След разпадането на „договора на века“ с Австралия държавната компания Naval Group се оказа в тежко финансово положение
Франция отзова своите посланици от САЩ и Австралия за консултации на фона на отказа на последната от френския проект за подводниците и създаването на алианса AUKUS. Френският външен министър Жан-Ив Льо Дриан обяви отзоваването на посланиците. „Това се дължи на изключителната сериозност на заявленията, направени на 15 септември от Австралия и САЩ“, обясни министърът.
Той припомни, че става дума за отказа на Австралия от договора за доставката на френски подводници от океански клас и за сключване на ново партньорство със САЩ за изграждане на подводници с ядрена енергия.
Отзоваването на френските посланици от САЩ и Австралия се случва за първи път в историята.
В знак на символичен протест Франция отмени съвместно тържество със САЩ в чест на битката при Чесапийк. Точно преди 240 години ескадра от френски кораби под командването на адмирал де Грас край бреговете на Америка, в залива Чесапийк, се притече на помощ на САЩ, победи ескадрата на британския адмирал Грейвс. И ето сега Америка, заедно с Великобритания и Австралия, сформираха нов съюз, нанасяйки удар по френското военно корабостроене.
Руските и международните анализатори следят този скандал в две посоки – южно тихоокеанската и американската. Според мен обаче европейският аспект е далеч по-важен. Най-накрая за френските управляващи кръгове стана ясно, че военните съюзи с англосаксонците, които всеки момент могат да предадат своите съюзници, са ненадеждни и опасни.
След изтеглянето на САЩ от Афганистан, създаването на AUKUS и разпадането на „сделката за подводниците“, създаването на независим отбранителен комплекс изглежда се превръща в категоричен императив за Европа. Ръководителят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен в обръщението си към ЕС призова за среща на върха на ЕС по отбраната, като заяви, че Европа трябва да покаже волята си и да разгърне собствените си въоръжени сили.
Германия и Франция отдавна интегрират своите най-големи военни предприятия и се конкурират едновременно. В същото време САЩ са заинтересувани победата да отиде при потомците на тевтонците. Правомощията на държавите от „каролинговото ядро“ на Европа няма да се отклонят от тази линия. Очертават се контурите на четвърти европейски райх.
Локомотивът на военно-индустриалната френско-немска интеграция беше Европейската авиационна отбранителна и космическа компания (EADS), основана през юли 2000 г. чрез сливането на немската компания Daimler-Benz Aerospace AG, френската Aérospatiale-Matra и испанската CASA ( Construcciones Aeronáuticas SA). Тук французите са мажоритарен акционер.
През юли 2016 г. френската държавна компания Nexter Systems S.A. и немската компания Kraus-Maffei Wegmann GmbH & Co. KG (KMW) създадоха "брониран Airbus" - холдингова компания, която ще произвежда бронирани машини и артилерия. Холдингът беше наречен KNDS. През 2019 г. започнаха преговори за закупуване на дял от акционерния капитал на KNDS от гигантския немски отбранителен концерн Rheinmetall, което ще укрепи позициите на германците, ако покупката се случи. „Французите, които след края на Студената война не придават голямо значение на тежките танкове, лесно дадоха на немците първенството в тази индустрия“, казва известният геополитик Аймерик Шопрад.
През юни 2019 г. на Парижкото авиошоу френската компания Dassault Aviation и Airbus представиха съвместен проект на изтребител SCAF от ново поколение (Airborne Combat System of the Future), заместващ френския Rafale и немския Eurofighter. Испания се присъедини към този проект.
Френските индустриалци се опитаха да запазят контрола върху SCAF на всяка цена. Dassauit Aviation, единственият европейски производител, способен да създава конкурентни световни бойни самолети, не искаше да споделя своите технологии с немците. И само смъртта в самолетна катастрофа при странни обстоятелства на ръководителя на компанията Оливие Дасо премахна това препятствие.
Аймерик Шопрад категорично се противопоставя на трансфера на френски технологии в Германия, като посочи, че съюзът на френския и немския военно-промишлен комплекс е неестествен поради несъвместимостта на геополитическите стратегии на двете страни. „Германия е дълбоко ангажирана с НАТО. Нейната армия е част от трансатлантическия блок, ръководен от Вашингтон и е готова да участва в интензивна война срещу Русия“, пише той във вестник L'Opinion.
Положението на французите във военното корабостроене беше още по-твърдо. От началото на века в европейските среди се разпространява идеята за създаване на единна морска корабостроителница. Проектът за сливане на един от най-големите немски индустриални концерни Thyssen-Krupp и френската корабостроителна компания Naval Group е многократно обсъждан от Никола Саркози и Ангела Меркел. Въпреки това немците не бяха поканени да се присъединят към съвместния френско-италиански военноморски холдинг, създаден от Naval Group и италианската Fincantieri.
След разпадането на „договора на века“ с Австралия държавната компания Naval Group се оказа в тежко финансово положение. Това принуждава френските власти да търсят друга точка на финансова подкрепа.
Naval Group изпитваше финансови затруднения още преди „сделката с подводниците“ да бъде отменена. Така строителството на втория френски самолетоносач беше отменено поради високата му цена (($3,3 млрд.). Сега френското правителство търси начини да компенсира финансовите щети, причинени от разпадането на „договора на века“ с австралийците. Министърът на отбраната Флорънс Парли не изключи възможността, Франция да иска компенсация от Австралия, но последната едва ли ще се съгласи на това. Австралийските медии се подиграват на бившите си партньори: „Французите смятаха, че сделката за подводници е твърде голяма, за да се провали. Е, сгрешиха".
Австралийският договор представлява 10 % от оборота на Naval Group. „Този отказ е тежък удар, но не поставя под съмнение бъдещето на компанията“, каза източник от Naval Group за австралийското издание LN24. Този оптимизъм е престорен. Финансирането за строителството на надводни и подводни кораби в Naval Group идва от държавния джоб, а сега този джоб е празен.
„Разпадането на сделката за подводници, инициирано от американците, е значителен тласък за френската отбранителна индустрия да се интегрира с немския военно-промишлен комплекс, което е изключително важно, при условията на младши партньор“, казва Алеся Милорадович, научен сътрудник в Парижката академия по геополитика.
Разтревожена е и Германия от неочакваната стъпка на австралийците. „Когато французите спечелиха договор за изграждане на подводници за Австралия в ожесточена конкуренция, немският Тисен-Круп не получи нищо и беше разочарован“, пише Die Welt. По това време немският Atlas Elekronik успя да се „впие“ в австралийския договор, който трябваше да доставя носовите сонари като подизпълнител. Договорът се срина и немците също претърпяха сериозни щети. „След като наруши австралийския договор, Америка умишлено обърна френската отбранителна индустрия в посока Германия“, казва Аймерик Шопрад.
„Правителството на Макрон се провали по всички възможни начини, - добавя той. - Още по-илюзорни и опасни са сметките на Елисейския дворец за успешно френско-немско сътрудничество в отбранителната сфера. Франция трябва да изгради независима и многополюсна отбранителна политика, основана на сътрудничество предимно със страните от БРИКС".
Макрон обаче има различна стратегия. Може да се очаква, че преговорите за сливането на Naval Group с Thyssen Krupp скоро ще приключат с пълното предаване на позициите от френската страна. И тогава Четвъртият райх ще бъде твърдо съсредоточен върху следващия „Drang nach Osten“, който се изисква от „майсторите на играта“ задокеан.
(Превод за "Труд" - Павел Павлов)