О. р. генерал Съби Събев, първи представител на България в НАТО, пред “Труд”: Очертава се силен и единен международен отпор на руската агресия

Българският политически елит започва да се събужда

О.р. Генерал Съби Събев е първият национален военен представител на България в НАТО в Брюксел от 1 октомври 2002 до 23 декември 2004 г. С него разговаряме часове след като Русия нахлу в Украйна. Какво следва от това, колко дълго ще продължи войната? Къде е България в тази ситуация?

- Очаквана ли бе войната на Путин срещу Украйна, генерал Събев?
- За мен лично беше очаквана, макар че до последния момент имаше надежда разумът да надделее, имайки предвид дипломатическите усилия на западните политически лидери. Но въпреки това и въпреки уверенията на Путин, че нямат никакви планове срещу Украйна, това се оказа абсолютна лъжа и то на най-високо държавно равнище. И се стигна до инвазията, до войната с Украйна. Защото това си е война, има нахлуване в Украйна от три посоки - от Беларус, от Източна Украйна и от Крим, макар че обявената операция от Путин беше само за Донбас - и това се оказа още една голяма лъжа.

- Какво според вас цели Путин с тази война - да ликвидира Украйна като държава, да вбие клин между страните от ЕС и НАТО?
- Според мен Путин очевидно иска да предотврати с всички възможни средства включването на Украйна и Грузия в НАТО, иска изтегляне на всички съюзни сили, които са разположени в момента в Прибалтика, Полша и Румъния и да получи писмени гаранции за своята сигурност. Недоумявам как една ядрена свръхдържава ще иска такива гаранции включително от страни с много ограничен икономически потенциал, каквито има в ЕС и НАТО. Така че това е основната му цел и може би да унижи западните лидери и институции с тази агресия и да покаже тяхната нерешителност да действат по-твърдо на международната арена.

- Тази нерешителност е очевидна, вече се правят сравнения с мюнхенското съглашение от 1938 година на западни лидери с Хитлер. Факт е, че Западът проспа превъоръжаването и модернизирането на руската армия, което се извършваше показно пред очите им. Толкова ли му имаха доверие на Путин?
- Те донякъде вярваха, че той е рационален международен играч. Виждаха достатъчно индикации, особено след инвазията в Грузия през 2008 г., че е склонен да използва по-решително военен инструмент във външната политика. Но западните демокрации, включително и ЕС и НАТО, са отбранителни съюзи. Те нямат агресивни намерения спрямо други страни, включително и Русия.

- Путин заплаши, че ако някоя страна окаже военна помощ на Украйна, ще последва отговор, който не е виждан в световната история. Може ли да се стигне до употребата на ядрено оръжие?
- Той предупреди страни, които биха се намесили в подкрепа на Украйна срещу Русия. Т. е. ако осъществят военен акт в подкрепа на Украйна, отговорът щял да бъде страшен. Това може да бъде удар с частична употреба на ядрено оръжие. Русия има една такава концепция, наречена “Ескалация чрез деескалация”. Ако почнат сериозно да губят на терен, с един предупреждаващ ядрен удар или ядрен взрив - може и на безопасно място - да предупредят, че ако продължават военните действия срещу Русия, ще се пристъпи към по-широко използване на ядрено оръжие. И по този начин вече ситуацията ще деескалира, ще спрат военните действия и ще се сключват споразумения, които ще бъдат в интерес на Русия. Ескалация за деескалация.

- Смята се, че една от целите на войната е да се осигури сухопътен коридор между Крим и Луганск и Донецк?
- Да, това беше един от сценариите, които аз предвидих през 2014 г. с анексията на Крим. За мен по-голямата цел би могло да бъде цялата Източна Украйна от левия бряг на река Днепър включително и Одеса. Остава да видим дали Путин си е поставил по-голяма или по-ограничена цел. Това ще стане очевидно през следващите дни, но той силно се нуждае от този сухопътен коридор, който да реши въпроса както с електроснабдяване, така и с водоснабдяването на Крим по суша.

