Какво би станало, ако продължава тенденцията стотици военнослужещи на година да си вземат шапките и да напускат армията? Ще останем без въоръжени защитници, което поставя под съмнение съществуването на държавата. Колкото и хипотетично да звучи тази прогноза, тя е стряскаща. Засега такъв тревожен факт има и той не е от вчера. Припомни го служебният вицепремиер и министър на отбраната ген. Стефан Янев при приемането от правителството на доклада за състоянието на отбраната и въоръжените сили за 2016 г.
Казвали са го и други министри. И то с мандат, т.е. избрани в правителството след парламентарни избори. Още две или три години след отпадането на наборната военна служба и въвеждането на професионалната нещата тръгнаха рязко назад. Рейтингът на военната професия стигна почти до дъното. Причините са много, те се отчитат от правителства и министри, но само толкова. Въпросът опира до много неща, включително до пари, и то не само за заплати. Законът за отбраната и въоръжените сили отдавна е неадекватен на времето с ограниченията, които налага на гражданските права на военнослужещите. Нещо повече, системата е така подредена, че военнослужещите, макар и професионални, нямат професионален защитник, за разлика от цивилните служители в министерството и в армията. Разчитат единствено на командирите, които по силата на закона и уставите са подчинени на своите началници, включително и политически. В армията няма колективни трудови договори, в които работодатели и синдикати се споразумяват за заплати, отпуски и други социални въпроси. Това е правилно, неправилното е друго.
Отливът на кадри, което за радост вече се признава не само от командирите, е заради ниското месечно възнаграждение. Вината е у тези, които подреждат приоритетите на държавата, сглобяват бюджета и го гласуват в парламента. Базата, с която се изчисляват военните възнаграждения, от години не е променяна и стои под минималната заплата за страната. Днес тя е 380 лв. срещу 460?! На министъра на отбраната му е дадено право от парламента със заложените в закона коефициенти да вдига парите на военните, но същата тази законодателна власт не му предоставя необходимите средства във фонд „Работна заплата“. Този параграф, известен като 22, продължава с години. Той има и друго измерение. Обявяват се конкурси за прием на войници, а бюджетът не е заложил средства за възнагражденията им. Две години подред комисията по отбрана в предишния парламент предупреждава, че парите за персонал в бюджета на МО са на основата на списъчния, а не на щатния състав. Реакция обаче няма. В последно време имаше само две светлинки в тунела. Вдигнат бе коефициентът за изчисляване на минималната заплата на офицерите. Оказа се обаче, че този жест на депутатите от предишния парламент има единствено политически, но не и практически ефект. Служебният министър на отбраната увеличи т.нар. порцион от 90 на 120 лв. Едва ли не обществото настръхна! Без да направи сметка какви ваучери за храна дават държавните дружества и фирмите. А и тези 120 лв. нямат никакво значение за заплатата на военнослужещите, защото не се отразяват на изчисляването на размера на пенсиите им.
Вярно е, че вече се движат инвестиционните проекти за придобиване на нови самолети и кораби. Има - засега - обещания да се случи това и с бойните машини на сухопътните войски. Без хора обаче армията си отива. Това е голямото основание в споменатия доклад, който подлежи на гласуване от новия парламент, да бъде направен нелицеприятният, но верен, извод: „Българските въоръжени сили вече само частично са в състояние да изпълняват задачите си по мисиите, произтичащи от конституционните задължения по гарантиране на суверенитета, независимостта и териториалната цялост на страната в рамките на колективната отбрана на НАТО и Общата политика за сигурност и отбрана на ЕС.“ Основната причина? Тя е допълнителното натоварване на хората в отбраната по осигуряване на ежедневните и специфични дейности вследствие на нарастването на неокомплектоваността, текучеството на подготвени специалисти, както и поставянето на допълнителни задачи на въоръжените сили по охрана на границата и борбата с тероризма.
С тази си констатация докладът слага солта в раната. Държавната политика у нас по отношение на армията страда от кампанийност. Изпълнителната и законодателната власт са изключително бързи в действията си, когато трябва да поставят нови и нови задачи на въоръжените сили и често да променят правилата на военната служба. В същото време забравят, че е необходима политика и в интерес на хората с пагони. Така се стига до шокиращия недостиг от кадрови състав. В сравнение с края на 2014 г. за две години некомплектът в Българската армия се е удвоил от 10% на 20%. По отношение на структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната той достига 19%, като за 2014 г. е бил 10 на сто. От видовете въоръжени сили най-тежко засегнати от недостиг на личен състав са сухопътните войски, които дават най-големия принос към операции и мисии на НАТО и ЕС, както и в операции по охрана на границата. (Това е още едно доказателство за кампанийността в отбранителната политика.)
Сухопътните войски са попълнени с войници приблизително само 71 процента. Още по-озадачаващ е фактът, че 20 на сто от длъжностите за офицери остават вакантни. При войниците недостигът е почти 30 процента, което не бива да ни заблуждава. Това са усреднени показатели, има формирования, при които некомплектът при войниците е в рамките на 40–50%. И то при специалности, които са ключови за бойните способности на отделните формирования. За съжаление перспективата е неблагоприятна. Обявяват се конкурси, явяват се по-малко кандидати, много от тях отпадат на изпитите поради слаба физическа годност, лошо здравословно състояние и… неграмотност.
Всичко това е голямото предизвикателство пред новото правителство, което е в процес на формиране. Ако отбраната, и то не само с проектите за модернизация, не влезе в приоритетите на управленската програма, престижът на военната професия ще продължава да пада с тревожно ускорение. Надеждите са, че ПП ГЕРБ си е взела поука от предишното управление и няма да продължава с коалиционното мълчание при наличие на сериозни проблеми в управлението на Министерството на отбраната заради криворазбраната стабилност, което, както се видя, вреди на развитието на нъоръжените ни сили и на хората в тях.