Температурите рязко спаднаха през последните дни и някои хора им е трудно да се аклиматизират. Други веднага бяха „нападнати“ от различни настинки и проблеми с дишането.
Повече по темата, разказва д-р Димитър Манойлов от Клиниката по Пневмология и фтизиатрия на Военномедицинска академия (ВМА).
Роден е в град Плевен, завършва медицина в СУ „Свети Климент Охридски” през септември 2020 г.
По време на следването си в продължение на 6 месеца работи като болногледач в реанимацията на УМБАЛ „Св. Екатерина“. Половин година работи и в спешното отделение на УМБАЛ „Св. Анна“.
През месец април 2021 г. става част от екипа на Клиника по Пневмология и фтизиатрия на ВМА, но като доброволец. По това време звеното е една от COVID-зоните на лечебното заведение и в продължение на месец и половина д-р Димитър Манойлов се грижи за пациенти, заразени с коронавирусна инфекция.
Няколко месеца по-късно вече е специализант в клиниката, ръководена от доц. Милена Енчева. Разбира се прекрасно с екипа, който е сред най-иновативните в България.
Изборът му на специалност също е свързан с тази клиника. За него пулмологията е съвкупност от изключителната важност на физикалните методи, образните изследвания и микробиологията и признава, че се запалил по пулмологията покрай д-р Васил Шишков, който му е водил упражнения по време на следването.
„Промяната на времето най-често свързваме с емоционалния й аспект, но тя е и рисков фактор за обостряне на редица заболявания – повишаване на артериалното налягане при болните с артериална хипертония, психичните смущения, усилване на ставните болки и поява на отоци при някои ревматологични заболявания. Прогнозата за времето е от съществено значение и за хората с дихателни проблеми. Рязката смяна на времето и екстремалното време могат да провокират неприятни симптоми. Всяка метеорологична промяна може да предизвика по-силно или по-слабо изразени функционални промени не само в дишането, но и в целия организъм“, разказва д-р Манойлов.
От съществена важност за влиянието на времето са температурата на въздуха и неговата влажност. Горещият и сух въздух благоприятства възпалението на дихателните пътища. Такова време може да обостри заболявания като хронична обструктивна белодробна болест (ХОББ), астма или хроничен бронхит.
Влажният въздух предизвиква бронхоспазъм и допринася за влошаване на симптомите на астматиците. От друга страна, студеният въздух, който е най-често сух, също способства за обостряне на дихателните проблеми.
Най-честите причини за извънредно посещение в лекарския кабинет през есента са баналната настинка, острия бронхит, както и обострянето на хроничен бронхит, ХОББ или астма.
Баналната настинка е рядко срещана от пулмолога, тъй като част от хората лесно я разпознават и предпочитат да не търсят лекарска помощ, а други се обръщат към личния си лекар.
Причинява се от респираторни вируси и симптомите са отпадналост, хрема, болка в гърлото, кашлица, кихане и невисока температура. Лекува се с температуропонижаващи медикаменти и капки за отпушване на носа.
Задължително потърсете медицинска помощ при температура над 38,5C, ако температурата се появи отново след период на отзвучаване или усетите задух, силни болки в гърлото, лицето или главата, съветва лекарят.
Бронхитът е възпаление на бронхите – въздухоносните пътища, които свързват трахеята с най-малките дихателни пътища и алвеолите.
Острият бронхит е сред най-честите причини за търсене на лекарска помощ от личния лекар или пулмолога. Причинителите могат да са инфекциозни – вируси и бактерии, и неинфекциозни – прах, химически замърсители на въздуха, тютюнев дим.
Основният симптом е кашлицата, като при половината от пациентите е възможно отделяне и на храчки. Повишаването на температурата е нехарактерно. Диагнозата бронхит се поставя чрез изключване на фарингит, синузит, възпаление на сливиците или пневмония като причина за оплакванията. Симптомите продължават не по-дълго от 3 седмици.
Острият бронхит по правило не се лекува с антибиотици. При здрави индивиди той е самоограничаващо се заболяване, но мъчителна кашлица може да е причина да останем вкъщи.
Възможни са и обостряния на хроничен бронхит. Хроничният бронхит се дефинира като кашлица с гнойна експекторация за минимум три месеца две последователни години. Най-честата причина за хроничния бронхит е тютюнопушенето.
Обострянето на хроничния бронхит се характеризира със засилване кашлицата, увеличаване на обема на храчките, тяхната гноевидност и възможна поява на задух.
Лечението включва антибиотик, медикаменти, улесняващи отхрачването и инхалаторен бронходилататор.
Влошеното време благоприятства и обострянията на хроничната обструктивна белодробна болест (ХОББ) – персистиращо ограничение на въздушния поток в дихателните пътища, което се дължи на възпалителна реакция на белите дробове към вредни частици или газове.
Лечението му в стабилно състояние се състои в ежедневен прием на инхалаторен бронходилататор. Обострянията на ХОББ се характеризират със засилване или поява на задух, кашлица и храчки.
Лечението зависи от тежестта на обострянето и според преценка на специалист към терапията може да се добави бързо-действащ бронходилататор, кортикостероид и/или антибиотик. При тежките обостряния трябва да се оцени нуждата от прием в болница и кислородолечение.
Въпреки че астматичните пристъпи са най-характерни за пролетта, всяка промяна на времето може да предизвика респираторни симптоми. Астмата се характеризира с хронично възпаление на дихателните пътища, които обратимо се стесняват по време на пристъп и предизвикват кашлица, задух и „свирене“ на гърдите.
Лечението на астмата в стабилно състояние се състои от постоянен прием на инхалаторни кортикостероиди, които потискат възпалителната реакция в белия дроб и предотвратяват проявата на симптоми. Всеки астматик има назначен и медикамент за облекчаване на симптомите, който се прилага само при поява на такива, успоредно с поддържащата терапия.
При астматичен пристъп трябва да се потърси незабавна медицинска помощ. Преглед от пулмолог е необходим при рязко влошаване на симптомите, липса на подобрение след приложение на инхалатора за облекчение на симптомите или усещане за задух при минимални физически усилия.
На въпрос - Как да намалим неблагоприятното влияние на времето върху дихателните проблеми, д-р Манойлов отговаря:
„При студено време носенето на шал около носа и устата затопля въздуха преди да го вдишаме. Вдишвайте през носа и издишвайте през устата!
Замърсяването на въздуха е от съществено значение за появата на респираторните симптоми. Останете вкъщи, когато здравните власти издадат предупреждение за опасно мръсен въздух.
Ако сте болни от ХОББ или астма, не прекъсвайте поддържащата терапия. Това ще минимизира потенциалното отрицателно въздействие на промяната на времето върху здравето. Винаги дръжте под ръка медикаментите, предписани за облекчаване на симптомите и ги използвайте, когато усетите проблем.
Ваксинирайте се с противогрипна ваксина ежегодно! Това значително редуцира вероятността от остри инфекции на дихателната система.
Активният двигателен режим, спазването на балансирана диета и прекарването на време сред природата, когато метеорологичните условия позволяват това, укрепват физиологичните механизми на адаптация към промяна на времето“, съветва специалистът.