Вече лъсна как доминиращата симбиоза между либерали, зелени и социалисти чрез подмолни политики определят живота на стотици милиони и бизнеси за трилиони
Атаките за отсъствието на медийната свобода у нас са тотални кьорфишеци
Семейството като основно ядро на обществото ще бъде законово натикано в ъгъла
С Резолюцията на ЕП срещу България произведохме световна новина - че имаме проблем с корупцията и медийната свобода. Светът вероятно е тотално потресен. Освен че акцията издаде грозен национален нихилизъм на някои родни депутати - милионери от заплати си в ЕС - тя е обидна и недипломатична към страна ни. По същество е груба и недодялана намеса във вътрешнополитическия ни живот - и като звучене, и като съдържание. Неуважителна е.
С морализаторски тон и назидание се коментира дейността на българския парламент - подсказват се кои закони да се променят, изборното законодателство кога и как да се ремонтира и прочие. Бърка се с нагла самоувереност и в работата на независимия български съд. С една дума: „яко шокане на ряпата“ от хора, чиято легитимност да се месят в живота на граждани на други нации е нищожна. Това беше и основната причина за Брекзит, ако на някой не му е станало ясно. Всъщност изключително „толерантните“ европарламентаристи стават тежко нетолерантни с хора, които не са на техните позиции. Буквално раздават присъди, лепят клейма, затвърждават партизански опорки и се представят като висш морален блюстител и крайна инстанция. Изопачават и изкривяват фактология тенденциозно, пропускайки далеч по-фрапиращите действия на полицията при протести във Франция и Германия, например. А под обтекаемото „слово на омразата“ набутват и цели групи от законно избрани народни представители.
Двойният аршин, като подход в случая с прословутата Резолюция, добива измеренията на арогантна гротеска. Ако влизането в чакалнята на еврото и в Банковия съюз не са успех, заслужаващ внимание, то откъде-накъде тенденциозна и партизанска резолюция на ЕП, без правни последици за страната ни, да е?
Но какво е ЕП? Не е ли безпристрастен форум, в който да се “обсъждат на глас” проблемите на всички? Или пък е същият този орган, приел очевидно протекционистки и нарушаващ всякакви принципи на ЕС - „Пакет мобилност“? За шок и ужас на изправения пред фалит роден сектор транспорт. Не е ли този орган манифестът на демократичния дефицит в ЕС - парламент без право на законодателно предложение?! Само казва „да“ или „не“ на ЕК, чието ръководство е съставено от бюрократи, чиито имена не знаят дори в собствените им държави.
Всъщност фрапиращото в Резолюцията не е политическото и имиджово поредно мръсно петно върху страната ни. Най-страшното е, че с този проблем лъсна как на европейско ниво вече доминира коалиционна симбиоза между либерали, зелени и социалисти. Те налагат дневния ред, коват ценностите, политики и правила, определяйки живота на стотици милиони и на бизнеси за трилиони. Това вече е пагубно. Но щетата тепърва ще расте - почва се с резолюции, докато се завърши с полови и расови квоти в политика, изкуство, спорт, а семейството, като основно ядро на обществото бъде законово натикано в ъгъла - в полза на наднационални и международни НПО и на всесилната държава терапевт срещу злините на капитализма. Победата на културния марксизъм, видите ли, изглежда вързана в кърпа.
Суверенитетът произтича от чувството за общност и членство, базирани на обща територия и език. Само при наличието тези чувства има съгласие и търпимост. В този смисъл Европа е по-скоро ценностен проект, не федерален или квазидържавен. Неусетно обаче ЕС прекрачи тази разделителна линия и от мрежа за сътрудничество и мир, изповядваща ценностите на юдео-християнската Западна цивилизация, и започва да налага едностранчиво мултикултирализъм и да виктимизира цели групи от граждани. Да създава обществена нетърпимост и усещане за уязвимост дори там където няма такива. Ние имаме много исторически поводи и право да отстояваме нашите ценности, а не раболепно да бием чело у земи с повод и без. Както впрочем се отстояват Полша и Унгария, които редовно са пошляпвани, че не слушат - а нищо чудно в отговор да ударят вето на така лелеяния квази-социалистически бюджет с всичките му зелени фантазии, с общ дълг и лъвски скокове към споделената безотговорност на недемократичния социализъм.
