“Страдивариус” ,“Гуарнери”, „Джофредо Каппа” и “Гофрилер”, купени по времето на Людмила Живкова, над 30 г. са в едни и същи музиканти
Министерството на културата плаща застраховките
Докторът на музикознанието и музикалното изкуство Христо Христов предлага ценни музикални инструменти, купени по времето на Людмила Живкова да бъдат предоставени след конкурс на млади музиканти с активна концертна дейност. Според експерти тръжната цена на инструментите е над 30 млн. долара.
Става въпрос цигулка „Страдивариус” от 1716 г, на която свири Минчо Минчев, за цигулката „Гуарнери” от 1733 г. на Стойка Миланова, за цигулка Джофредо Каппа” от 1691 г. на Евгения-Мария Попова и виолончело „Гофрилер” от 1785 г. на Венцислав Николов. Музикантите ги получили от държавата в далечната 1981 г. Те са били собственост на Комитета по култура, който ги прехвърля на Националния дарителски фонд „13 века България”. До 2006 г. те са във фонда. По времето, когато Тошо Пейков е негов шеф се налага инструментите да бъдат дарени на Министерството на културата, тъй като „13 века България” не може да плаща застраховките им. Стойността на цялото дарение е 11 милиона лева. От 2006 г. досега всяка година Министерството на културата обявява обществена поръчка за застраховане на тези инструменти. Стойността й е между 20 000 лв. и 26 000 лв.
На 25 април депутатката Донка Симеонова е внесла въпроси към министъра на културата Боил Банов за инструментите. Тя пита дали са собственост на министерството и как то следи за състоянието им. „Труд” зададе сходни въпроси, но до редакционното приключване на броя, отговори не бяха получени.
Наш репортер се свърза с проф. Венцислав Николов, който каза, че виолончелото му е предоставено с договор, който гласи, че инструментът е държавна собственост, но му се предоставя да свири на него.
На въпросът дали музикантът е склонен да предостави своето виолончело на млади музиканти в случай, че държавата обяви конкурс, проф. Николов беше категоричен, че „младите музиканти имат достатъчно инструменти, на които да свирят преди да използват подобни ценни инструменти”.
„Въпросът дали бих предоставил своето чело звучи по-същия начин и ще получи същия отговор, ако ме попитат дали бих предоставил на някого съпругата си. Ако аз дам челото си на което и да е способно момче или момиче, звукът, който ще се чуе няма да е същият като този, който излиза щом аз свиря”, коментира виолончелистът.
Последният концерт на проф. Николов се е състоял преди 5 дни в Сити Марк Арт Център. Пред музиканта предстоят още 4 концерта през май месец, а през юли той ще свири в Австрия и Германия.
Докторът на музикознанието Христо Христов коментира, че практиката на фондациите „Чи-Мей” и „Нипон”, както и на няколко големи банки е да купува на търгове скъпи музикални инструменти и да ги предоставя на добри музиканти. Договорите с тях обаче са за 2-3 г., след което следва ротация.
Експертно
Страдивариус купуват банки
Потърсихме шефа на дружеството на лютиерите Пламен Милчев и го попитахме кой купува ценни музикални инструменти на търговете.
„Страдивариус” купуват предимно банки. На един от последните търгове бе пратена фантастичната сума от 16 млн.долара.
Златният период на „Гуарнери” е след 38-ма година. Най-популярни са тези след 42-ра, цигулката на Паганини до 44-та.
Гофрилер е ценен автор, неговите виолончела са по-котирани за сметка на цигулките. Като цяло, като лютиер, това, което е запазено е далеч от пазарите на „Страдивариус” и „Гуарнери”.
„Капа” е едно от имената, които правят впечатление по търговете, но цената на тяхна цигулка не надхвърля 1 млн. долара.
Павел Писарев:
Политбюро на БКП взе решение да ги купи
По темата потърсихме Павел Писарев, който по онова време е заместник и първи заместник на Комитета за култура, дясната ръка на Людмила Живкова. Ето какво си спомня той:
Доколкото знам, парите бяха държавни, купуваха се инструменти само на големи артисти. Те им бяха предлагани от самите музикални къщи, които разполагаха с тези стари цигулки. Инструментите бяха много скъпи – сигурно около 200-300 хиляди долара всеки от тях. А музикантите наистина бяха само световноизвестни имена, свиреха по цял свят в най-големите зали и прославяха България. Нашите бяха изключителни и самите те - реклама за прекрасните инструменти. Целият свят беше в краката им. Всеки инструмент имаше индивидуална цена. Мисля, че музикалната къща, която предлагаше тези италиански инструменти, беше във Виена. Но наистина не помня дали те са държавна собственост. Според мен може би бяха дарени на музикантите. Освен цигулки за Минчо Минчев и Стойка Миланова, бе закупено и специално пиано на един наш творец с еврейско потекло в Париж – мисля, че бе за великия пианист Алексис Вайсенберг, и то беше много скъпо.
Цигуларят Васко Василев, специално за „Труд”:
Инструментите трябва да се дадат на талантливи деца
- Смятам идеята за много добра. Това е практиката и в Англия, а и аз я намирам за напълно справедлива. Тези инструменти трябва да помагат на талантливи деца за известно време. В крайна сметка, те са инвестиция в културата на една държава.
- Сред аргументите на музиковеда е този, че инструментите не могат да бъдат съхранявани и поддържани както трябва от сегашните им притежатели: Минчо Минчев, Евгения- Мария Попова, Венцислав Николов и Стойка Миланова. Какво мислите по тази въпрос? Как се съхранява такъв инструмент и скъпо ли струва това?
- Поддръжката на един такъв инструмент не е толкова голям разход, важно е как се работи с него и не се налагат големи разходи за това. След като имаш толкова добър инструмент за 4 или 5 години, се предполага, че след това можеш да започнеш работа някъде, така че сам да си осигуриш това. Все пак талантливи инструменталисти има във всяко поколение и те трябва да бъдат подпомагани.
- Кажете няколко думи за Вашето любимо Амати.
- Моята Амати е много добра и вярна - щастлив съм, че е личен инструмент, защото това ми дава независимост.