Операция “Закопаване”

Поредният неуспешен опит на олигархията за цялостна дестабилизация на държавата в период на преговори по съставянето на новото правителство, неспиращите атаки срещу все по-застрашаващото го държавно обвинение и амбициите да се влияе върху избора на следващия Висш съдебен съвет, освен че онагледиха пълната капитулация на инженеринговите проекти, но и извадиха на показ дълго отричани зависимости, в които преплетени се оказват политици, съдии, европейски чиновници и техните кукловоди олигарси.

В центъра на мрежите от зависимости се оказа дълго подготвяният кадър на задкулисието Христо Иванов. В изминалите три години Иванов не просто се превърна в нарицателен пример за “провал”, но и се оказва токсичен за всеки, влязъл в скрита или явна колаборация с него. Сашо Дончев, Лозан Панов, Радан Кънев, Юри Бюрер Тавание, Ксавие Лапер дьо Кабан са сред усетилите последиците на близостта си до маниакално фиксирания в унищожаване на независимостта на правоохранителните институции и ерозиране на държавността.

Трябваше да се случи фабрикуването на т.нар. ЦУМ-гейт, за да стане публичен факт, че Сашо Дончев симпатизирал на трагичните напъни на Иванов за политическа кариера. Покрай продуцирането на скандала Христо Иванов отново получи своите “пет минути” слава и шанс да преповтори из поръчковите телевизионни студиа познатите “опорни точки” срещу прокуратурата. И ако Иванов е доволен от раздухването на казуса, за Сашо Дончев със сигурност остава отровното чувство, че е поредният употребен във войната срещу правосъдието, в която обществото ясно показва, че е на страната на закона, а не на парите.

Друг съучастник в поредната провокация срещу държавното обвинение - поставеният в тежка зависимост от задкулисието председател на Върховния касационен съд, тепърва ще усеща токсичността на продължаващата вече близо две години колаборация с Христо Иванов. Парадоксалното е, че като министър на правосъдието в края на януари 2015 г. Иванов бойкотира избирането на Лозан Панов от настоящия ВСС с мотива, че той е предрешен.

За да се стигне до ситуацията, при която през декември 2015 г. съдия №1 за първи път се постави в услуга на интересите на олигарсите от кръговете на българското задкулисие - “Капитал” и “Агнешките главички”. Тази и досега неизяснена трансформация на отношенията Иванов - Панов обаче обяснява и защо името на съдия № 1 попада в списък с потенциалните кандидати за президент, които обвиняемият олигарх Иво Прокопиев обсъжда с верните си политически протежета, поръчкови журналисти и професионални протестъри през лятото на 2016-а.

Попадането на Лозан Панов в стенограмите от „АРГО-гейт“ прави несъвместимо името на магистрата в съчетание с титлата “председател на ВКС”. Фактът, че Панов е обект на политически инженеринг, изобличава и друга негова акция, с която директно обслужи проекта на олигарха Иво Прокопиев “Да, България” две седмици преди предсрочните парламентарни избори - организиране на посещението на румънския прокурор Лаура Кьовеши в София. И няма как да е друго, ако Христо Иванов нарича жената на председателя на ВКС “черен лебед”, а това остава записано в стенограмите “АРГО”.

Очевидно Лозан Панов, макар и със закъснение, е поискал обяснение за убийствената реплика на Иванов: “Ако има черен лебед, това е жена му (на Л.Панов - бел. ред.)...” Поне с това впечатление остава човек, когато прочете опитите на Христо Иванов да замаже скандалното въвличане на съдия №1 и съпругата му в политически инженеринг от страна на олигарх, обект на наказателно разследване, и неговите проксита. Типично за Иванов, който обича да подценява наблюдателите на обществените процеси, той не просто не замазва скандала от “АРГО-гейт”, но и го доразвива в операция “Закопаване” на Лозан Панов. Иванов твърди, че името на съдия №1 не трябвало изобщо да се споменава пред участниците в сбирката на задкулисието. “Бях призовавал няколко пъти той да не бъде изобщо споменаван, доколкото това рискува да му навреди (както и стана). Въпреки това някой включи името му в бюлетината”, пише Иванов, но не уточнява - кого е призовавал и кой все пак е оставил името на председателя на ВКС в списъка с потенциалните кандидати за президент на олигархията. Обясненията на Иванов всъщност поставят и друг въпрос - какво би се случило, ако Панов бе официално издигнат? Дали ако името на друг магистрат бе обсъждано в други политически кръгове и това бе станало публично достояние, Иванов щеше да пропусне да призове за оставка...

