Френското политическо издание Economie Matin описа Прокопиев като символ за „хищничество“, подриващо устоите на демокрацията
Иво Прокопиев е стара дружка и основен партньор у нас на „репортерите“, когото в продължение на години лично бранеха
С тазгодишната си класация от „Репортери без граници“ всъщност само доказаха, че играят ролята на маша
Не са прави европейските медии. Олигархът и медиен монополист Иво Прокопиев се оказва „сляпо петно“ не само за медийния пейзаж в България, както го охарактеризира още миналата година авторитетното брюкселско издание „Ню Юръп“, а и за международната организация „Репортери без граници“, пробваща да окупира от години класирането на свободата на журналистите и словото в световен и в роден мащаб.
Доказа го публикуваното поредно издание на ежегодния индекс на базираната в Париж организация, направен за периода от началото на 2021 г. до началото на настоящата 2022 г.
В класацията, в частта за страната ни, „репортерите“ посочват, че „Молдова и България изпъкват тази година благодарение на смяната на правителствата в тях и надеждата, че те допринасят за подобряване на положението на журналистите, макар олигарси все още да притежават или контролират медии“.
Кои са въпросните олигарси обаче не се посочва. А в случая с България той е един конкретен и името му е пределно ясно вече не само у нас, а и в Европа. За Франция, където е седалището на „Репортери без граници“ - да не говорим.
Само преди няколко дни местното политическо издание Economie Matinо писа Иво Прокопиев като олигарх с медийна империя и връзки с политически партии. А също и като символ за „хищничество“, подриващо устоите на демокрацията.
Преди това пък същият този липсващ в доклада на „Репортери без граници“ бос, дърпащ задкулисно конците на властта у нас, бе окачествен отново от EconomieMatinкато „знаков олигарх на прехода, „създаден по съветски модел“, „притежаващ над 25 издания“ и „използващ медийното си влияние, за да скрие част от предполагаемите си злоупотреби“.
От също френското издание Entreprendreго посочиха като „типичен пример за свързаност между бизнеса, политиката и медиите“.
А от Европейската обсерватория за престъпления - като „олицетворение на безнаказаното придобиване на обществени блага“.
Едва ли някой има илюзии, че от „Репортери без граници“ не знаят това. И въпреки това за организацията този толкова знаков олигарх и медиен монополист остава „сляпо петно“. Защо ли? Отговорът е прозаичен.
Иво Прокопиев е стара дружка и основен партньор у нас на „репортерите“, когото в продължение на години лично бранеха. Поименно. И по кръгли маси, и в класациите си.
И в полза на когото превърнаха организацията в бухалка срещу враговете му. В частност - срещу депутата от опозиционната ДПС Делян Пеевски, превърнал се в мишена №1 на Прокопиев заради настойчивостта, с която изкарваше и продължава да изкарва наяве престъпленията и схемите му за източване на обществените ресурси. А страната ни - в заложник на класация, правена въз основа на твърденията на шепа хора, все свързани с медийната империя на Прокопиев -кръга „Капитал“ и присъдружните u НПО-та.
С тазгодишната си класация от „Репортери без граници“ всъщност само доказаха, че играят ролята на маша.
Защото Пеевски продаде медиите си още в началото на 2021 г., но както само преди няколко седмици друга международна организация, мереща свободата на медиите и словото - „Амнестиинтернешънъл“ подчерта, ситуацията в сектора е продължила да се влошава и през миналата година. Съвсем логичен извод предвид факта, че не Пеевски е причина за проблемите в сектора, а именно Иво Прокопиев, наложил монопол над медиите чрез издания, контролирани пряко от него. А там, където официално не се води собственик - чрез журналисти, близки или направо произлизащи от кръга „Капитал“.
На този фон, да посочат поименно кого точно имат предвид с изречението за олигарсите, държащи медии в България, би било самопризнание от страна на „Репортери без граници“. Разобличаващо ги в манипулация.
И хората, имащи последната дума за класацията на страните много добре знаят това. Затова предпочитат да си мълчат и да не посочват истинския медиен монополист у нас. А в същото време да обясняват внезапния ни и изненадващ на фона на доклада на „Амнести“ скок на България напред в индекса с идването на власт на кабинета „Петков“. Нищо, че правителството на „промяната“ се закле в края на 2021 г., а за месеците оттогава досега доказа ясно, че дневният му ред се диктува не от интересите на обществото, а от тези на Прокопиев. Опитът им да налеят стотици милиони от европарите за възстановяване на държавата в банковите му сметки го доказа достатъчно ясно.
Но да се върнем на скока от 112-та позиция в индекса за 2021 г. на обявената днес 91-ва. Обяснението за него също е прозаично и не - не се крие в официалното обяснение от страна на организацията, а във факта, че тихомълком „Репортери без граници“ са сменили методологията си.
И този път класацията е била правена въз основа на пет критерия, повечето от които базиращи се изцяло на факти, а не както досега - само на интервюта с ограничен кръг хора. Ако се питате колко ограничен е бил този кръг, можете да потърсите в Гугъл интервюто на президента на организацията Пиер Аски. През 2020 г. Аски призна, че анкетите, въз основа на които се класират различните страни по света, не търсят представителност. И се основават на допитване за себеусещането за свободата на словото до около 10 души в държава - журналисти и медийни експерти. Нужно ли е да казваме от кой кръг бяха досега въпросните 10 души? Едва ли ще има изненадани от отговора - все приближени на кръга „Капитал“ на Прокопиев. Въпросът е ще кажат ли сега от „Репортери без граници“ защо смениха методологията си. На другия ключов въпрос - коя методология е била по-обективна и сами можем да си отговорим.