Събирачите на дългове няма да ходят в офиси и да лепят бележки
Забраняват обажданията по телефона от 20:00 до 7:00 часа, както и в почивни и празнични дни
Целта е да сложат край на тормоза
На длъжниците ще бъде дадена възможност за спокоен сън чрез изцяло нов Закон за лицата, обслужващи кредити, и купувачите на кредити, който е внесен от Министерски съвет в парламента. Събирачите на дългове няма да може да звънят по телефона на длъжниците в периода от 20:00 до 7:00 часа, както и в почивни и празнични дни, предвижда законът.
Представители на фирмите за събиране на проблеми заеми няма да могат да ходят в домовете или в офисите на длъжниците. Няма да могат и да притискат длъжниците да платят. Новият закон ще важи само за проблемни кредити, отпуснати от банки или компании за бързи заеми, а не за събирането на всякакви просрочени задължения, като например сметки за токи, вода или парно.
Със закона ще бъдат разписани правила за дейността на “купувачи на кредити” и на фирми, “обслужващи кредити”. Банките и дружествата за бързи кредити ще могат да продават проблемните заеми на купувачи на кредити, които пък ще трябва да прехвърлят работата по събиране на тези заеми на специализирани компании, лицензирани от БНБ. Целта е, ако тези събирачи на дългове нарушат правилата и използват некоректни методи за събиране на дълговете, лицензът им да бъде отнет и така дейността им да бъде прекратена.
Купувачите на кредити и фирмите, обслужваща кредити, трябва да изпълняват задълженията си добросъвестно и професионално, като третират справедливо кредитополучателите, зачитайки техните права и интереси, пише в проектозакона. Събирачите на дългове ще трябва да защитават неприкосновеността на личния живот на гражданите с проблемни заеми. Това включва забрана да се обаждат на длъжниците през нощта и в почивните дни. Ще бъде забранено на събирачите на дългове да осъществяват контакт във връзка с или по повод на вземането с лица, срещу които то не е прехвърлено, както и да поставят уведомления и информация за дълга под всякаква форма на обществени места. Тези текстове са записани в проектозакона, защото има много оплаквания от граждани, че събирачи на дългове им се обаждат по телефона по всяко време от денонощието като напористо им обясняват, че трябва да платят борчовете си, ходят в офисите на длъжниците и така шефовете и колегите им научават за борчовете им, лепят бележки на вратата на жилището или във входа на длъжника. Всички тези методи за събиране на дългове ще бъдат забранени.
С новия закон ще бъде забранено прилагането на агресивни търговски практики по смисъла на Закона за защита на потребителите. Под агресивни практики се разбира използването на тормоз, принуда, включително използването на физическа сила или злоупотреба с влияние, така че човек да вземе решение, което иначе не би направил.
В момента няма правила за събирането на просрочени вземания. Затова всяка компания за събиране на вземания може да използва различен подход. В новия закон е предвидено събирачите на дългове да осъществяват комуникацията си само чрез телефонни обаждания или отправяне на искания в писмена и електронна форма, адресирани лично до длъжника.
Жалби в Комисията за защита на потребителите
Въвеждат глоби до 20 хил. лв.
Комисията за защита на потребителите ще налага глоби на нарушителите.
На компаниите за събиране на дългове ще бъдат налагани глоби в размер от 2 хил. до 10 хил. лв., ако нарушат правилата на новия закон и прилагат тормоз към хората с просрочени заеми. Ако нарушителят е фирма, санкцията ще бъде от 5 хил. до 20 хил. лв.
Хората ще могат да подават жалби за некоректно отношение към тях в Комисията за защита на потребителите и именно тя ще налага санкции на колекторските фирми. Но и самите събирачи на дългове ще бъдат задължени да имат правила за получаване на жалби от граждани и за разглеждането им. В проекта специално е записано, че събирачите на дългове трябва да провеждат подходяща политика, в съответствие с правила за справедливо и етично третиране на кредитополучателите, включително по отношение на финансовото им състояние, а когато е необходимо да ги насочват към консултантски или социални услуги.
При извършване на сериозно нарушение или при системно нарушаване на правилата на новия закон или законодателството в областта на защитата на потребителите БНБ ще отнема лиценза на колекторските фирми.
Плащаш само първоначално договореното
Слагат край на лъжи на колекторите
Уведомяват за изтекла давност
Колекторските фирми няма да имат възможност да заблуждават гражданите. Информацията, която събирачите на дългове дават на хората с просрочени заеми, не трябва да съдържа неверни, непълни, подвеждащи или заблуждаващи данни и информация, пише в проекта на нов закон. Когато купувач на дългове придобие едно задължение, ще трябва да уведоми длъжника за прехвърлянето, като му предостави изчерпателна информация за размера на борча, сроковете за плащане, къде парите може да бъдат платени и т. н.
Чрез предоставената на длъжниците информация не трябва да се укриват или прикриват съществени факти, пише в проетозакона. Специално е посочено, че на длъжниците трябва да бъде предоставяна информация, ако е изтекла давността на задължението. Това е изключително важна подробност, която отсъстваше от първоначалния проектозакон, пуснат за обществено обсъждане. В момента има много случаи събирачи на дългове да заблуждават хората, че може да предприемат действия за принудително събиране на борчовете им, при положение, че знаят, че давността им е изтекла. С приемането на новия закон такова поведение може да доведе до отнемането на лиценза на фирма за обслужване на кредити.
