 450 лв., Зипадера 430 лв., невролептик за пациенти с шизофрения, противовирусния препарат Валцит - 1241 лв., Програф 110 лв. за трансплантирани, Завеска 4 900 лв.
Не са пощадени и болите от диабет - няма Виктоза, чиято цена е 280 лв., както и инсулини Хумалог 300 единици, Хумалог куик пен и Актрапид пенфил от 100 единици.
Във вторник здравното министерство призна за липсата на някои видове инсулини и препоръча “лечение с аналогови инсулини и преминаване към друг аналогов инсулин”.
Ендокринолози коментираха пред “Труд news”, че преминаването към аналогови инсулини не е толкова лесно и безпроблемно. Проблемът е че това са биологични продукти и замяната им обикновено се извършва в болнични условия.
“Имаме сигнал за липса на медикамент за трансплантирани и на инсулини. Като пациентски организации настояваме да се даде отговор дали липсващите медикаменти са предмет на паралелен износ”, каза пред “Труд news” председателят на Пациентски организации “Заедно с теб” Пенка Георгиева.
Доц. доктор Лъчезар Иванов: Страдат българските пациенти
Липсата на държавна регулация, контрол и синхрон между участниците в лекарствоснабдяването води до изкривяване на пазара от което страдат българските пациенти.
В болничната сфера отпусканите лекарства се регистрират само с партиден номер без нищо друго и не във всички болници, което е предпоставка за фантоми пациенти и реекспорт. Липсата на вписване в епикризите на пациентите при изписване на лечението също в нарушение на НРД 2017 дава тази възможност за липса на контрол. Опаковките не се дезактивират съгласно европейското законодателство.
Правилата за паралелната търговия са определени в Закона за лекарствата в хуманната медицина. Въведена е електронна система - СЕСПА, която изисква от всички участници в снабдяването да докладват движението на внесените количества, продадените и налични такива до ИАЛ!
Недостигът на определени лекарства се обуславя от няколко фактора:
- Липса на колаборация между предписващите лекари и медицинските отдели на фирмите производители. Няма информация, която да е актуална за наличностите. Няма законово изискване, което да задължава ПРУ да подава коректна информация за липси и производствени проблеми
- Текстът, заложен в закона за ограничаване на недостига, също не е актуален:
“Недостигът по ал. 4 на лекарствени продукти, включени в Позитивния лекарствен списък, се установява, когато при извършване на анализа по ал. 4 се установи, че наличните на територията на Република България количества от съответния лекарствен продукт са по-малко от 65 на сто от необходимите количества за задоволяване на здравните потребности на населението за период от един месец, изчислени въз основа на средномесечното потребление на съответния лекарствен продукт за предходните 6 месеца, считано от деня на извършване на анализа.”
Този начин обуславя наличието на постоянен дефицит от дадени лекарствени продукти, които са били дефицитни през предходните 6 месеца, т. е. ако в предходните 6 месеца е имало дефицит и осигуреното количество за 7-мия месец е равно на средномесечното за предходните 6 месеца, няма да се констатира дефицит, въпреки че той реално е съществувал и ще продължи и през 7-мия месец.
Николай Костов, шеф на Асоциацията на собствениците на аптеки: Проблемите са предизвикани от реекспорт, а не от липса на суровини
Като мениджър на аптеки не разчитам на сигнали за липсващи лекарства, а на информация към момента. Т. е. ние имаме онлайн връзка с всеки един от дистрибуторите и можем във всеки един момент да проверим какво има и какво липсва. Като хора, които по цел ден се занимават с лекарства и които отпускат по стотици хиляди опаковки месечно, знаем какво липсва. И няма нужда, някой да ни сигнализира.
За лекарствата, които са обект на паралелен износ, знае целия пазар - това е публична тайна. Списъкът на тези лекарства се увеличава постепенно, но е относително устойчив. Едни и същи лекарства се изнасят от години и поради тази причина едни и същи лекарства създават проблеми за болните, защото са дефицитни.
Правих анализ на дефицитните лекарства в Австрия. За миналия месец има 116 лекарства, които са дефицитни или липсват, което е в пъти по-малко отколкото в България. Липсващите лекарства в Австрия са основно генерични, а в България са основно оригинални. От 116-те лекарства съвпадат само 7 с липсващите в България. Т. е. проблемите за Австрия и другите стани в Европа не са проблемите на България. Проблемите в България са предизвикани от реекспорт, а не толкова от липса на суровини, както в Австрия. При липса на суровини за производство, притежателят на удостоверение за употреба е задължен да уведоми агенцията по лекарствата. Когато няма суровини, медикаментите липсват за един до три месеца от пазара. А когато става въпрос за реекспорт, ги няма от години.
Асоциацията за паралелна търговия с лекарства: Нито едно лекарство у нас не липсва поради паралелен износ
Информацията за липсващи триста лекарства на пазара е невярна и остаряла, базира се на единични твърдения, които не се основат на доказателства.
Лекарствата в недостиг в момента са в СЕСПА. Тя работи и предотвратява недостиг, но е изключително важно всички задължени участници да подават данни в нея.
Причините за дефицита на няколкото продукта в момента са ясни на всички участници в лекарствоснабдяването, дори и на пациентите - производствени проблеми, които водят до преустановяване на доставките и липса на капацитет на производителите да посрещнат повишеното търсене на определени продукти, както и постоянното напускане на пазара на лекарства поради чисто търговски причини.
Огромно проучване на Европейската комисия установява въз основа на анализирани 22 487 случая на недостиг в Европейския съюз следните четири основни причини за недостиг:
- Производствени проблеми
- Неочаквано повишено потребление
- Проблеми с качеството
- Регулаторни проблеми
Нашата платформа за сигнали въз основа на близо 2000 сигнала за липси на лекарства показва същите изводи, като към тях се добавя и големия брой изтегляния от пазара поради маркетингови причини на производителите. По данни на Изпълнителната агенция по лекарствата за 2021 и 2022 по търговски съображения в България са спрени да бъдат отпускани 639 лекарства. Обобщените доклади на ИАЛ за периода 2014 - 2022 показват изтеглени от нашата страна близо 3000 лекарствени продукта.
Важно е да подчертаем, че паралелната дистрибуция всъщност е един от начините за справяне с недостига на лекарства и ние многократно сме доказали ролята си с доставки от Европейското икономическо пространство при преустановени доставки на критично важни лекарства поради посочените по-горе причини.
За да бъдат пресечени и наказани нерегламентираните практики и престъпления с лекарства, на първо място те трябва да спрат погрешно да се наричат “нерегламентиран паралелен износ” или “реекспорт”. Правилната за подобни деяния терминология е именно контрабанда. Ако институциите искат да се борят с тези порочни практики, подходът би следвало да бъде чрез предлагане на промени в Наказателния кодекс за криминализиране на престъпленията с лекарства, за което БАРПТЛ многократно апелира към институциите.