Откриването на великия Перперикон

През 2000 г. на скалния град най-сетне започнаха истински разкопки

Още Херодот разказва за прочуто светилище с прорицалище на древния тракийски бог Дионис-Загрей

Днес в България няма човек, който да не е чувал за скалния град Перперикон в Източните Родопи. Началото обаче бе много трудно. За тайнствените издялани в скалите помещения се мълвяха цели легенди. Археолози и историци бяха пробвали да ги обяснят, но при липса на сериозни и планомерни разкопки, всичко си оставаше само догадки. През последните 20 години на миналото столетие старините бяха съвсем изоставени и бяха превзети от гъстата гора.

Когато най-сетне през лятото на 2000 г. намерих средства за началото на новите проучвания, до гигантските скални творения нямаше дори кози пътеки. Ето защо не се учудих, когато след първоначалното разчистване на растителността през август една от студентките възкликна: „О Боже, та това е изгубеният в джунглата град на Киплинг!“ С годините този грандиозен ансамбъл се превърна в истинско световно чудо.

След почти 20 години мащабни проучвания днес вече знаем много за древната история на това свещено място. Каменистият хълм е обожествен от хората още в каменно-медната епоха (края на V – началото на ІV хил. пр. Хр.) Вече в къснобронзовата и ранножелязната епоха (ХVІІІ-VІ в. пр. Хр.) Перперикон се превръща във внушителен култов център. В скалите са изсечени стотици помещения, като са отнети хиляди тонове камък. Към края на старата и първите векове на новата ера градът добива своя завършен вид. Неговата инфраструктура обхваща най-общо крепостта на върха (Акропола), намиращ се непосредствено под него от югоизток също укрепен Дворец-светилище, както и обширни квартали на север и юг.

До Двореца-светилище се достига по 100-метров проход, издялан във величествените канари. Там е използвана естествена теснина, висока на места до 7-8 м. Човешките инструменти са я дообработили, а допълнително са оформени каменни стъпала за изкачване по стръмния път. Накрая се излиза на крепостната стена, обхванала отвсякъде Двореца-светилище и свързана с тази на Акропола. Тя е дебела близо 3 м и е градена от огромни умело издялани блокове без зидария. Във вътрешността се влиза през два последователни входа със запазени прагове.

Минавайки през втория вход, посетителят се озовава в Двореца-светилище. През напълно съхранени врати той може да проникне в десетки помещения, изсечени в камъка до 4-5 м. Прекрачвайки каменните прагове, влиза в различни стаи, зали и тайнствени подземни гробници, изкачва се по стълбища, минава през скрити коридори с издълбани места за факлите, осветявали ги някога. Грандиозното архитектурно съоръжение се е разпростряло на площ от 10 000 кв. м при седем последователни нива, редуващи се от запад на изток. Дворецът-светилище има стъпаловидна структура, като денивелацията достига близо 30 м. Във височина ансамбълът се е развивал поне на още три етажа, чиито следи личат в дупките за масивните носещи греди. Някога от долината на реката Дворецът-светилище наистина е представлявал импозантна гледка.

Източно от вътрешния двор се развива огромна церемониална зала, дълга повече от 30 м. Към нея се влиза през двукрила врата и петстъпално стълбище, засилващо чувството за тържественост и представителност. Другият основен елемент в Двореца-светилище е голямата овална зала без покрив отгоре, включена в северозападния му корпус. В центъра й на 3 м височина се извисява кръгъл каменен олтар с диаметър 2 м. Той е обгорен от многократното палене на огън.

Още старогръцкият историк Херодот разказва за прочуто светилище с прорицалище на древния тракийски бог Дионис-Загрей, намирало се някъде в Родопите. Неговата жрица била известна колкото ненадминатата Пития в храма на Аполон Делфийски. По-късният римски автор Светоний добавя, че на това място идвали самият Александър Велики и физическият баща на първия римски император, Гай Октавий, за да узнаят съдбата на своите грандиозни начинания. Храмът на Дионис-Загрей бил изсечен в скалите с каменен олтар, върху който изливали вино и палели огън. Именно по неговата височина жреците гадаели за приумиците на съдбата.

Дълго търсеното от археолозите светилище се оказа на Перперикон. То се появява към края на бронзовата епоха и функционира до началото на V в. Херодот пише, че свещеното място е било пазено от царския род на траките-беси, населявали Родопите. Край него постепенно се оформя техния владетелски дворец, защото при траките царят е представлявал и главен жрец. Последен цар на бесите и жрец на Дионис бил Вологез, който в 11 г. пр. Хр. вдига бунт срещу завоевателите-римляни.

Италийците уважават древния тракийски култ и му придават още по-голям блясък. В Акропола се появяват изсечени в скалите улици, оградени с мощни колонади. Край тях се развиват представителни архитектурни комплекси, храмове и жилищни сгради. От І-ІV в. се откриват изключително богати находки – художествена керамика, многобройни монети, бронзова пластика, сребърни огледала, метални апликации с изображения на антични божества. Дворецът-светилище процъфтява, а новосъздадени архитектурни паметници оформят цял огромен град, удивително изсечен в скалите.

От Перперикон започва и разпространението на християнството в Родопите в началото на V в. Още през 2005 г. успяхме да разкрием най-ранната църква в тази част на планината. През Средновековието скалният град остава важен административен център, за който нееднократно воюват България и Византия. В най-високата част е изградена мощна цитадела с представителни сгради в нея. В 1361-1362 г. Перперикон е превзет след тежка обсада от османските турци, след което никога не се възражда.

Сега тази информация е доказана истина. Не така беше обаче през 2000 г., когато известното днес още се намираше под метри пръст. Тогава всичко предстоеше да се случи и аз гадаех какво ще е то. Но несъмнено така е било и в главата на моя приятел Георги Китов, който започваше по същото време работата си в Старосел, а по-късно – в „Долината на тракийските царе“ край Казанлък. Така беше в началото на новото хилядолетие, когато се наливаха основите на новото разбиране за археологията като локомотив на развиващия се културно исторически туризъм.

 

Перперикон става флагман на българския културен туризъм

Някога скрит в непристъпната гора, след мащабното разкриване на скалния град днес той е един от основните центрове на културно-историческия туризъм у нас. За последните години в него са инвестирани десетки милиони български и европейски пари. Сега той представлява прекрасен парк с множество исторически забележителности, който годишно е посещаван от стотици хиляди туристи от цял свят.

Най-голямата християнска катедрала в Родопите

След пълното разкриване на Акропола на Перперикон преди няколко години, веднага започна проучването на Южния квартал. Късметът бе на наша страна и още през 2016 г. попаднахме на останките на огромна раннохристиянска трикорабна базилика. Със своята дължина от 35 м и широчина от 14 м засега тя е най-голямата древна църква, откривана някога в Родопите.

TRUD_VERSION_AMP:0//
Публикувано от Проф. Николай Овчаров

Този уебсайт използва "бисквитки"