Оспорване законността на парламентарни избори

Много малко вероятно е изцяло да бъдат обявени изборните резултати за незаконосъобразни

Време е да има осъдени за преправените изборни резултати ефективно

Конституцията на Република България съдържа разпоредби относно принципите и най-важните  положения за организацията и реда за произвеждане на избори.  „Изборният кодекс съдържа достатъчно развита правна уредба и гаранции за законосъобразното и демократичното организиране и провеждане на изборите, както и за прозрачното и точно определяне на изборния резултат съобразно с изразената от избирателите политическа роля.“ (Решение 13 от 2013 г. на Конституционния съд) В тази връзка Кодексът предвижда възможността актовете и действията на избирателните комисии да могат да бъдат атакувани с оглед тяхната законосъобразност от политическите партии, коалициите от политически партии, кандидатите за народни представители, наблюдателите, представители на политическите партии, застъпниците на кандидатите и други субекти на изборния процес във всеки отделен етап на неговото развитие.

Участващите в изборите политически партии, коалиции от политически партии и отделните кандидати могат в изборния ден да контролират законосъобразното протичане на процеса на гласуване и отчитането на резултатите от гласуването чрез свои представители и застъпници. В избирателните секции през целия изборен ден могат да присъстват независими наблюдатели. Освен това в състава на избирателните комисии участват лица, посочени от различните парламентарно представени политически сили, което гарантира публичността и политическата неутралност при осъществяване на дейността на комисиите по организацията и провеждането на изборите.

Изброените гаранции, според Конституционния съд, създават предпоставки изборният резултат да съответства точно на изразената чрез гласуването воля на избирателите (Решение 13 от 2013 г.). В същото време този резултат се определя въз основа на действително подадените гласове във всички избирателни секции в страната и чужбина за съответните партийни листи и независими кандидати, регистрирани в многомандатните избирателни райони. Единственият официален документ, който удостоверява броя на подадените за различните кандидатски листи действителни гласове, е протоколът на секционната избирателна комисия (СИК).

Въз основа на първичната информация, съдържаща се в протоколите на всички СИК-ове в страната и в чужбина, се определя и крайният изборен резултат с разпределението на мандатите по кандидатски листи и тяхната персонификация (вкл. отчетените преференции за кандидати в партийните листи в страната).

В протоколите на СИК следва да се отбелязват и всички заявления, жалби и възражения по действията и решенията на комисиите през целия изборен ден, направени от членовете на съответната комисия, застъпниците, представители на политическите партии и коалиции от партии и наблюдателите. Тези представители и застъпници са имали гарантираната от закона възможност да отразят всички свои мнения и възражения по организацията и провеждането на изборите в избирателните секции в съответния протокол на СИК.

Изборният кодекс регулира цялостното оспорване законността на избори за народни представители, както и оспорването на избор на отделен народен представител (Решение 4 от 2011 г.). Споровете относно законността на изборите за народни представители и на избора на народен представител се решават от Конституционния съд (чл. 304 ИК). Право на оспорване имат кандидатите за народни представители, партиите, коалициите и лицето, което представлява инициативния комитет, регистрирали кандидати в парламентарните избори пред орган по чл. 150 ал. 1 от Конституцията в 7-дневен срок от обявяването на решението с резултатите от изборите от Централната избирателна комисия (чл. 305, ал. 1 ИК). В 15-дневен срок от обявяването на решението с резултатите от изборите от Централната избирателна комисия органът по чл. 150, ал. 1 от Конституцията въз основа на постъпилото оспорване по ал. 1 или по своя инициатива може да сезира Конституционния съд с мотивирано искане да се произнесе по законността на изборите за народни представители или на избора на народен представител (чл. 305, ал. 2 ИК).

Поглед върху практиката на Конституционния съд показва, че през годините има сезирания с искания да се обявят изборните резултати на парламентарни избори за незаконосъобразни както в цялост (по смисъла на чл. 66 от Конституцията), така и на отделен народен представител (чл. 149, ал. 1, т. 7 от Конституцията).

В цялост са оспорени изборните резултати напр. през 2013 г. (Решение 13 от 2013 г.). Оспорвана е законността на избора на отделен народен представител (Решение 9 от 2009 г.) или на народни представители (Решение 2 от 2010 г.; Решение 5 от 2013 г.; Решение 13 от 2013 г.).

В близките дни по предварителна информация народни представители както от отиващото си 50-то Народно събрание, така и от новоизбраното 51-во Събрание ще сезират Конституционния съд както с искане на цялостно обявяване на незаконност на изборните резултати, така и с искане на установяване на незаконност в отделни случаи за конкретни избирателни райони в страната, което по същество е незаконност на избора на народни представители. В исканията ще се поддържа, че са допуснати сериозни закононарушения и са осъществени противозаконни действия, довели до недействително отразяване на подадените гласове на гражданите при преброяване на действителните гласови.

Какви са възможните последици в случай, че Конституционният съд допусне исканията?

Много малко вероятно е изцяло да бъдат обявени изборните резултати за незаконосъобразни. Това би означавало нови предсрочни парламентарни избори.

Много по-вероятно е да има установяване на незаконност на резултати в отделни секции, което ще се отрази на мандатите на партиите и коалициите от партии (дали има прескачане на 4 %-та бариера от нов субект или промяна на разпределените мандати). Вероятно е да има назначени експертизи преди Съдът да се произнесе. При обявяване за незаконен избора на конкретни народни представители, избрани по пропорционалната избирателна система в изборите за 51-ото Народно събрание на 27 октомври 2024 г. поради незаконосъобразност на проведените избори в определени избирателни секции, в които са подадени действителни гласа, които трябва да бъдат изключени/добавени от базата на разпределение на гласовете, ще има промяна на изборните резултати. Това ще се отрази на разпределението и на мандатите както за партиите и коалициите, така и за разпределението на мандатите в изборните райони (въз основа на определените изборни резултати). Конституционният съд ще следва да възложи на Централната избирателна комисия да определи изборния резултат на основата на решение на Конституционния съд във връзка с вече постановените решения на ЦИК след като намали/добави/промени по партии и коалиции подадените за тях действителни гласове.

Кой е виновен за задълбочаващата се политическа криза в България, повишаване на недоверието в публичните институции и очаквания избирателен абсентизъм? Служебното правителство, защото не беше енергично в превенцията при данни за купуване на гласове. ЦИК и РИК-овете, защото допуснаха безпричинна смяна на членове на СИК. Членовете на СИК, които без страх от правосъдието променяха изборните резултати, запечатано при видеонаблюдение в следизборната нощ.

Прокуратурата, защото не привлича към наказателна отговорност членове на СИК. Съгласно чл. 169 от Наказателния кодекс „длъжностно лице, както и лице от състава на избирателна комисия, което … по какъвто и да е начин преправи резултат от избори се наказва“. Време е да има осъдени за преправените изборни резултати ефективно, а не само статистика на привлечени към наказателна отговорност длъжностни лица! 

TRUD_VERSION_AMP:1//
Публикувано от Доц. Наталия Киселова

Този уебсайт използва "бисквитки"