В проектозакона е записано, че купувачите на кредити и събирачите на дългове нямат право да претендират за плащане на каквито и да е допълнителни такси или лихви, различни от дължимото, определено в договора на кредитополучателя с първоначалния кредитор.
Някои фирми за бързи кредити налагат редица допълнителни такси, като например за осигуряване на поръчител, за посещение в дома, за експресно разглеждане на документи и т. н. Често тези допълнителни такси падат в съда, ако длъжникът заведе дело. В новия проектозакон специално е записано, че събирачът на дългове трябва да уведоми длъжника за наличието на неравноправни клаузи в договора с първоначалния кредитор и възможностите за съдебна защита от страна на кредитополучателя. Събирачите на дългове имат възможност да следят съдебната практика и могат да преценят дали за някоя клауза в договора за заем кредитополучателят има възможност да потърси правата си в съда. Разбира се, събирачите на дългове едва ли ще бъдат ентусиазирани да прилагат тези нови разпоредби, но ако БНБ осъществява стриктно правомощията си, при неспазване на правилата ще рискуват да загубят лиценза си.
Банката трябва да разбере какъв е проблемът
Гратисен период за хора с финансови проблеми
Преди банките или фирмите за бързи заеми да пристъпят към принудителни действия за събиране на кредити на гражданите ще трябва да бъдат предложени промени в условията по заема, които може да включват и предоставяне на гратисен период, през който да стъпят на краката си. Това предвиждат текстове от новия Закон за лицата, обслужващи кредити, с които правят промени в Закона за потребителските кредити и в Закона за кредитите за недвижими имоти на потребители. Целта на промените е да бъдат разписани правила за работа с потребители със затруднения при погасяване на заеми.
Когато кредитор установи, че потребител има затруднения при погасяване на кредита, той трябва да се свърже с него и да установи характера на затрудненията. Преди кредиторът да пристъпи към принудително събиране на задълженията трябва да предприеме мерки за преструктуриране, предвиждат промените. Тези мерки може да включват рефинансиране на договора за кредит; удължаване на срока на кредита; разсрочване на плащането на вноските; промяна на лихвения процент; предлагане на гратисен период; конвертиране на валутата; и частично опрощаване на дълга.
Кръв се лее във войната на лихвари
Паро Боксьора събирал дългове с оловна ръкавица
Прокуратурата подготвя обвинения на трима за стрелбата в кв. “Модерно предградие”
За 1000 лв. кредит с лихви и бой връщаш 2000 лв.
Офисът на “Флаш кредит” в кв. “Модерно предградие”
Паруш Парушев, по прякор Паро Боксьора, носел ръкавица с оловни слитъци, монтирани на мястото на кокалчетата. С нея нанасял крошета на длъжниците, докато си платят. Със същата ръкавица ударил и собственика на фирмата за бързи кредити “Флаш кредит”, преди двамата да извадят пистолетите и Паро Боксьора да бъде гръмнат смъртоносно.
Убитият Паруш Парушев
Както писа “Труд news”, към 15 ч. в четвъртък Паруш Парушев, придружаван от двама свои авери, нахлу във фирмения офис и нападна собственика с прякор Сашо Полицая, сина му и още един служител. След бой затрещяват изстрели, Паро Боксьора е убит, един от хората му е прострелян и бере душа във ВМА, ранен е 22-годишният син на Сашо Полицая, който е в “Пирогов”, а трима души са арестувани.
“Четири пистолета са открити на мястото на стрелбата в квартал “Модерно предградие”. Три от тях са законно притежавани, един е незаконен, газов пистолет, преправен на боен”, съобщи вчера вътрешният министър Калин Стоянов. И добави: “Реално този, който е отишъл на мястото с идеята да се саморазправи, е срещнал сериозен отпор. Човекът, който беше убит, е известен на органите на МВР - сериозен, активен криминален контингент по различни линии на работа, предимно по рекет, изнудване и лихварска дейност”.
Предстои да се установи кой, какви и колко изстрели е произвел и кой е причинил убийството. Сашо Полицая е направил самопризнания, че той е гръмнал Паруш Парушев при самоотбрана, но част от показанията му се разминават с тези на други свидетели, затова до късно вчера от прокуратурата решаваха на кого от тримата задържани и за какви точно престъпления да бъдат повдигнати обвинения.
Паруш Парушев е бивш състезател по бокс, а в последните години се изявявал на ринга и като съдия. Основно обаче се занимавал с лихварство в кв. “Люлин” и събиране на дългове с бой. През 2021 г. агенти на ГДБОП го арестуват заедно с още двама бивши боксьори за насилие над кредитополучател, но и тримата се разминават без дело, а жената на Парушев обявява пред медиите, че не е имало никакви арест, а само проверка на фирмата є заради твърдения за незаконни лихви. Според съпругата, тя от 40 години се занимавала с такъв бизнес и било съвсем нормално, ако някой вземе от нея 1000 лева кредит и си просрочи вноските и задълженията, после да му се наложи да върне 2000 лева. Общо взето с такава проста схема работели люлинските лихвари - върнатото с лихвите и малко бой от професионални боксьори, накрая да е на главницата, умножена по две.