- Реакцията на Запада - санкции, остро осъждаме, подкрепяме и т. н - очевидно не влияят на Путин. Какви санкции може да наложат, за да го засегнат?
-  Първите индикации показват, че ще има много по-тежки финансови санкции, замразяване на достъпа на Русия до западните финансови пазари, включително замразяване на всички руски авоари в западни банки, може би изключване на Русия от международната система SWIFT. Но аз очаквам и по-масирана помощ към Украйна - финансова и материална, военни снаряжения. Не изключвам и стичането на доброволци към Украйна - както от украинци, които живеят извън страната, така и от някои други държави. Очертава се силен и единен международен отпор на руската агресия. Очевидно Путин ще бъде заклеймен като агресор в различни международни институции. Така че според мен той погрешно оцени евентуалната международна реакция. Тази агресия реално сплоти страните от ЕС и НАТО. Очаквам и вътрешна реакция в Русия към този агресивен акт на Путин. Когато ковчезите започнат да пътуват обратно от Украйна към Русия, очаквам активизиране на руското общество, колкото и то да е потиснато от различни институции. Възможно е Европа да спре за определен период вноса на руски газ, което ще удари силно икономиката на Русия.

- Както направи президентът Рейгън с намаляването на цените на петрола...
- Точно така.

- Господин генерал, къде сме ние в цялата тази история или истерия, ако щете?
- Има индикации, че управляващият български политически елит започва да се събужда. Имам предвид изявлението на президента. Мисля, че сме заставени да реагираме по-адекватно в ситуацията. Не можем да кажем, че Русия е жертва, при положение че тя осъществява агресия. Считам, че България трябва да се присъедини безапелационно към единството, което се засилва в ЕС и НАТО и да стане съпричастна към мерките, които ще вземат тези два съюза със своя отбранителен и възпиращ потенциал. Според мен е време България да поиска развръщането на нейна територия на една съюзна батальонна бойна група, с което да се солидаризираме с мерките, които взема Алианса. Но също така да се засили въздушното и морското наблюдение. Ние сме гранична страна откъм Черно море и трябва да има засилен air policing над България. Ако не ни достигат силите, да поискаме усилване на въздушните контингенти, които да наблюдават не само въздушното, но и морското пространство, за да може България да реагира адекватно при изостряне на ситуацията в Черно море.

- Какво гласи член 4 от Северноатлантическия договор?
- Той предвижда всяка една страна член на НАТО, която се чувства застрашена, да има право да иска консултации в рамките на Алианса с всички останали страни, където да изложи своите опасения и заплахи за националната є сигурност и териториална цялост. И съответно Североатлантическият съвет да вземе решение по тези въпроси. Полша, Словакия, Прибалтийските страни и България са се позовали на този член и са поискали консултации и Североатлантическият съвет трябва да обсъди ситуацията и да вземе решение. Британският премиер Борис Джонсън поиска среща на държавните ръководители на страните от НАТО и е възможно тя да се състои още днес в Брюксел.

Нашият гост
През 1975 г. Съби Събев завършва Висшето военновъздушно училище в Долна Митрополия специалност “Щабни ВВС” и излиза като лейтенант и инженер по радиоелектроника. През 1982 г. завършва Военната академия в София. На 1 септември 1997 г. е назначен за началник на Оперативното управление на Гл. щаб на Военновъздушните сили, където отговаря за бойната готовност, оперативното планиране и подготовка на ВВС и участието в учения по партньорството за мир. През 1998 г. завършва курс за планиране на авиационни кампании в Париж, Франция. На 3 май 1999 г. е удостоен с висше военно звание генерал-майор.

TRUD_VERSION_AMP:2//
Публикувано от Тодор Токин

Този уебсайт използва "бисквитки"