От 1 януари 2018 година България ще е домакин на едно от най-мащабните събития в най-новата си история - страната ни поема председателството на Съвета на Европейския съюз за половин година. Достатъчно подготвени ли сме за тази отговорност? Какви са българските приоритети дни преди срещите на високо равнище? Как ще се отрази форумът на вътрешния живот у нас? Отговори на всички тези въпроси дава ръководителят на представителството на Европейската комисия в България Огнян Златев.
- Г-н Златев, нека първо уточним за нашите читатели какви са мащабите на домакинството на България по време на председателството на съвета на Европейския съюз. Колко гости очакваме, какви срещи по програма вече са известни?
- В България се очаква да пристигнат над 20 хиляди гости. Ще се проведат 12 неформални съвета по различни политики, 25 събития на високо равнище и над 200 на политическо ниво. Домакинстваме и 6 събития в парламентарно измерение. По време на европредседателството – през май 2018 година, ще има и среща на високо равнище, заедно с лидерите на страните от Западните Балкани. Без да изпадаме в математически подробности е ясно, че това е едно от най-мащабните събития, които ни предстоят през съвременната история на България. През 1989 година в София се проведе голяма екологична среща, която беше организирана в рамките на икономическата комисия на ООН и там имаше хора буквално от всички страни, които са представени в ООН, но по време на председателството равнището на представителите ще е още по-високо.
- Готова ли е България за това огромно организационно предизвикателство?
- България е готова за европредседателството. Ние редовно провеждаме срещи и сме в постоянен контакт с Министерството за българското председателство на Съвета на Европейския съюз, с госпожа Лиляна Павлова и екипа й. От организационна гледна точка нямам никакви съмнения, че страната ще се справи. Виждам как хората работят и са достатъчно мотивирани. Всички говорим на един език и това ми дава увереност, че ще имаме изключително успешно домакинство.
- Какви са приоритетите на България, които ще поставим на масата пред нашите европейски партньори?
- Няма голямо разграничение между приоритети на България и тези на Европейския съюз. Ролята на държавата ни е да бъде добросъвестен посредник между интересите на различните страни членки. Нека не забравяме, че по време на председателството ще се случват много важни неща и там всичките 28 държави ще имат 28 различни мнения. В този смисъл България трябва да успее да модерира тази дискусия между страните членки на ЕС, за да се постигне единно становище. Основната дискусия по време на европредседателството ще бъде какво ще се случи след излизането на Великобритания, знаете това ще стане през 2019 година. Втора важна дискусия, която ще се проведе, е каква ще е финансовата рамка на европейския бюджет след 2020 г. Ние сме изправени пред различна ситуация, защото една от основните страни донори в евробюджета ще излезе от съюза и трябва да решим как в следващия програмен период да успеем да балансираме тази липса. До момента има две позиции за липсващата вноска – едната е, че всички страни трябва да плащат по-голяма вноска, другата – че всички, включително и България, трябва да получават по-малко. Освен с миграционната криза на Стария континент, ЕС се сблъсква и с нови предизвикателства. Така, че ролята на страната ни ще е да намери подход как да убедим страните, които са нетни донори на евробюджета да плащат повече, а тези, които получават повече – евентуално да взимат по-малко. Всяка една страна-членка трябва да е убедена, че това, което се приеме като финансова рамка на ЕС, отговаря и на собствения й интерес. Затова трябва да мислим за общия интерес – няма само български или само европейски. Темата за европейската перспектива на Западните Балкани е издигната на преден план и по време на председателството България ще е първата страна от следващите два домакина след нея, която ще има възможност да поведе този дебат на европейско равнище. Освен това темата за миграцията и сигурността на ЕС ще продължи да съществува и да бъде все по-актуална. В момента говорим за нови възможности, които съществуват чрез Европейския фонд за отбрана например, а за това ще са нужни и допълнителни финансови ресурси, които трябва да дойдат отнякъде. И пак казвам - България има всички условия, подготвени кадри и лидери, които да положат основата за ползотворните дискусии в различните сектори и сфери, за да успеем да постигнем съгласие на общо европейско ниво. Европредседателството е исторически шанс за нас.
- Притеснявате ли се от политически конфронтации по време на домакинството, още повече, че и без височайши гости от Брюксел управляващи и опозиция ежедневно влизат в конфликти на различни нива?
- Политиците в България са достатъчно отговорни и съм убеден, че ще имаме успешно председателство. Ако такова важно нещо, каквото е да бъдеш на кормилото на ЕС в рамките на 6 месеца, не го оценим като страхотна възможност, а се занимаваме с някакви вътрешни дрязги и разправии, това означава, че не сме узрели да водим, а само да следваме.
- Какви са ползите от това кормило не само за имиджа на страната, но и за обикновените българи?