Опитите да се формират в хората представи за „групови“ права, пред това да има универсални такива на „човека“ - е опасен и контрапродуктивен прецедент. Правните промени, които следва да се правят, касаят само Наказателния кодекс и правоприлагането - няма нужда от конвенции, резолюции, и юридческо хекатомби срещу разума и морала. Текстът, в Резолюцията, в който се „призовава българските органи да изменят действащия НК, за да включат в обхвата му престъпленията от омраза и словото на омразата въз основа на сексуална ориентация, полова идентичност, изразяване на полова принадлежност и полови белези“ е нагледен пример за опасната мисловна нагласа.
Надеждата е, че страните от Централна и Източна Европа имат антитела спрямо левичарската екзалтация и „мултикултурния“ диктат на манипулираното обществено мнение - просто са им сърбали попората половин век, дето се казва.
Атаките за отсъствието на медийната свобода у нас са тотални кьорфишеци. Човек може да намери десетки алтернативни източници - и то най-гледани, четени и споделяни, които така чинно и правоверно защитават гледната точка на техния си олигарх, че изобщо тезата за липса на плурализъм в очернянето е нонсенс. Схванат ли се „лагерите“, просто можеш да си купиш пуканки и да гледаш от сутрин до вечер едностранно замеряне с кал и хули. Но това далеч не е „липса на медийна свобода“, както и да го въртим. В този смисъл няма нужда реалността да ни я творят левичарски и прогресивистки медии - без значение, че са „чужди“, каквито и неведоми предимства да им дава това пред нашите аналози.
Медиите на най-високото световно ниво са тежко политически зависими едностранчиви, канят се само „истински вярващи“ в тяхната редакционна кауза. Точно затова, въпреки че целият мейнстрийм медиен естаблишмънт биеше по Тръмп, той спечели предходните избори - отличен атестат за вярата на американците в „обективността“ и авторитета свободната журналистика.
Безспорен е системният проблем у нас със Съдебната власт и функцията на прокуратурата, но със сигурност решение не е подчиняването й на премиера, който и да е той. И далеч не изглежда основен повод за Резолюцията, а само претекст за прокарването и налагане неомарсксистки катехизиси - колкото и да го въртят и сучат левите либерали в ЕП. За ефектите от евентуално спиране на европари за България - вероятно ще бъдат поети от стратосферните заплати на изключително заетите с творенето на подобни благини родни евродепутати.
При всеки случай е малко прекалено за корупция да ни се карат невротични, човеконенавистни зеленоидни европарламентаристки. Бившият президент на Франция Никола Саркози е с обвинение, че е финансирал кампании с пари на либийския диктатор Муамар Кадафи, когото унищожи заедно със страната му; испанският крал абдикира наскоро поради съмнения за корупция, каквито обвинения имаше и към бившия премиер Рахой, а управляваща партия в Австрия наскоро напусна властта, заради преговори за сериозни корупционни договорки. Добре е да си посипваме главата с пепел, но винаги с доказателства, а не просто да е се държим като безродни фатмаци.
С оглед общата игра на местните избори и сега в ЕП, трябва да знаем заедно ли са ДБ и БСП и какво се случва, ако влезе Мая Манолова, подкрепена от тях на местните избори? Очертава се изявен ляволиберален фронт, а неудобство у новите лица, самозакопаващите с твърденията, че не биха се коалирали на практика с никого - тепърва ще нараства. Ако пък просто искат едни 4 години да са на заплата в Парламента и да гледат мача отблизо в като вечна опозиция и златен пръст - то поне да го хванем овреме.
Аргументът на ГЕРБ и ОП, че са по-малкото зло, е слаб. Поради различна етична ценностна йерархия - за противниците им това далеч не е така. В един ляволиберален свят, където преимущество имат върховенството на мултикултурализма, насилствената уравновиловка, култът към виктимизацията - всяка група е жертва на друга по-привилегирована такава, - налагането на високи данъци за „богатите“ и дългове - представите за по-малко, и по-голямо зло, неизбежно се обръщат. А с последните си ходове на безпринципно раздаване на публични пари на калпак, държавни петролни компании и нови незащитими дългове - не просто не си помагат управляващите, ами размиват концептуално всяка разлика между тях и „алтернативата“ им вляво.