Що се отнася до съпругата на Панов - т.нар. “черен лебед”, и обяснението на Христо Иванов, че когато я нарекъл така на сбирката на “АРГО”, се е позовал на примера със собствената му жена, която по това време е бременна, то писанията му са пореден опит за заблуда и в крайна сметка водят към тоталното “закопаване” на Лозан Панов. Най-малкото защото Иванов не нарича съпругата си “черен лебед”, нито се обръща така и към жената на Трайчо Трайков, която по това време също очаква дете, макар в крайна сметка той да е издигнат за президент, но нарича така жената на съдия №1.

Откъде всъщност Христо Иванов е бил наясно как би реагирала и какво би казала съпругата на председателя на ВКС, ако бъде “пуснат” на изборите. И всъщност била ли е обект на предварително проучване от Иванов последната съпруга на Лозан Панов - Елисавета, за да заключи, че тя е “черен лебед”. Вместо да продължава да интоксикира с обясненията си върха на ВКС, Христо Иванов можеше просто да призове Лозан Панов и съпругата му да обяснят дали и защо не са декларирали надлежно всичките си имотни сделки в последните години. Нали точно това настояваше да се случи чрез “съдебната реформа” Христо Иванов - магистратите и техните семейства да бъдат подложени на задълбочени проверки за интегритет. Вече е ясно, че Панов не би ги издържал.

Обясненията на Христо Иванов, освен за мнозинството от българите, вече нямат значение дори и за преживелия едно от най-големите предателства в най-новата политическа история - фалиралия председател в оставка на ДСБ Радан Кънев. Протежето на бившия премиер Иван Костов прати в историята партията, поставила началото на дясното разединение в далечната вече 2001 година. Токсично за ДСБ се оказа решението на Кънев да се предовери на Иванов и да го подкрепи при абдикирането му от Министерството на правосъдието в края на 2015 г.

По същото време и друг съучастник на Христо Иванов започна да търпи щети от близостта си до болестно амбицираното да унищожи независимостта на правосъдието протеже на олигархията. Става въпрос за съветника в Представителството на Европейската комисия в София Юри Бюрер Тавание. Той и Иванов опитаха да организират преврат срещу главния прокурор в края на ноември 2015 г., като дори замесиха Европейската комисия, фабрикувайки несъществуващо становище.

Провалът на Иванов доведе до “осветяването” на Тавание, както и компрометирането на целия мониторингов механизъм над правосъдието ни от страна на Брюксел. Откакто вече е известно, че докладите на ЕК всъщност се пишат под диктата на хибридни НПО-та в София, а Иванов прави всичко възможно, за да може доносите му да получат европейска легитимация чрез протежето му Тавание, то стойността на изводите и препоръките в тях са обект на съмнения и неглижиране. Като дипломат, чиято позиция изисква конфиденциалност, Тавание само може да съжалява, че е позволил да бъде употребен за нуждите на родните олигарси да си осигурят чадър срещу прокурорски разследвания. “Натравянето” на Тавание може и да е незабележимо, все пак длъжността му не е публична, но тя несъмнено хвърля сянка върху бъдещата му професионална кариера в структурите на Европейския съюз.

Тавание има нагледен пример в тази посока, който му бе даден от посланик на една от държавите основателки на ЕС. Отровата, с която марионетките на олигархията заразяват съучастниците си, достигна до предишния френския посланик, който преди година бе принуден да замени уютната резиденция на софийската улица “Оборище” със силно охранявания комплекс на мисията на Париж в Уагадугу. Ксавие Лапер дьо Кабан свърши “мръсната” работа на олигархичния кръг “Капитал” по овладяване на Софийския градски съд. И ако Христо Иванов и ръководещите го олигарси могат да разчитат на услугите на компрометирания председател на СГС Калоян Топалов, то Негово Превъзходителство Дьо Кабан след едногодишно пребиваване в Буркина Фасо успя да се върне към безгрижното си битие в София едва за няколко дни около великденските празници миналия месец.

Щетите, които проксито на олигарсите Христо Иванов нанесе върху ред държавни институции чрез системното провокиране на скандали и ерозиране на доверието в държавността, се оказаха жизненоважни за ръководещите го кръгове в опитите им да се измъкнат или поне да отложат търсенето на отговорност за извършените нарушения и престъпления. В същото време съсредоточаването на ресурс и енергия в един субект, непрекъснато провалящ се, а очевидно превърнал се и в източник на опасна радиация за съучастниците му, приближава моментa, в който Иванов може да се окаже сериозна заплаха и за главните си акушери.

TRUD_VERSION_AMP:0//
Публикувано от Труд

Този уебсайт използва "бисквитки"