- Аз бих потърсил ползите в по-опосредствен аспект. Очаквам интересът към страната ни да се повиши – не само медийният, а и този на бизнеса, на туристите в глобален мащаб. Това е шанс да привлечен вниманието към държавата ни. Говорим за индиректни ползи от председателството. Виждам обаче как някои хора търсят краткосрочни такива.
- Какво имате предвид?
- Не трябва да гледаме дребния и личен интерес. Минавам, например, през щанд за сувенири на летището в София и виждам как цената на определени артикули се повишава с дни. Не може бутилка българска ракия да се продава за 40 евро, това ни прави лоша реклама. Европредседателството ще накара хиляди хора да опознаят страната ни от много аспекти и освен гостоприемство, ние трябва да покажем и европейско мислене.
- Това ли е най-голямото ви притеснение – гостите от чужбина да се сблъскат с онзи тарикатлък, който е присъщ у нас от векове?
- Честно казано най-голямото ми притеснение е да не се падне изключително тежка зима, защото ще е предизвикателство да осигурим комфорт в такава ситуация.
- Как ще коментирате информациите в медиите за евентуално посещение на руския президент Владимир Путин по време на домакинството? Може ли подобна визита да създаде допълнително напрежение по оста Брюксел – Москва?
- Смятам, че никой няма полза от подобно напрежение. В крайна сметка външната политика на България е част от тази на ЕС, но Москва също е важен партньор на страната ни не само в исторически план. Така че тук пак стигаме до въпроса за баланса, който трябва да търсим и следваме.
- Как стои въпросът за присъединяването на България към еврозоната и ще бъде ли разискван той след 1 януари догодина в София?
- Еврозоната е въпрос на изпълнение на определени критерии от всяка една страна, която е кандидат. Знаете, че българското правителството води активна комуникация с Европейската централна банка, с министрите на финансите от останалите страни членки на еврозоната. От една страна, има ясна политическа воля пътят ни да бъде извървян, от друга - Европейската комисия също е изказала мнението, че перспективата България да се присъедини към еврозоната е съвсем реалистична. Въпрос на готовност и проактивност. Банковите среди са изключително консервативни, но страната е поела ангажимента да се присъедини в подходящ момент. Няма краен срок за това, а кога точно ще се случи, само времето ще покаже.
- Страните от Западните Балкани гледат с надежда към България и това председателство. Достатъчно ли са усилията, които полагаме, за да им помогнем по пътя към интеграцията в ЕС?
- Знаете, че процесът на присъединяване в ЕС е много дълъг, преговорите са изключително сложни и зависят от реформите, които всяка една страна трябва да изпълни. Не може да кажем, че шестте страни в нашия регион са на едно и също равнище. За нас е важно да поддържаме тезата, че Западните Балкани трябва да са част от голямото европейско семейство и да окуражаваме съседите по този път. Ние можем да очертаем различни елементи, които биха ги приближили до ЕС, например реализиране на съвместни проекти в инфраструктурата като коридор №8, както и поетапното намаляване на роуминга и възможността за безплатен безжичен интернет на обществени места. Това са конкретни стъпки, които демонстрират, че Европа гледа към интеграцията на страните от Западните Балкани и посоката, в която правителството работи. След нас председателството ще приеме Австрия, а после Румъния. И двете държави също разбират значимостта на това да се развива нашият регион.
- Последен въпрос, който е малко по-практичен. Какво можем да кажем на столичани и гостите на града от гледна точка на предвижване в София през тези шест месеца. Да избягват района на НДК ли?
- Неизбежно е трафикът, особено в централната част на града, да бъде по-натоварен, но в края на краищата липсата на комфорт на столичани е в името на нещо много по-голямо. Това е поставянето на София и България на картата на Европа. Сигурен съм, че ще бъдат взети всички мерки, така че от една страна сигурността на делегациите да бъде осигурена, а от друга - вътрешният живот в столицата да продължи своя нормален ритъм. А и не мисля, че ще има проблеми с трафика през цялото време на председателството – по-скоро само по време на неформалните съвети, събиращи различни формати на министри от държавите членки. Предвижда се те да са 12 и всеки ще продължи не повече от един ден.
Нашият гост
Огнян Златев е ръководител на Представителството на ЕК в България от 1 май 2013 г. Започва да работи в комисията през 2011 г. в Брюксел като началник на отдел “Комуникации” в Генералната дирекция по трудова заетост, социално включване и социални въпроси. Има значителен опит в сферата на комуникациите, развитието на медиите и управлението на неправителствени организации. Бил член на УС на БНТ. През 1998 г. основава и управлява неправителствената организация Център за развитие на медиите в България, която успешно се развива през годините и създава контакти не само с българските журналисти в страната, но и участва на регионално равнище в различни мрежи, които са се създали на Балканите.
Като експерт е работил за ЮНЕСКО, Световната банка и ОССЕ по теми като саморегулация в медиите, свобода на печата в страни от Западните Балкани, Централна Азия, Кавказкия регион, Близкия Изток.