Маестро Малкович, Джон ми е мил, но истината ми е по-мила, каза Аристотел.
Писмото ми е базирано на две интервюта с Вас по повод комедията „Оръжията и човекът“ на Бърнард Шоу, коята режисирате в Народния театър „Иван Вазов“. Както по-добре от мен знаете, действието се развива по време на Сръбско-българската война от 1885 г., в която „българските капитани“ побеждават „сръбските генерали“. Пиесата е поставена за първи път през 1894 г. в Лондон и след нейния край Бърнард Шоу е извикан на сцената и получава бурни аплодисменти. Сред овациите, обаче, един зрител го освирква и Шоу му отвръща: „Скъпи приятелю, напълно съм съгласен с теб, но какво сме ние двамата срещу толкова много?“
Едното интервюта е във вестник „Филтър“ (30 октомври – 5 ноември 2024 г.), озаглавено „За първи път някой иска да цензурирам Бърнард Шоу“, другото – във вестник „24 часа (30 октомври 2024 г.), озаглавено „Не съм тук, за да се присмивам на България!“ Е, как така авторът се присмива, а Вие, режисьорът на пиесата, не се присмивате на България? Или защото ние не разбираме ирландския хумор, според Шоу, на когото „само 94 години не стигнаха да ни научи на неговия хумор“? Сега и Вие ли ще ни учете?
На въпроса на журналистката от „24 часа“: „Как ще коментирате, г-н Малкович, че някои хора, дори от Съюза на българските писатели, се възмутиха, че пиесата на Бърнард Шоу е обидна за страната ни“?, Вие отговорихте: „Действието се развива в България просто защото Шоу е търсил държава, за която не се знае много“.
И като е избрал България „за която не се знае много“, за страната ни започва „да се знае много“ .... с некултурно поведение на българите, описано с хумора на писателя. Аз искам да Ви запитам, Маестро: „Не знае ли Бърнард Шоу (1856 – 1950) какво е писал в „Българските ужаси и Източният въпрос“ (1876) защитникът на българската кауза Уилям Гладстон (1809 – 1898) след кървавото покушение на Априлското въстание от 1876 г. Именно Гладстон предлага де се предостави автономия на България и да се прекрати английска подкрепа за Турция.
Вие не знаете ли, че преди повече от 100 години българските студенти във Виена и Берлин протестираха срещу същата тази пиеса на Шоу? Ако кажете „Не“, Спиноза Ви напомня: Ignorantia non est argumentum. Моля, знайте, че сегашните ни студенти, както и други българи, пазят националното си достойнство и протестират срещу пиесата на Шоу, Вашата режисура и директора на Народния театър. Очаква се протестният вихър да се проведе на 7 ноември – деня на премиерата на „Оръжията и човекът“ – пред (и/или вътре в) Народния театър. Тогава, директорът на театъра и режисьорът на пиесата (може и някои артисти) ще излязат ли пред протестиращите да им кажат: „Скъпи приятели, напълно сме съгласни с Вас, но какво сме ние срещу толкова много?“ Забележка: Директорът на Народния театър (или кой) ще каже защо точно на 7 ноември, когато през 1885 г. българската армия печели решаващата за войната битка при Сливница, е определена датата на премиерата на „Оръжията и човекът“, където Бернард Шоу се подиграва на българските войници? Ирония желана или съвпадение без умисъл?
На въпроса на журналистката от „Филтър“: „Живеем във време на война. Променя ли се отношението света към тях?“ Вие, учудващо за мен, отговорихте: „Моето лично мнение към войната никога не се променило. ....какво променя една война? Аз ще ви отговоря – нищо“. Ако бяхте съвременник на Шоу и Гладстон, пак „нищо“ ли щяхте да отговорите на въпроса: „какво променя едно клане, Маестро Малкович?“
Важнослов-1: Българите имаме 13 вековна държава и памет за нея. Затова, нека бъдат Personas non grata: Джон Малкович, Джордж Сорос и неговите НПО-та и други личности и организации, които се опитват да трият паметта ни. Never ever can erase our national memory, казваме на споменатите Personas non grata.
Важнослов-2: „Великите сили“ да спрат да се надпреварват в правенето на оръжия. А да правят всичко за доброто качество на живот на хората и на науката, образованието и културата (НОК) – иначе светът може да бъде НОКаутиран… в третия рунд.