Свищов играе много съществена роля в жестоките сражения между мюсюлмани и християни
Изправихме пред сянката на тайнствения Йоан Влад III Цепеш
Ето че след изключително успешната археологическа кампания на средновековната крепост на Свищов през 2019 г. идват новите разкопки. Ще припомня на читателите на “Труд”, че този средновековен град за първи път се споменава от пътешественика Петер Шпарнау през 1385 г. Той е важен и значителен център, който пази брода на р. Дунав и т. нар. “Свищовски път”, водещ към Влахия. Крепостните стени обграждали града чак до Дунав, а на върха се е намирал як вътрешен замък.
Особено интересно е сведението на османския хронист Мехмед Нешри, описал най-рано завоеванието на Търновска България през 1393 г. След превземането на столицата Търновград, нашествениците се насочват към Дунав и щурмуват редица крепости. Комендантът на Свищов е един от малкото военачалници, които отказват да се предадат и заявява, че ще брани вярата на своя цар Йоан Шишман. Българският гарнизон в замъка се сражава до последно и се предава чак когато свършват припасите.
Агонията на Търновска България продължава още две години. След като през 1393 г. османците превземат столицата Търновград, Йоан Шишман успява да сключи унизителен мир, като турците му оставят крайдунавския град Никопол. Според западния хронист Леунклавий заедно с него той има още четири крепости. Най-вероятно това са Оряхово на запад, Холъвник от северната страна на Дунав, Нови град и Свищов, който е най-големият и най-добре укрепен град на изток от Никопол. Според откритите последни писма на Иван Шишман, може би командирът на гарнизона в Свищов е носел името Алдимир или Баул.
Макар да е притиснат в ъгъла, Йоан Шишман продължава да крои планове за съпротива срещу турците, което е правел винаги през последните двадесет години. В неравната схватка с нашествениците той разчита на своя верен съюзник - влашкия воевода Мирчо Стари. И наистина на 17 май 1395 г. при Ровине на река Арджеш във Влашката низина става голямо сражение между християните и армията на султан Баязид I Светкавицата. В него вероятно взема участие и Йоан Шишман, събрал остатъците от войските си. За съжаление битката не е спечелена и на връщане османският владетел нарежда на 3 юни той да бъде обезглавен под стените на Никопол.
След загиването на българската средновековна държава османците оценяват значението на важната крепост и оставят в нея свой гарнизон. През следващите години Свищов играе много съществена роля в жестоките сражения между мюсюлмани и християни. Особено доколкото се отнася за тежките битки на османците с войските на влашките воеводи, които решително отстояват своята независимост.
Именно тук за пръв път се появява любопитната връзка на замъка в Свищов с легендарната личност на влашкия воевода Йоан Влад III Цепеш, по-известен под името Дракула. Много интересен е епизодът от зимата на 1462 г., когато той обсажда и превзема крепостта. В писмо до унгарския крал Матиаш Корвин от 11 февруари 1462 г. Цепеш с гордост му съобщава, че при превземането са избити 410 турци, като повечето от тях са ликвидирани по любимия му начин - чрез набиване на кол.
Впрочем Свищовската крепост е била цел и на други влашки воеводи от ХV-ХVI в. Така през 1595 и 1598 г. на два пъти града е опожаряван от Михаил Храбрия, но замъкът успява да устои. Това е така, защото той е бил изключително здраво укрепен. През 1651 г. османският пътешественик Евлия Челеби описва подробно тази вътрешна крепост. Тя била с четириъгълен план със 7 кули, а вътре имало къща за диздаря (коменданта), казарма и джамия. На стените имало топове с достатъчно боеприпаси.
Финалът на дългия живот на Свищовската крепост е на 1 септември 1810 г. По време на поредната руско-турска война града е превзет, а ген. Каменски нарежда неговите укрепления да бъдат разрушени и цитаделата в най-високата част на хълма - взривена. Такава е съдбата и на другите средновековни български крепости по Дунав, които е трябвало да бъдат унищожени, за да не се използват в бъдеще от османците.
Оказва се обаче, че руснаците не успяват да разрушат укрепленията на Свищов. В тяхна разузнавателна дописка от 1827 г. крепостта се описва като мощен преди години замък с много кули, но изоставен през последната война с турците. Тези данни кореспондират с три съхранявани днес във Виена литографии от същото време, на които с фотографска точност е изобразена отлично съхранената цитадела на Свищов.
Именно тези обилни сведения ни накараха през 2019 г. да започнем разкопки на хълма “Калето”, намиращ се в центъра на съвременния град. През сезона разкрихме значителна част от българския средновековен замък, чиито руини са запазени до близо 10 м височина. Най-високият пласт се отнася към края на ХVIII - началото на ХIХ в., когато твърдината е изоставена след поредната руско-турска война от 1806-1812 г. Археологическата картина напълно съвпадна с описанието на османския пътешественик Евлия Челеби от 1651 г. Така замъкът се запазва чак до първата половина на ХIХ в., което прекрасно се вижда в споменатите литографии от Виена.
От този период бе разкрита крепостната порта и частично запазения калдъръм на вътрешния двор. При разкопките бе намерена обилна керамика, като преобладават глазираните съдове - паници и блюда. От някогашната артилерия се откриха няколко гюлета за тежкокалибрени оръдия. Засега сме попаднали само на един масивен зид, може би останка от жилището на крепостния началник.
За българската история е най-важен най-долният културен пласт, свързан с последните години на Второто българско царство. Там на дълбочина 1-1.5 м бяха открити многобройни находки от ХII-ХIV в. Става дума за десетки накити и монети на византийските императори Андроник II Палеолог и Андроник III Палеолог, на последните български царе Йоан Шишман и Йоан Срацимир и на много други владетели от епохата. Намери се и значително количество художествена керамика тип “сграфито”, характерна за столицата Търновград и големите центрове на държавата.
При разкопките от 2019 г. огромен интерес предизвика средният културен пласт, белязан с монети и керамика от ХV-ХVI в. Това е епохата на голямото съперничество между Османската империя и християните, като на предната линия по река Дунав се намира Влашкото княжество. Най-интересният епизод от тези дългогодишни кръвопролитни сражения е походът на великия воевода Йоан Влад III Цепеш от зимата на 1462 г., когато са превзети редица османски крепости по десния бряг на Дунав.
Тези твърдини са се отбранявали яростно и власите е трябвало да ги обсаждат. През това време в Европа се създават първите артилерийски оръдия - бомбарди и кулеврини. Ето защо бяхме силно впечатлени от намерените съвсем малки железни гюлета и от тежката добре изгладена каменна топка. Става дума за боеприпаси за най-ранните оръдия на Стария континент, разпространени през първата половина на ХV в!
Така ние се изправихме пред сянката на тайнствения Йоан Влад III Цепеш или Дракула. Защото откритите гюлета без съмнение се отнасят към неговата епоха. Запазени са и документи, с които влашките воеводи от това време са поръчвали направата на оръдия от тези видове. Така у мен се зароди интересът към този противоречив персонаж, който завърши с публикуването на книгата “Дракула- българската версия”. А през започналата преди броени дни нова археологическа кампания се надяваме да открием нови следи от станалите преди векове събития.