В Закона за социалните услуги “цъка нова Истанбулска бомба”
Ремонтират лобистките текстове на фондации и сдружения
Дете може да бъде отнето от родителите си без решение на българския съд, а само по преценка на социалните служби чрез заповед на Агенцията за социално подпомагане (АСП). Тази възможност е създадена в новия Закон за социалните услуги. За това предупреди пред “Труд” депутатът от “Обединени патриоти” Александър Сиди. Точно “Обединени патриоти” настояха новите текстове да бъдат отложени и законът да не влиза от 1 януари 2020 година, а от 1 април. Междувременно ще се настоява отново само чрез съдебно решение дете да може да се взема от родителите. Опасения има и по отношение на интердисциплинарния екип, който ще решава съдбата на детето, в чийто състав влизат и неправителствени организации (НПО), част от които могат дори да не са регистрирани на територията на България. Може организация, регистрирана в Норвегия да участва в този екип. “Ще се опитаме да прецизираме именно тези текстове,“ коментираха народни представители от управляващото мнозинство. Новият социален министър Деница Сачева вече заяви, че подкрепя отлагането на Закона за социалните услуги.
Притеснителен според тях е фактът, че съдът може да бъде уведомен впоследствие и съответно трябва да вземе решение на база издадена заповед от социалните служби.
Още по-големи са опасенията на родители и учители, които протестираха срещу налагането на новия модел за грижа за бедните и уязвими групи в обществото: Чужди НПО-та ще сложат ръка върху огромни суми за социални услуги и ще промиват мозъците на децата у нас с джендърско възпитание. Фондации и сдружения ще бъдат освободени от ДДС, но не става ясно дали те ще предоставят благотворителни или търговски дейности за социални услуги, посочват юристи.
Държавата абдикира от една от основните си роли - да помага на по-слабите, чрез новоприетия Закон за социалните услуги, а част от текстовете в него са противоконституционни, смятат адвокати с опит в Европейския съд за правата на човека (ЕСПЧ), които подкрепят становището на Светия синод (виж карето) срещу въпросната социална стратегия. По думите им след като социалните дейности се прехвърлят към неправителствени организации (НПО), държавните органи няма да могат да осъществяват контрол за предоставените услуги. “Така регламентирано понятието за “социална услуга” не кореспондира със съдържанието, вложено в нормите на Договора за функциониране на Европейския съюз (ДФЕС), Търговския закон (ТЗ), Закон за дейностите по предоставяне на услуги (ЗДПУ), Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС)”, категорични са юристите.
“Законът е лобистки. Чужди неправителствени организации си направиха закон, който да им създаде добри условия за печалба. Това са 1600 НПО-та, как точно ще се осъществява контролът?”, коментираха пред “Труд” и адвокати по семейно право, които поставиха въпроса и за “твърде либералния подход” при отнемането на деца от родители. Те обърнаха внимание, че с други поправки се прокарват тези от Истанбулската конвенция, която Конституционният съд определи като несъответстваща на Конституцията на България. И сравниха социалния закон с “мини Истанбулска бомба”.
“Непонятно е защо, например, само фондация “Анимус” става стопанин на горещия телефон за деца в риск. Защо една фондация, а не орган на социалното министерство (МТСП) не работи с този телефон? Защо НПО-тата ще подбират приемните семейства, а държавните служители ще бъдат само едни чиновници, които ще регистрират приемните семейства. Защо родител, който не може да осигури постоянни доходи или постоянно местожителство на детето, се приема, че детето му може да бъде отнето?”, коментираха юристите пред “Труд”.
Притеснителните мерки*
Чл. 4. Мерки за предотвратяване изоставянето на деца и настаняването им в специализирани институции се предприемат при наличие на едно или повече от следните обстоятелства:
1. (изм. - ДВ, бр. 37 от 2019 г.) при постъпил сигнал за дете в риск от изоставяне или при подадено заявление в дирекция “Социално подпомагане” за настаняване на дете в специализирана институция;
2. (изм. - ДВ, бр. 37 от 2019 г.) настаняване по чл. 26 от Закона за закрила на детето на друго дете от семейството;
3. родителите са изразили намерение за настаняване на детето в специализирана институция;
4. родителите са без постоянни доходи и/или без жилище;
5. (изм. - ДВ, бр. 37 от 2019 г.) установени увреждания или тежки заболявания и/или отклонения при родител или при член от семейството;
6. (отм. - ДВ, бр. 37 от 2019 г.);
7. (отм. - ДВ, бр. 37 от 2019 г. );
8. (доп. - ДВ, бр. 37 от 2019 г.) детето е с увреждане и/или отклонения в здравословното състояние или развитие и родителите имат затруднения да отговорят на специфичните му потребности;
9. други обстоятелства, които поставят детето в риск от изоставяне.
(*Из Наредба за за условията и реда за осъществяване на мерки за предотвратяване изоставянето на деца и настаняването им в институции, както и за тяхната реинтеграция, изм. и доп., бр. 37 от 7.05.2019 г.)
Становище на Светия синод
Осъществява се подмяна на християнските ценности
Неотменно във всички тези свои становища Светият Синод призовава управляващите да се създаде такава законодателна уредба, която да защитава и укрепва традиционното семейство, да съдейства за преодоляване на демографския срив, ефективно да пази децата и жените от опасностите, на които могат да бъдат подложени.
В продължение на години се осъществява подмяна на християнските ценности чрез въплъщаване в законодателството на идеи, които не са част от душевността на българина, от българската народопсихология и традиции, и са в конфликт с устоите на православната ни вяра.
Повод за тревога е нова законодателна уредба, която се отнася до обществени отношения, засягащи всички граждани на Република България.
В част от разпоредбите на тази законодателна уредба са въплътени идеите на обсъжданата и неприетата, поради широкото обществено недоволство, Национална стратегия за детето 2019-2030 г.
Депутатът Александър Сиди от ВМРО пред “Труд”:
Нагледахме се на грантаджийски НПО-та
За три месеца разчитаме да се състоят дебати и да се прецизират текстовете на закона. В България има достатъчно експерти, който в детайли са запознати със закона и знаят кои са текстовете, които трябва да се променят. Можем да кажем, че има основа върху, която да се работи. Стига да се получи отлагането, три месеца са достатъчни за прецизиране на текстовете. Длъжни сме да прекратим страховете на българите. От идеята НПО-та да помагат на хора, които наистина имат нужда, стигаме дотам да предизвикваме неправителствени организации да правят случаи, само и само да печелят. Защото всяко едно дете, което бъде изведено от семейната си среда със сигурност ще получава грижи от неправителствена организация, която ще печели пари от това.
Въпросът е как да направим така, че да има много сериозен контрол върху тези процеси. Необходимо е да се промени и фокусът на закона, в центъра на който в момента е защитата на децата в риск, а би трябвало фокусът да е върху семейство, което създава възможност за дете в риск.