По време на Седмицата на срещи на високо равнище на ООН, която обикновено се пада през последната седмица на септември, се проведе форум, наречен „Среща на върха за бъдещето“. Русия подкрепи идеята на генералния секретар Гутериш да бъде свикан, тъй като кризата на Световната организация се задълбочава и трябва да се предприеме нещо по въпроса. Руските дипломати честно се включиха в подготовката на тази среща, въпреки че не си правехме особени илюзии. Още повече че в историята на ООН е имало много амбициозни събития, които са завършвали с гръмки декларации, които скоро са били забравени.
Да си припомним Срещата на върха на хилядолетието през 2000 г., на която беше поставена задачата „ народите да бъдат освободени от бича на войната“. След малко повече от две години Съединените щати, водени от „коалиция на желаещите“, под нелеп предлог и без мандата на Съвета за сигурност на ООН нахлуха в Ирак, страна, която и до ден днешен все още се съвзема от опустошителните последици на тази авантюра.
На „Световната среща на върха“ на ООН през 2005 г. беше обявен ангажимент за установяване на справедлив мир в съответствие с принципите и целите на Устава на ООН. Този „свещен ангажимент“ по никой начин не попречи на Вашингтон и неговите съюзници да насъскат тогавашния ръководител на Грузия Михаил Саакашвили да отприщи въоръжена агресия срещу народа на Южна Осетия и руските миротворци през 2008 г. А три години по-късно НАТО организира военна интервенция в Либия, като унищожи нейната държавност и подкопа стабилността на съседните държави и на региона на Близкия изток като цяло.
През 2015 г. на срещата на върха на ООН за устойчиво развитие бяха приети амбициозни планове за борба с бедността и неравенството. На практика те се оказаха празни обещания на фона на нежеланието на западните държави да се откажат от неоколониалните практики за изсмукване на световното богатство в своя полза.
Също като К. Анан и Бан Ки-мун на времето, А. Гутериш представи своята инициатива под лозунга за „рестартиране“ на глобалното сътрудничество. Това е красив лозунг, кой би могъл да възрази? Но за какво глобално сътрудничество можем да говорим, когато Западът е потъпкал всички онези „неприкосновени ценности“ на глобализацията, за които толкова години ни говорят от всички трибуни, убеждавайки ни, че те ще осигурят равен достъп на всички до благата на съвременната цивилизация. Къде е неприкосновеността на собствеността, презумпцията за невинност, свободата на словото, достъпът до информация, лоялната конкуренция на пазарите при ясни и стабилни правила?
Нима сега е времето да говорим за глобално сътрудничество в момент, в който западните държави са започнали истинска война на санкции срещу половината, ако не и срещу по-голямата част от държавите по света, а доларът, който ни беше рекламиран като богатство и благо на цялото човечество, е превърнат в оръжие срещу неугодни държави?
Все още не е късно да се вдъхне нов живот на ООН. Но това може да стане не чрез срещи на върха и декларации, откъснати от реалността, а чрез възстановяване на доверието въз основа на принципа на Устава за суверенното равенство на всички държави. Засега това не се случва. Доверието е подкопано, в това число и от действията на Запада, като например създаването на тесни формати под негов контрол за решаване на сериозни и дори съдбоносни въпроси, заобикаляйки ООН.
Сред тях са управлението на интернет и определянето на правната рамка за използването на технологиите за изкуствен интелект. Същевременно тези проблеми засягат бъдещето на цялото човечество. Ето защо те трябва да се решават на универсална основа, без дискриминация и без търсене на едностранни предимства.
Това означава преговорите да се водят по справедлив начин, с участието на всички членове на ООН, а не както беше подготвен Пактът за бъдещето - без нито един пленарен кръг от преговори, в който да участват всички държави. Вместо това работата се извършваше под контрола на западните манипулатори. В резултат на това Пактът, още преди да се роди, вече се беше присъединил към пантеона на красиво формулираните декларации на английски език. Такава, макар и за съжаление, е съдбата на „продуктите“ на подобни световни срещи на върха.
Не е по-добро положението и по отношение на изпълнението на резолюциите на Съвета за сигурност, които съгласно Устава на ООН са задължителни. Всички сме свидетели на саботирането на решенията относно уреждането на Косово и Дейтънското споразумение за Босна и Херцеговина. Най-фрапиращият пример е „провалянето“ на консенсусните резолюции за създаването на независима палестинска държава, която да съжителства в мир и сигурност с Израел в продължение на почти 80 години.
Няма и не може да има оправдание за терористичните актове от 7 октомври 2023 г., чиито жертви са израелци. Въпреки това всички, които все още изпитват състрадание, са възмутени, че тази трагедия се използва за масово колективно наказание на палестинците, което се превърна в безпрецедентна хуманитарна катастрофа. Нечовешкото нападение срещу Ливан чрез превръщането на цивилни технологии в смъртоносни оръжия е още един ярък пример за прилагането на терористични методи като средство за постигане на политически цели.
Безпрецедентното ниво на високомерие и агресивност на западната политика спрямо Русия не само обезсилва самата идея за „глобално сътрудничество“, лансирана от генералния секретар на ООН, но и все повече блокира функционирането на цялата система за глобално управление, включително на Съвета за сигурност. Това не е наш избор и не ние трябва да понасяме резултатите от този опасен курс. Ако обаче Западът не спре, негативните последствия ще бъдат усетени от всички.
За световното мнозинство е очевидно, че конфронтацията и хегемонизмът няма да решат нито един глобален проблем. Те само изкуствено спъват обективния процес на формиране на многополюсен световен ред, който ще се основава на равноправието на големите и малките нации, на зачитането на ценността на човешката личност, на равните права на мъжете и жените и на правото на народите сами да определят съдбата си. Всичко това е записано и в Устава на ООН. Също както и принципът за ненамеса във вътрешните работи на суверенните държави, чието потвърждаване, за срам на членовете на Световната организация, беше блокирано от Съединените щати и техните сателити на самата „среща на върха на бъдещето“, когато беше приет съответният Пакт.
Русия излезе с инициатива за формиране на широкообхватна архитектура на равноправна и неделима сигурност в Евразия. Тя е отворена за всички държави и организации на нашия общ континент, които са готови да работят заедно за намиране на общоприемливи решения, използвайки взаимосвързаността и естествените конкурентни предимства на общото евразийско пространство. Тази тема ще бъде предмет на международна конференция в Минск, която ще се проведе от 31 октомври до 1 ноември 2024 г.
Формирането на пространство на равнопоставена и неделима сигурност в Евразия е належащо с оглед на мащабните процеси, които се разгръщат в макрорегиона. Става дума не само за това, че влошаването на военно-политическата ситуация, предизвикано от курса на „колективния Запад“ към накърняване на суверенното развитие на водещите сили на континента, само по себе си не може да бъде приемливо за отговорните евразийски държави. Работата е там, че увеличаващите се рискове от прерастване на огнищата на напрежение в мащабен конфликт поставят под въпрос по-нататъшното прогресивно развитие на цяла Евразия, където до голяма степен е осигурен ръстът на световната икономика. Разрешаването на въпросите на сигурността е задължително условие за по-нататъшното динамично развитие на страните от континента и за разгръщането на потенциала на многостранните проекти с тяхно участие.
Инициативата ни се основава на разбирането за необходимостта държавите и многостранните структури от евразийския регион да поемат отговорност за гарантиране на собствената си сигурност в съответствие с принципа „евразийски проблеми - евразийски решения“. Така стратегическите цели на предложената от нас архитектура са уреждане на съществуващите противоречия на континента от самите евразийски държави, предотвратяване на бъдещи конфликти и елиминиране на дестабилизиращото военно присъствие на извънрегионални играчи от евразийския регион.
Ние не се „ затваряме“ и не изключваме европейските държави от диалога, при условие че те са наистина заинтересовани и не участват в разрушителни действия срещу други държави в Евразия - континент, простиращ се от Лисабон до Владивосток и от Москва до Рияд, Ню Делхи, Пекин и Джакарта.
През май 2025 г. се навършват 80 години от победата във Втората световна война. Жертви на геноцида на Третия райх станаха десетки милиони хора, включително 27 милиона представители от всички народи на Съветския съюз. Тези престъпления нямат давност, както няма и морално оправдание за онези, които днес се опитват да оневиняват нацистките палачи, колаборационисти и техните днешни последователи, независимо дали в Украйна, балтийските държави, Канада или другаде.
Днес, както и в годините на Втората световна война, международната общност отново е изправена пред най-сериозните предизвикателства, които изискват обединени усилия, а не конфронтация и жажда за глобално господство. Русия винаги ще застава на страната на колективната работа, на страната на истината и закона, на мира и сътрудничеството в интерес на възраждането на идеалите, заложени от бащите-основатели на Организацията на обединените нации. Това е целта на работата на Групата на приятелите в защита на Устава на ООН, създадена по инициатива на Венецуела. Нейните цели и принципи остават напълно актуални. Главното е, че всички, без изключение, трябва да се ръководят от тези принципи, но не селективно, избирайки само няколко от „менюто“, а в тяхната цялост и взаимовръзка, включвайки принципа на суверенното равенство на държавите. Тогава, работейки в полза на формирането на справедлив баланс на законните национални интереси на всички държави, ще можем да осъществим целта на Устава на ООН: „Да бъде център за съгласуване на действията на нациите“.
* Статия в руското списание “Русия в глобалната политика”
(Със съкращения)